Решение № 1930 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11068/2020 г.

Решение № 1930 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11068/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Самоков чрез неговия пълномощник срещу решение № 843/10.08.2020 г. по адм. д. № 1249/2019 г. на Административен съд София-област. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-Г. Караджинов чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. Караджинов срещу заповед № 01-1189/23.07.2019 г. на кмета на Община Самоков, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж "Надстройка на жилищна сграда" разположен в УПИ XIII-789, кв. ЗЗ по регулационния план на село Белчин. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. В разпоредбата на чл. 223, ал. 1 от ЗУТ е предвидено, че за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице: т. 8 - издава заповеди за премахване на незаконни строежи. От описанието на строежа в заповедта, съдът счита, че се касае за строеж от пета категория по смисъла на чл. 137, т. 5, б. "г" от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ - кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ или на части от тях. Обжалваната заповед е издадена в писмена форма и при издаването й са спазени специалните административнопроизводствени правила, регламентирани в нормата на чл. 225а от ЗУТ. Съгласно цитираната норма, обстоятелствата се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Съставен е КА от служители на общинската администрация при констатиране на нарушението. КА е подписан от присъствали свидетели и от служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, за които не се спори, че изпълняват функциите на длъжностно лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. КА е надлежно връчен на оспорващия, като му е дадена възможност за възражения, с което е осигурено правото на участие на заинтересованото лице в производството и Караджинов не е депозирал възражение. Безспорно е по делото обстоятелството, че описаният в заповедта обект представлява строеж по смисъла на пар. 5 от ДР на ЗУТ, от V категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ изграден през 2018 г. За процесния строеж липсват одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, доколкото е осъществена реконструкция. С оглед установения период на изграждане на процесния строеж са неприложими предпоставките за търпимост по § 127 ПЗР ЗУТ, както и тези по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ. С премахването на незаконния строеж ще се застраши жилищната постройка като по този начин, съдът не намира, че ще се постигне някакъв оправдан резултат или ще се защити обществен интерес, за какъвто именно са създадени нормите, уреждащи контрола по устройство на територията. Тоест, административният акт и неговото изпълнение ще доведе до засягане на права на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за целта, за която е издаден. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че е изпълнена надстройка на жилищна сграда. При извършените през 2018 г. строително-монтажни работи едноетажната по документи сграда е реконструирана и не отговаря на първоначално построената сграда. Според заключението на вещото лице извършеният ремонт и вложените строителни материали засягат конструкцията на сградата. Намесата на сградата е определена от вещото лице като "реконструкция", което е строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ДР на ЗУТ и за който са необходими одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. На практика е изграден тавански етаж с подменената цялостно конструкция на покрива, за който тавански етаж вещото лице не установява да съществуват строителни документи. Липсата на строителни книжа сочи, че изграденото е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед времеизвършването на строежа през 2018 г. незаконният строеж не е търпим. Характеристиката на изграденото като незаконен строеж е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица не може да бъде преодоляна на основание чл. 6, ал. 5 АПК, както е приел решаващият съд, според който изпълнението на административния акт ще доведе до засягане на права на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за целта, за която е издаден актът. На първо място как ще бъде премахнат незаконният строеж е въпрос на неговото изпълнение, а не на неговата валидност и унищожаемост, които са предмет на настоящето производство. На второ място целта на закона е недопускането на строежи, които не са разрешени по установения в закона ред. Незаконните строежи по силата на приложимата законова норма подлежат на премахване, което е в съответствие именно с целта на закона за недопускане на незаконно строителство. Разпореденото с обжалваната заповед премахване на незаконния строеж не би довело да вреди за жалбоподателя, които са несъразмерни с целта на закона. В случая обжалваната заповед е валиден и законосъобразен административен акт, постановен в съотвествие с материалния закон. Поради това обжалваният акт е съответен и на целта на закона. Постановяването на обжалвания административен акт няма да доведе до засягане на права на жалбоподателя повече от необходимото за целта, за която е издаден. След като преследва законно установена цел, актът е съответен на закона и следва да прояви своите правни последици. Като е прил засягане на права на жалбоподателя повече от необходимото съобразно преследваната цел, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Обжалваното решение следва като материално незаконосъобразно да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго в смисъл на отхвърляне на жалбата срещу обжалваната заповед. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на 200 /двеста/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,