Решение № 109 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 799/2009 г.

Решение № 109 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 799/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова Производството е по чл. 251, ал. 1 по чл. 250, ал. 1 и по чл. 247, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 5725/14.06.2010 г. за тълкуване на решение № 100/04.06.2010 г., постановено по т. дело № 799/2009 г. на ВКС-Търговска колегия, II отделение и молба с вх. № 6311/02.07.2010 г. за допълване на цитираното решение, евентуално - за поправка на допусната в същото очевидна фактическа грешка, подадени от "Д. П. Г.", гр. София чрез процесуалния му представител адвокат Т. Т. от С.. В молбата по чл. 251, ал. 1 ГПК се обосновава нуждата от тълкуване на постановеното решение с необходимостта от отговор на поставените от молителя шест въпроса относно процедурата за вземане на неприсъствени решения от ОС на ООД по реда на чл. 139, ал. 2 ТЗ, приложимостта на категориите "кворум", "мнозинство", изразено писмено съгласие на всички съдружници и от кой момент започват да текат сроковете за предявяване по чл. 74, ал. 2 ТЗ по отношение на неучаствувалия в приемане на решенията съдружник. В молбата за допълване на постановеното съдебно решение се твърди, че ВКС не се е произнесъл по цялото искане за прогласяване нищожност на процесните неприсъствени решения на ОС на ответното дружество доколкото наведените от ищеца доводи за нищожност представляват самостоятелни претенции, по които съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив по всяка една от тях, така както са изброени в т. т. от 1 до 8 на молбата. Евентуално молителят поддържа, че ако не се възприеме хипотезата на чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на решението, следва да се допусне на основание чл. 247, ал. 1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението с произнасяне по изброените в молбата основания за нищожност. Ответникът по молбите "С. Сънрайз" ООД, гр. Бургас чрез процесуалния си представител адвокат Вл. Миланов от С. поддържа становище, че подадените молби са недопустими, евентуално неоснователни, тъй като не са налице основания за тълкуване, допълване и поправка на очевидна фактическа грешка на постановеното от ВКС решение по съображения, изложени в писмения отговор. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като обсъди доводите на молителя и след проверка на данните по делото намира, че подадените две молби са процесуално допустими, но разгледани по същество направените в тях искания са неоснователни. С постановеното по делото решение № 100/04.06.2010 г. съставът на ВКС-ТК е отменил въззивното решение на Бургаския апелативен съд, с което са прогласени за нищожни неприсъствените решения на ОС на съдружниците "С. Сънрайз" ООД гр. Бургас, отразени в протокол датиран на 12, 14 и 17 август 2006 г. и е отхвърлил иска по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) на "Д. П. Г. срещу ответното дружество за прогласяване нищожност на посочените решения, като е върнал делото на въззивния съд за разглеждане на евентуалния иск, предявен от "Д. П. Г. за отмяната им по реда на чл. 74 ТЗ. Прието е, че ищецът е активно легитимиран да води иск за установяване нищожност на взетите неприсъствени решения, както и да иска отмяната им като незаконосъобразни в едно производство при условията на евентуалност на конститутивния иск по чл. 74 ТЗ. Произнасяйки се по поставения за разрешаване материалноправен въпрос в производството по чл. 290 ГПК, ВКС е приел, че нарушаването на императивната норма на чл. 139, ал. 2 ТЗ /на което се позовава ищеца в исковата си молба/ за единодушно писмено съгласие на всички съдружници води до незаконосъобразност, а не до нищожност на взетите от ОС неприсъствени решения. Направен е извода, че квалифицирането на порочните решения на ОС на ООД като нищожни поради противоречие с повелителна правна норма е допустимо само в предвидените от закона случаи. Прието е също в мотивите на решението, че нарушенията на процедурата по свикването и провеждането на събранието, наличието на кворум и необходимото мнозинство за вземане на решенията /включително и спазването на специалната процедура предвидена в чл. 139, ал. 2 ТЗ за неприсъствените решения/ води до тяхното опорочаване, но не ги прави липсващи, а незаконосъобразни, поради което искът по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за прогласяването им за нищожни е неоснователен. По молбата за тълкуване на решението с вх. № 5725/14.06.2010 г. ВКС намира същата за неоснователна. Поначало нуждата от тълкуване на влязло в сила решение по смисъла на чл. 251 ГПК възниква в случаите, когато е налице неяснота при изразяване волята на съда в постановеното решение, която неяснота би могла да породи спорове по изпълнението му. Тълкуват се вече изразените мотиви на решаващия съд, а не се прави нова преценка на доказателствата или приложението на закона. Тълкуването може да се отнася само до изявената воля на съда, но не и до нови факти и правни норми, респ. - до приемане на нещо различно от отразеното в решението. Видно от данните по делото постановеният съдебен акт на ВКС не се нуждае от тълкуване. Няма никаква неяснота във формираната воля на съда както в частта му, с която е решен по същество главния иск по чл. 97 ГПК (отм.), така и в частта, с която делото се връща на апелативния съд за разглеждане на предявения евентуален иск по чл. 74 ТЗ. В конкретния случай молителят не поддържа същински доводи за неясно формирана воля на съда, а търси отговор на поставени в молбата му фактически и правни въпроси, свързани с процедурата за вземане на неприсъствени решения от ОС, които въпроси са относими към тяхната законосъобразност, а не нищожност, както и произнасяне по отношение сроковете за предявяване на иска по чл. 74 ТЗ за отмяната им, който иск не е предмет на касационно производство, тъй като по него няма постановено решение на въззивен съд. В тази връзка искането за тълкуване на касационното решение е неоснователно и молбата по чл. 251, ал. 1 ГПК не следва да бъде уважена. По молбата с вх. № 6311/02.07.2010 г. за допълване на касационното решение и съдържащото се в нея евентуално искане за поправка на очевидна фактическа грешка, настоящият съдебен състав приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК, страната може да иска да бъде допълнено решението в случаите, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане. С допълнителното решение се отстранява непълнота на постановеното решение, когато то не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, поради което в производството по допълване на решението не може да се иска пререшаване на спора по същество независимо дали изводът на съда е правилен или не, нито да се поставят нови искания. В случая не е налице хипотезата на непълно решение, тъй като касационният съд се е произнесъл по съществото на главния иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за погасяване нищожност на процесните неприсъствени решения на ОС на ответното дружество /с който е бил сезиран/ и е върнал делото на въззивната инстанция за разглеждане на евентуалния иск по чл. 74 ТЗ. По този иск ВКС не дължи произнасяне, тъй като липсва постановено въззивно решение, защото разглеждането му е в зависимост от отхвърлянето на главния иск. С решението, чието допълване се иска, съдебният състав е обсъдил данните по делото и е отхвърлил иска за нищожност на процесните неприсъствени решения на ОС на въведените в исковата молба основания, а именно: като приети в нарушение на императивната норма на чл. 139, ал. 2 ТЗ, който порок според ищеца ги приравнява на липсващи /невзети/ решения, тъй като няма заявено писмено съгласие за приемането им от "Д. П. Г.", чието име въобще не фигурира като съдружник в съставения протокол на ОС на ответното дружество, въпреки че е бил приет на предходно ОС, проведено на 21.07.2006 г. В тази връзка наведените в производството по делото пред ВКС допълнителни доводи, обосноваващи нищожност на оспорваните решения не представляват самостоятелни претенции, нито са били заявени с исковата молба и по тях ВКС не дължи произнасяне в диспозитива на постановеното решение. Освен това изброените в молбата по чл. 250 ГПК основания за нищожност касаят изцяло нарушения на процедурата за вземане на неприсъствените решения, което може да бъде предмет на изследване в производството по чл. 74 ТЗ, но нямат никакво отношение по иска за нищожност по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), по който се е произнесъл съставът на ВКС в решението си по т. дело № 799/2009 г. Касационното решение не е непълно, тъй като съдържа произнасяне по главния иск, който е бил предмет на касационното производство. В производството за допълване на решението не може да се иска пререшаване на спора по същество, нито да се поставят съвсем нови искания. По евентуално поддържаното искане за поправка на очевидна фактическа грешка ВКС намира същото за неоснователно. Видно от съдържанието на молбата, в случая въобще не става въпрос на несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно отразяване в постановения съдебен акт, каквото е изискването за да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247, ал. 1 ГПК. Недопустимо е в това производство да се иска допълване на решението или коригиране на фактически и правни изводи на съда, изразени съвсем ясно в постановеното решение. С оглед данните по делото, в случая няма допусната очевидна фактическа грешка, която да бъде поправяна. С оглед на изложеното молбата за тълкуване на решението, както молбата за допълването му, евентуално - за поправка на очевидна фактическа грешка, са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, поради което съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд