Решение № 8910 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10396/2018 г.

Решение № 8910 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10396/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител юрк. Т. Николова, против решение № 395/11.06.2018 г., постановено по административно дело № 70/2018 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменена негова Заповед № 03-РД/4073 от 1.11.2017 г. за одобрение за финансиране на заявление за подпомагане с идентификационен № 15/04/1/0.0.1143 по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., в частта на отказано финансиране на заявените за подпомагане разходи по проектно предложение: Разходи за Подобект 7. Двор и сенник към овчарници "А" и "Б, и преписката му е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в акта не се съдържат фактически основания за издаването му и излага подробни съображения за спазване на приложимите разпоредби на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Намира, че в случая правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 32, ал. 12 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. и че е определил ясно и точно фактическите основания за издаване на процесната заповед, които се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства, а и от изслушаната съдебноикономическа експертиза. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. В молба поддържа касационната си жалба Ответната страна по касационната жалба-"БН АГРО" ООД със седалище гр. Белене, представлявано от управителя Д. Николов, чрез процесуалния си представител адв. Е. Белев, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата с доводи, че, в нарушение на чл. 172а АПК, чл. 202 чл. 236, ал. 2 ГПК, решаващият състав не е обсъдил в цялост съдебноикономическа експертиза, заедно с всички доказателства, като не е обърнал необходимото внимание на тази експертиза относно констатациите, че разходите за дейностите за подобект 7, Двор и сенник към овчарници "А и Б" не са включени в списъците с активи, дейности и услуги, за които са определени референтни разходи при извършване на СМР, както и че отделни разходи по части от дейности биха могли да бъдат отнесени към част от определени референтни стойности за вертикална планировка и ажурна ограда, ако са били обосновани поотделно в конструктивно решение, чертежи, количества и пр., което в случая не е направено. Счита, че основателно касационният жалбоподател сочи, че дружеството-жалбоподател е можело при изготвяне на заявлението си да съобрази вида на дейностите и разходите за тях с утвърдените дейности, за които има определени референтни разходи, но не е сторило това, а в относимите нормативни разпоредби не се съдържат задължения за административния орган да разделя общо посочените от заявителя разходи по отделни дейности и да съпоставя с референтните разходи, тъй като същите са определени за цялостно изпълнение на СМР на съответните дейности и обекти, посочени в заповедта на ДФЗ и съгласувани от МЗХ, както и че единствено заявителят преценява дали да се съобрази при изготвяне на заявлението си, бизнесплана и заявените за финансиране разходи със списъците с активите, за които има определени референти разходи- съгласно чл. 32, ал. 10 от Наредба 9/2015 г. и ако стори това, за него ще са относими изискванията на чл. 32, ал. 11, а в противен случай – ще са налице тези по чл. 32, ал. 12 от Наредба 9/2015 г. Намира и че при съобразяване на чл. 36, ал. 1 и приложение 10 раздел VI, т. 34 от Наредба 9/2015 г. следва извод, че в хипотезата на чл. 32, ал. 12 изискуемите най-малко 3 оферти и др. документи, следва да са приложени към заявлението при подаването му и когато това не е сторено, какъвто е и процесният случай – са налице основания за оставяне без уважение на заявлението за финансиране на разходите, за които не са изпълнени изискванията на чл. 32, ал. 12 от Наредба 9/2015 г. Сочи, че внимателният анализ на съдържанието на административния акт в оспорената му част, с оглед изложените мотиви и посочени правни основания, заедно с останалите материали в административната преписка, дават основание да се приеме, че същият е мотивиран в достатъчна степен и са изяснени в достатъчна степен правнозначимите факти, т. е. че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, предвид критериите на ТР 16/75 г. на ОСГК на ВС, ПВС 4/76 г. и ТР 4/2004 г. на ВАС, а противоположните изводи на съда счита за неправилни. Намира обжалваното решение за неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага то да се отмени и тъй като са налице основанията по чл. 227 от АПК, ВАС да отхвърли оспорването срещу оспорената част от заповедта, с която се отхвърля финансирането за разходи по подобект 7. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от "БН АГРО" ООД гр. Белене, против Заповед № 03-РД/4073 от 1.11.2017 г., издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за одобрение за финансиране на заявление за подпомагане с идентификационен № 15/04/1/0.0.1143 по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. в частта, в която е отказано финансиране на заявените за подпомагане разходи по проектно предложение: Разходи за Подобект 7. Двор и сенник към овчарници "А" и "Б" в размер на 96603. 20 лева. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради неспазване на установената форма, с оглед непосочени в него фактически основания, обуславящи посочения в него извод за наличие на неспазени изисквания, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. С обжалваното решение административният съд отменил оспорения пред него акт, в обжалваната част. 3а да постанови този резултат приел, че същият е издаден от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП, но в нарушение на изискването за форма, тъй като е немотивиран- административният орган не е посочил конкретното фактическо основание. Счел го за издаден и в противоречие с материалноправните норми. До този извод стигнал като анализирал разпоредбите на чл. 32, ал. 12, вр. с чл. 35, ал. 1, 2 и 3 на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 /ПРСР/, обн. ДВ бр. 22 от 2015 г., съпоставени с тази на чл. 33 от нея. Обсъдил заявление "БН АГРО" ООД от 5.12.2016 г. с приложената към него документация за финансиране за създаване на "Овцеферма за отглеждане на 800 млечни овце - затворен цикъл на производство" в землището на гр. Белене, общ. Белене, като финансовата помощ, за която е кандидатствало по отношение на процесния подобект, е в размер, представляващ 60 % от общия размер на разходите по проекта за този подобект, ведно с Таблица за допустими инвестиции, в която, за процесния подобект посочило, че групата разход е вертикална планировка без площадкови мрежи /без вкл. дейности по озеленяване/. Взел предвид и приложения бизнес план, доказателства за регистрацията като земеделски производител, анкетен формуляр за местонахождение на обработвани имоти и отглеждани животни, декларации, договори, нотариален акт за собственост на имота, в който ще се изгражда овцефермата. Съобразил, че в количествено стойностната сметка/КСС/ на обекта, за подобект "Двор и сенник към овчарници "А" и "Б", освен другите дейности е посочено, че следва да се извърши машинен изкоп, армировъчни работи, бетонови работи и полагане на баластра, и че в обяснителната записка към част архитектурна е посочено, че "към всяка от сградите са предвидени двустранно дворчета с твърда настилка /стоманобетон/ за свободно движение на животните, с обособени места за всички категории животни към дворовете, по дългата им страна, ще се ситуира хранителна пътека - ясла, частично покрита със сенник", а в обяснителната записка към част Ви К-че за всяка от сградите на овчарниците ще се изградят дворчета с твърда настилка /стоманобетон/ за свободно движение на животните с обособени места за всички категории животни. Взел предвид и Заповед № ОЗ-РД/2735 от 26.09.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която са определени референтни цени за извършване на строително - монтажни работи /СМР/, за закупуване на пчеларско оборудване и за създаване на трайни насаждения, приложима за заявленията по ПРСР за периода 2014 - 2020 г., както и че в отговор на изпратено уведомително писмо до адресата на акта, последният е представил процедура за избор на изпълнител от 2017 г., която е след датата на подаване на заявлението за подпомагане, поради което и не е взета предвид при преценката на допустимите разходи. Обсъдил и съдебно-икономическата експертиза, която кредитирал като добросъвестно изготвена и неоспорена от страните, според която дейностите/разходите в подобект 7 в количествената сметка по проектното предложение не са включени в списъка на активите/услугите/дейностите, за които са определени референтни цени като пределни разходи при извършване на СМР, но като отделни разходи по дейности, част от разходите/дейностите, на ред 1, 3, 4 и 6 от таблицата /а именно за машинен изкоп, армировъчни работи, бетонови работи и полагане на баластра/ биха могли да бъдат отнесени например в разходите за вертикална планировка, която е включена в списъка с референтните дейности, а разхода на ред 8 /изработка и монтаж на метална ограда/ да бъде отнесен като разходи например за "ажурна ограда" от списъка. Отчел и че според заключението, към подобект 7 са включени дейности, които не се финансират по референтни цени, а именно: дейности по изграждане на сенник, покриване на покрив с керемиди, обмазване на дървена конструкция, изработка и монтаж на метална ограда и др, като са налице три запитвания от кандидата за оферти от 17.07.2017 г., три оферти от 24.07.2017 г. и протокол за избор на изпълнител от 25.07.2017 г. С оглед горното приел, че по отношение на подобект 7 се кандидатства по отношение на група разходи /от референтните разходи/ - вертикална планировка без площадкови мрежи /без включени дейности по озеленяване/ и след като е констатирал, че само част от дейностите са извън обхвата на дейностите по вертикална планировка, адм. орган е следвало да укаже, че ще заплати съгласно т. 8. 1 от референтните стойности само попадащите под тази точка дейности /като ги изброи конкретно/, попадащите под друга точка дейности - по предвиденото в съответната точка, и да поиска за останалите дейности три оферти, направени преди заявлението, или кандидатът да ги посочи в таблицата, в която се сочат инвестиционните разходи, за които не се кандидатства за подпомагане, но са част от цялостния проект на инвестицията и без тях обектът не може да бъде завършен. С оглед заключението на вещото лице счел, че дейностите земни работи, армировъчни работи, полагане на баластра за настилка и бетонови работи, които са част от вертикалната планировка и за всяка от тези дейности е налице съответна сума в КСС, поради което и съобразно т. 8. 1 от таблицата на референтните разходи, тези дейности попадат в таблицата с референтните разходи. Така обосновал решаващ извод, че по тази причина заповедта следва да се отмени в оспорената й част, -като издадена в нарушение на изискванията за форма и за материална законосъобразност- тъй като съображенията в нея не кореспондирали с приетите по делото писмени доказателства. На последно място посочил, че разпоредбата на чл. 32, ал. 12 от Наредба № 9/2015 г., послужила като основание за отказа, сочи допустими разходи, а в чл. 33 от нея са изброени недопустимите. Извел краен извод, че оспорената заповед-в обжалвана част е незаконосъобразна, поради което я отменил. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, а именно, че по отношение на дейностите, за които няма референтни цени, следва да посочи кои са тези дейности и да откаже финансиране на основание, че за тези дейности не са предложени три независими оферти, предхождащи подаването на заявлението за подпомагане. Постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. На първо място- неправилно административният съд е приел, че заповедта в оспорената част е немотивирана. Видно от съдържанието на последната, в нея е посочено, че разходите по раздел II не отговарят на "изискванията на чл. 32, ал. 12 от Наредба № 9 и че в отговор на изпратено уведомително писмо е представена процедура за избор на изпълнител от 2017 г., която е след датата на подаване на заявлението за подпомагане, която не се взема предвид при преценката на допустимите разходи". Или волята на административния орган за отказа е ясна. Тези фактически основания се допълват и от данните към административната преписка, вкл. уведомително писмо изх. № 01-2600/3662 от 3.07.2017 г. на ДФЗ. Така напр. и в решение № 14794 от 30.11.2018 г. по адм. д. № 1637/2018 г., ІV отд. на ВАС по аналогичен случай. Внимателният анализ на съдържанието на оспорената заповед-в обжалвана й част, при съобразяване с изложените мотиви и посочени правни основания, заедно с останалите материали в административната преписка, води до извод, че тя е мотивирана в достатъчна степен и правнозначимите факти са изяснени в необходимата степен - предвид критериите на ТР 16/75 г. на ОСГК на ВС, ПВС 4/76 г. и ТР 4/2004 г. на ВАС, т. е. че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, поради което противоположните изводи на първоинстанционния съд са неправилни. На второ място- в нарушение на чл. 202 и чл. 236, ал. 2 от ГПК решаващият състав не е обсъдил в цялост съдебно-икономическата експертиза /л. 572 заедно с всички доказателства и всички доводи на ответника. Горният извод се налага от констатациите на вещото лице, че разходите за дейностите за подобект 7, Двор и сенник към овчарници А и Б" не са включени в списъците с активи, дейности и услуги, за които са определени референтни разходи при извършване на СМР, както и че отделни разходи по части от дейности биха могли да бъдат отнесени към част от определени референтни стойности за вертикална планировка и ажурна ограда, но само ако са били обосновани поотделно в конструктивно решение, чертежи, количества и др., което в случая не е направено. Освен това дружеството-жалбоподател е можело при изготвяне на заявлението си да съобрази вида на дейностите и разходите за тях с утвърдените дейности, за които има определени референтни разходи, но не е сторило това, а в относимите нормативни разпоредби не са разписани задължения за административния орган да разделя общо посочените от заявителя разходи по отделни дейности и да ги съпоставя с референтните разходи, тъй като те са определени за цялостно изпълнение на СМР на съответните дейности и обекти, посочени в заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ и съгласувани от МЗХ. От трета страна, единствено заявителят преценява дали да се съобрази- при изготвяне на заявлението и бизнес -плана за заявените за финансиране разходи, със списъците с активите, за които има определени референти разходи, съгласно чл. 32, ал. 10 от Наредба 9/2015 г. и ако стори това, за него ще са относими изискванията на чл. 32, ал. 11 за представяне на една независима оферта, а в противен случай, какъвто е именно настоящият, ще са налице изискванията по чл. 32, ал. 12 от Наредба 9/2015 г. за представяне на най-малко три независими оферти. Поради това следва да се приеме, че правилно в случая административният орган е приложил разпоредбата на чл. 32, ал. 12 от Наредба 9/2015 г. Затова и противно на приетото от съда, административният орган е имал основанието да откаже финансиране на заявените за подпомагане разходи по проектното предложение: Разходи за Подобект 7. Двор и сенник към овчарници "А" и "Б". Наред с горното, с оглед чл. 36, ал. 1 и приложение 10 раздел VI, т. 34 от Наредба 9/2015 г. следва извод, че в хипотезата на чл. 32, ал. 12 изискуемите най-малко 3 оферти и другите документи следва да са приложени към заявлението при подаването му и когато това не е сторено, както е в процесния случай – са налице основания за оставяне без уважение на заявлението за финансиране на разходите, за които не са изпълнени изискванията именно на чл. 32, ал. 12 от Наредба 9/2015 г., както е посочил административният орган. Затова изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства и с материалния закон. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с данните от представените по делото доказателства и противоречи на разпоредбата на чл. 32, ал. 12 от посочената по-горе наредба. Необосновано решаващият състав е извел извод в противоположния смисъл. Поради това и обжалваното съдебно решение, като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Така, по изложените по-горе съображения, че законосъобразно административният орган със заповед № 03-РД/4073 от 1.11.2017 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за одобрение за финансиране на заявление за подпомагане с идентификационен № 15/04/1/0.0.1143 по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. в частта, в която се отказва финансиране на заявените за подпомагане разходи по проектното предложение: Разходи за Подобект 7. Двор и сенник към овчарници "А" и "Б" в размер на 96603. 20 лева, на посоченото в нея правно основание, е отказал изплащане на финансова помощ и при липсата на установен съществен порок при постановяването й, жалбата на "БН АГРО" ООД срещу обжалвана част от нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер общо от 200 лв. - по 100 лв. за всяка инстанция. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение