Решение № 11021 от 1.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител юрк. Василева срещу решение 219 от 08.04.2022 г. по адм. дело 959/2021 г. на Административен съд - Хасково, с което по жалба на М. Атанасова е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-260-6500/11606 от 04.08.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и преписката е върната на органа за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът поддържа в касационната жалба и молба, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо, присъждане на разноски за двете инстанции, като алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответника. Ответникът по касационна жалба - М. Атанасова, чрез пълномощник адв. Стоянова в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е установил, че обжалваното уведомително писмо за оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. е издадено от компетентен орган, в кръга на надлежно делегираните му правомощия. Актът не отговаря на изискванията за форма, тъй като не съдържа, каквито и да е било фактически и правни основания за издаването му, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните норми и в несъответствие с целта на закона. Съдът е установил, че в оспореното уведомително писмо не се съдържа позоваване на доклада за проверка на площи. Предвид представеното в хода на съдебното оспорване писмено становище на административния орган, съдът е посочил, че не е допустимо волята на органа да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт, чрез въвеждане на нови фактически и правни основания такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. Изложените в писмото пояснения към колона 3 от таблица 1 Намаления, не съставляват конкретни съображения на органа, а бланкетно възпроизвеждане на законови разпоредби и от същите не става ясно, кое от посочените там основания, към коя от мерките и схемите е приложимо или към всички тях. Относно неправилното приложение на материалния закон съдът е извел извод от извършената проверка на място в периода 11.10.2019 г. - 14.10.2019 г., както и заключението на съдебната експертиза, че към тази дата не е възможно на полето да има от процесната култура-лук, тъй като времето за прибиране на реколтата е през втората половина на юли - началото на август. Представени са и писмени доказателства фактури за реализирана от ЗП продукция. Предвид горното АС - Хасково е приел, че така заявеният от земеделския производител парцел за подпомагане, отговоря на нормативните изисквания относно допустимите за подпомагане земеделски площи. Решението е правилно. Безспорно от текста на уведомителното писмо не се разбират конкретните фактически и правни основания за постановения отказ за финансово подпомагане, поради което и предвид неспазването на чл.59, ал.2, т.4 АПК е налице самостоятелно основание за отмяна на уведомителното писмо на основание чл.146, т.2 АПК. Представеното становище изх. 02-260-6500/11606 от 16.09.2021г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в което са посочени фактическите и правни основания за постановения отказ, след издаване на оспорения акт, не може да замести мотивите на акта, тъй като не е налице хипотезата на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС, когато изложените в друг документ мотиви изхождат от издателя на оспорения акт и са част от административната преписка или се съдържат в съпроводителното писмо. В процесното уведомителното писмо няма изложени конкретни мотиви относно материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане. От акта не става ясно по отношение на кои площи, заявени от Атанасова е било прието, че са налице недопустими за подпомагане площи, по какъв начин е установена недопустимостта, по каква причина частично е било отказано подпомагане по всички заявени от Атанасова схеми и мерки. Твърдението в касационната жалба, че на стр.2 от уведомителното писмо се съдържат основания за намалението за всяка една от схемите е неоснователно. Изрично трябва да бъде посочено, че изложените в писмото пояснения към колона 3 от таблица 1 "Намаления", които са общо 5 на брой, не съставляват конкретни съображения на органа, а бланкетно възпроизвеждане на законови разпоредби и от същите не става ясно, кое от посочените в поясненията към колона 3 основания, към коя от мерките и схемите е приложимо или към всички тях. Проблемът не е в табличната форма на представяне на мотивите на административния акт, а липсата на конкретност в зависимост от установените в административното производство факти и използваните доказателства. Следователно напълно обоснован е изводът, че административният акт не съдържа достатъчно ясни и непротиворечиви мотиви, а и е налице позоваване на фактически обстоятелства, които не са осъществени. Правилно съдът е приел, че е недопустимо е волята на административния орган да се изяснява, едва в хода на съдебното производство, тъй като липсата на мотиви в оспорения акт нарушава правото на защита на заявителя, който следва да бъде запознат с конкретните причини - фактически и правни за намаляване на сумите в хода на административното производство, приключило с издаване на оспореното писмо. Твърденията в касационната жалба, че макар и в процесното УП да не са посочени всички фактически основания, послужили за намаленията на исканите суми, то тези данни се съдържат в документи по преписката, до които жалбоподателя има осигурен електронен достъп - ИСАК - регистър "Директни плащания", с което са разширени възможностите за информиране на земеделските стопани във връзка с подадените заявление е в противоречие със закона и посочените по - горе мотиви, трайната практика на ВАС по прилагането на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и в частност по делата с предмет, оспорване на уведомителни писма издадени, именно от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която касатора, както и неговия процесуален представител безспорно е запознат. Това твърдение е толкова несъстоятелно, че не следва да бъде коментирано подробно. Правилно съдът е счел, че оспореното уведомително писмо е издадено и в противоречие са материалния закон. Съгласно чл. 30б, ал. 1 - 3 от Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 ха допустими за подпомагане площи със зеленчуци - полско производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: картофи, лук, чесън, домати, краставици, корнишони, патладжан, пипер, моркови, зеле, дини, пъпеши, и/или със зеленчуци - оранжерийно производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: домати, пипер, краставици. Заявените площи от кандидатите по схемата по ал. 1 подлежат на подпомагане, когато: са заети с картофи, лук и чесън и са с минимална площ на парцела 0,1 ха; площи, заявени за подпомагане по схемата, на които се установи различна култура от картофи, лук и чесън, се считат за наддекларирани; отговарят на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) 1307/2013; през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане картофи, кромид лук и чесън съгласно приложение 5. Размерът на помощта по схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото е изпълнено условието по ал. 2, т. 4 и са представени доказателства за това. Ако се приеме, че основанието на отказа за финансиране по отношение на парцел 44077-1198-2-5 се базира на данните от извършената проверка на място с констатация, че е установена култура, различна от декларираната, то тези констатации на административния орган се опровергават от събраните по делото доказателства. В случая е извършена проверка на място в периода 11.10.2019 г. - 14.10.2019 г. Съгласно приетото от съда експертно заключение, към тази дата не е възможно на полето да има лук. Според вещото лице, времето за прибиране на реколтата обикновено е през втората половина на юли - началото на август. Предвид изложеното правилно съдът е намерил за незаконосъобразен изводът на административния орган, че така заявеният от Атанасова земеделски парцел за подпомагане не отговоря на нормативните изисквания относно допустимите за подпомагане земеделски площи. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и без да са допуснати процесуални нарушения. С оглед изхода на делото и направеното искане в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в доказан размер от 1 000лв., съгласно представеният договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на претендираните разноски, направено в касационната жалба се явява несъстоятелно, предвид фактическата и правната сложност на спора. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение