Решение № 13058 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3696/2011 г.

Решение № 13058 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3696/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Иноватикс" ЕООД против решение № 4550/28.12.2010 г. по адм. д. № 3734/2009 г. по описа на Административен съд София- град с довод, че съдът неправилно е отхвърлил исковете срещу началника на сектор при РДНСК Югозападен район ( който в резултат на структурни промени встъпва в правомощията на началника на Столична районна дирекция национален строителен контрол - РДНСК ), вместо да се произнесе по иск срещу ответника РДНСК- Югозападен район, сектор София. Иска отмяна с развити доводи за незаконосъобразност. С първоначалната касационна жалба е обжалвано решение № 1644/25.05.2010 г., с което по същество са отхвърлени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменен административен акт на началника на Столична РДНСК. С частна жалба е обжалвано същото решение в частта, в която има характер на прекратително определение по отношение на Столична община, район "Студентски". Ответната страна РДНСК -Югозападен район оспорва касационната жалба като неоснователна, развива съображения за неоснователност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Столична община-Район "Студентски" оспорва касационните жалби и частната жалба, като намира жалбата срещу решението от 25.05.2010 г. за неоснователна, а срещу решението от 28.12.2010 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка за недопустима. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби срещу решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и е отхвърлителен иска поради липсата на доказателства за преки вреди от отменения административен акт, както и за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационните и частната жалба са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. По същество частната жалба срещу решение № 1644/25.05.2010 г. по адм. д. № 3734/2009 г. по описа на АССГ, в частта, в която има характер на прекратително определение по отношение на Столична община- Район Студентски, е неоснователна, а определението е правилно и следва да се остави в сила. Недопустими са: 1. решение № 1644/25.05.2010 г., в частта, в която е отхвърлен осъдителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от "Иноватекс" ЕООД с исковата молба от 28.05.2009 г. срещу РДНСК София за присъждане на обезщетение в размер общо на 38 210, 71 лв. и 2. недопустимо е решение № 4450/28.12.2010 г. за поправка на очевидна фактическа грешка по отношение на началник на сектор София при РДНСК-Югозападен район. Съдебното производство пред първоинстанционния иск е по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и по реда на чл. 203 и сл. от АПК, образувано е по исковата молба на касационния жалбоподател против РДНСК -гр. София и Столична община- Район "Студентски" за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, настъпили от отменена заповед № ДК-23-17 от 2.02.2007 г. на началника на Столична РДНСК. В съдебното производство е призовавана РДНСК, гр. София, като в диспозитива на решение № 1644/25.05.2010 г. липсва произнасяне относно страната, срещу която по същество са отхвърлени иск с размер от 32 676, 50 лева и иск за лихви от 5 534,21 лв. Със същото решение е прекратено съдебното производство срещу СО-Район "Студентски" с мотиви, че твърдените вреди не са от отменен административен акт на административен орган или длъжностни лица към този ответник, каквото е изискването на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 204 от АПК. След връщане на делото с определение от 1.12.2010 г. по адм. д. № 10058/2010 г. на ВАС, III отделение, с решение № 4450/28.12.2010 г. под формата на поправка на допусната очевидна фактическа грешка първоинстанционният съд е допълнил решението си от 25.05.2010 г. и е посочил ответника, спрямо който отхвърля исковете- началника на сектор София при РДНСК -Югозападен район. Настоящият съдебен състав след като извърши проверка на обжалваните съдебни актове, намира следното: 1.Предвид твърдението в исковата молба и доказателствата по делото ищецът иска обезщетения за вреди произтекли от отменен индивидуален административен акт- заповед № ДК-23-17 от 2.02.2007 г. на началника на Столична РДНСК. Тъй като констативният акт на служители към Столична община-Район "Студентски" не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, същият не е отменен предварително, на основание чл. 204, ал. 1 и чл. 205 от АПК, искът спрямо тови ответник правилно е преценен като недопустим. Постановеното определение следва да се остави в сила като законосъобразно. 2.Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Юридическо лице обаче е Дирекцията за национален строителен контрол, а не нейните регионални дирекции, предвид чл. 221, ал. 1 от Закона за устройство на територията. С исковата молба от 28.05.2009 г. се търсят вреди от ответника РДНСК-София, която не е правосубектна към този момент, нито са правосубектни новосъздадените районни дирекции с чл. 2 от УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Дирекцията за национален строителен контрол, приет в хода на съдебното производство на основание чл. 17 от ЗУТ с ПМС № 5 от 20.01.2010 г., обн., ДВ, бр. 7 от 26.01.2010 г., в сила от 26.01.2010 г. Поради това решение № 1644/25.05.2010 г. в отхвърлителната му част е недопустим и следва да се обезсили като постановено по недопустим иск насочен срещу неправосубектна страна. С решението от 28.12.2010 г. съдът се е произнесъл спрямо началник на сектор София при РДНСК "Югозападен район", който обаче е административен орган (правоприемник на началника на РДНСК-София ) и не може да бъде ответник в исково производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предвид изричната разпоредба на чл. 205 от АПК, съгласно която на ответната страна винаги трябва да е юридическо лице, а не административният орган, от чийто отменен административен акт са настъпили вреди. Това постановено решение също е недопустимо и подлежи на обезсилване, а исковата молба следва да се остави без разглеждане. Всъщност съдът с допълнителното решение се е произнесъл спрямо ответник- административен орган, срещу когото не имало предявена искова молба. Служебното конституиране на ответник на мястото на посочения от ищеца, представлява незаконосъобразно процесуално действие на съда, което е в нарушение на диспозитивното начало на исковото производство и има за последица постановяване на недопустим съдебен акт срещу ответник, спрямо който няма упражнено право на иск. Правната норма на чл. 154, ал. 1 от АПК за служебно конституиране на страните се отнася за съдебно производство по оспорване на административен акт, каквото не е производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, имащо характер на исково производство, възложено по волята на законодателя за разглеждане на административния съд, а не на общия съд. Съгласно чл. 6 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора, а съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК исковата молба трябва да съдържа името на ответника, срещу когото е насочен иска. По силата на чл. 228 от ГПК ищецът при определени в закона условия може да насочи иска си срещу друг ответник. От тези разпоредби следва, че при конституиране на страните в исково производство съдът не действа и не може да действа служебно. Нито от разпоредбите на чл. 7 ГПК, която изисква от съда служебно участие при разглеждане на гражданските спорове относно движението и приключването на делото, нито от правилото на чл. 171, ал. 4 от АПК, отнасяща се до активността при попълване на делото с доказателства, следва, че за съда е създадена възможност в исковото производство да конституира по служебен път ответници, срещу които ищецът не е насочил своя иск. Поради това няма възможност и да изменя служебно ответната страна. Затова произнасянето му срещу ответник, срещу който няма искова молба има за последица недопустимост на решение № 4450 от 28.12.2010 г. Особеното за производството по чл. 203 - чл. 207 от АПК е, че искът се насочва срещу определен от законодателя ответник, като изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация, т. е. срещу кого трябва да се насочи претенцията и от когото да се иска обезщетение. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК, приложим субсидиарно по чл. 144 от АПК, или да прекрати образуваното съдебното производство. При това съдът няма процесуално задължение да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си, за да проведе успешно исково производство. Но предявяването на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ненадлежна страна, разглеждането на същия по същество и произнасянето по основанието на претенцията, има за последица постановяване на недопустим съдебен акт. Районната дирекция национален строителен контрол и началникът на сектор София при РДНСК "Югозападен район" не са юридически лица, поради което образуваното съдебно производство е недопустимо, каквито са и постановените и посочени по-горе съдебни актове. За допустимостта на съдебното решение касационната инстанция следи служебно и при липсата на доводи в тази насока- чл. 218, ал. 2 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение