Решение № 5674 от 9.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1415/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез гл. юрк. Иванова като процесуален представител, срещу решение 7975/15.12.2023 г., постановено по адм. дело 9969/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед РА-30-629/30.06.2022 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че строежът е надлежно индивидуализиран, незаконен е и не отговаря на условията, предвидени в приложимата разпоредба на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Ответникът Д. Гелев, чрез пълномощника си адв. Савов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед РА-30-629/30.06.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на настоящия ответник е разпоредено да премахне незаконен строеж, представляващ дървена постройка на две нива към сграда V категория, находящ се поземлен имот с идентификатор 68134.1975.215, УПИ IX-599, кв. 8, м. Киноцентър I част по плана на гр. София, район Витоша, с посочен административен адрес, като изпълнен без одобрени проекти и разрешение за строеж. С обжалваното решение заповедта е отменена. За да постанови този резултат, съдът приема, че е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с неговата цел. Излага съображения за неспазване на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като административният орган не изяснява фактите и обстоятелствата от значение за случая. Като се позовава на заключенията на съдебно-техническите експертизи, приема наличието на драстични несъответствия в размера и местоположението на проверения обект, които променят съществено фактическите основания за издаване на акта. Според съда за процесната пристройка на две нива има издадено РС от 25.07.1997 г. и одобрен инвестиционен проект, но в хода на строителството е допуснато съществено отклонение от строителните книжа. Приема, че доколкото е построена напълно различна постройка от разрешената, то е налице незаконен строеж, който предвид времето на изграждането му (1997 -2000 г.) е търпим поради наличие на предпоставките съгласно § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Посочва, че е установена пристройка към основната сграда, за която са приложими нормите за основното застрояване и които в случая не са нарушени. Счита заповедта за издадена и в противоречие с принципа за съразмерност, установен с чл. 6 (неправилно посочен чл. 7), ал. 2 АПК. По тези съображения обосновава извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Според ал. 2 на посочената норма заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 ЗУТ. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия с нарочна заповед на кмета на Столична община съгласно § 1, ал. 3 ДР ЗУТ и при спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Изпълнена е предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура, като е съставен констативен акт, който е надлежно връчен и срещу него от адресата му е подадено възражение, обсъдено в заповедта. Адресатът на задължението за премахване е правилно определен. Д. Гелев е собственик на имота и разпоредения за премахване строеж, което обстоятелство не е оборено в съдебното производство. Противно на приетото от първоинстанционния съд волята на административния орган е ясна и конкретизирана в достатъчна степен по отношение индивидуализацията на строежа. Изложените в заповедта фактически и правни основания съответстват на описаното в съставения по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ констативен акт, въз основа на който същата е издадена. Разпоредената за премахване дървена постройка на две нива безспорно попада в дефиницията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изпълнена в имота на адресата на акта. Начинът на трайно прикрепване към терена и захващането на дървените колони и греди към стената на сградата, както и невъзможността да бъде преместен на друго място без да се наруши неговата цялост и структура, изключват определянето му като преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, противно на твърденията на оспорващия в първоинстанционното производство и настоящ ответник. В този смисъл са и констатациите на вещото лице в приетото заключение на втората съдебно-техническа експертиза. Независимо дали процесната постройка съставлява пристройка към съществуващата сграда - ресторант, с която е функционално свързана, определяща я като основно застрояване или е такава от допълващото застрояване, както е възприета от административния орган, то правилно е категоризирана като строеж от пета категория, поради което това обстоятелство не влияе на валидността на оспорената заповед, а е от значение единствено при преценката относно допустимостта на строежа при изследване на хипотезите за неговата търпимост с оглед времето на изграждането му. Същата е описана в констативния акт с неправилна форма, изпълнена над рампа за гараж, по източната фасада на жилищна сграда, със сменено предназначение на част от нея в ресторант, с носеща дървена конструкция, дървен гредоред за второ ниво, дървени колони, греди и разпонки, конструктивно свързана със сградата, изпълнена върху бетонова площадка и захранена с ел. енергия. Застроената площ е посочена около 10 кв. м, а височината й около 6 м, т. е. те са обозначени с приблизителни размери. Ситуацията на пристройката съобразно изготвената към констативния акт окомерна скица съответства като конфигурация, местоположение, конструкция, видове материали и покрив на установеното от вещото лице при извършения оглед на място съобразно комбинираната скица към заключението на първата съдебно техническа експертиза. Същото описание е възпроизведено и в оспорената заповед. Очевидно процесната пристройка съобразно означаването й по окомерната скица към констативния акт не е разположена в близост до двете улично-регулационни линии и не навлиза в улици, както неправилно е прието в административния акт, но това обстоятелство по никакъв начин не води до извод за липса на надлежна индивидуализация и неяснота относно разпоредения за премахване строеж. Според заключението на първата съдебно-техническа експертиза описаната в заповедта сграда съществува на място. Направените от вещото лице измервания на застроената площ (21,10 кв. м.) и височината (4,92 м в най-високата част) действително се разминават значително от тези по констативния акт, но това не се отразява на извода за ясно описание на строежа, доколкото няма несъответствие спрямо установената в констативния акт форма и технически характеристики на постройката. Установеното й разположение на отстояние 5 м от уличната регулация също не може да е основание за извод за липса на индивидуализация на строежа, доколкото неправилната форма, следваща стара рампа на бивш гараж и начина й на свързване по източната фасада на сградата, към която е долепена, е точно определена. Това е видно както от окомерната скица, така и от приложената към експертизата комбинирана скица. Отделно от това е установено, че процесната постройка няма нищо общо с изпълнения в имота на регулационната линия съгласно РС от 2001 г. гараж, нито с предвидената с РС от 1997 г. пристройка на два етажа, поради което липсва съмнение кой е разпореденият за премахване строеж. При това положение волята на административния орган относно местоположението и обема на постройката, въпреки неточно посочените като приблизителни стойности застроена площ и височина, е ясно изразена. В заповедта има точно формулирано разпореждане в диспозитивната част за премахване на описания незаконен строеж. Изводите на съда за оборване на фактическите констатации, приети в оспорената заповед, основани на установеното според него драстично разминаване в площта и височината на процесната сграда, са неправилни. Незаконосъобразно и необосновано е заключението за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неспазване на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Противно на приетото от съда в административния акт са обсъдени представените в хода на административното производство разрешения за строеж от 1997 г. и 2004 г., както и удостоверение от 2005 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: смяна на предназначение на част от жилищна сграда в ресторант, които нямат за предмет процесната постройка. В оспорената заповед предвид периода на изграждането й се съдържа и констатация, че не е търпима съгласно § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. От данните по делото се установява безспорно, че постройката е незаконна като изпълнена без одобрени проекти и разрешение за строеж съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, което е и правното основание, посочено от административния орган за премахването й. Основателно е възражението на касатора за незаконосъобразност на извода на съда относно търпимостта на процесния строеж. Данните по делото сочат, че строителството е извършено в периода 1997-2000 г. С оглед времето му на изпълнение преценката за търпимост следва да се извърши съобразно предпоставките по § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ, а не по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, в каквато насока са изложените в обжалваното решение мотиви. Приложимите в случая норми определят като търпими строежите без строителни книжа, започнати в периодите съответно 08.04.1987 г. 30.06.1998 г. и след 30.06.1998 г., които са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., съответно - в 6-месечен срок от обнародването на този закон. С неправилно приетата от съда за относима разпоредба на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ не се отменят изискванията и времевите периоди, предвидени в § 16 ПР ЗУТ. Посоченият законов текст е неприложим за строежи, изградени в периода 1997 2000 г. Това е така, тъй като визираният в него режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а се отнася само до тези, които не попадат в приложното поле на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ. С тази норма се създава нов четвърти период относно строежи, изградени от 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г. Затова в случая е необходимо да се изследват предпоставките, регламентирани в § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ. Настоящият състав намира, че условията на двете норми не са изпълнени, поради което изводът на съда за търпимост на строежа е незаконосъобразен. От данните по делото не се установява и от оспорващия пред първата инстанция не се навеждат твърдения за декларирането му пред одобряващите органи в съответните срокове. Дори и да се приеме, че строежът е допустим по действащия градоустройствен план и е изпълнен при спазване на строителните правила и нормативи, то не е налице последната, кумулативно предвидена в разпоредбите предпоставка. Ето защо, изложените в обжалваното решение съображения за търпимост на строежа са неправилни. Същият като незаконен и изпълнен в период, за който не са налице визираните в приложимите по § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ предпоставки, подлежи на премахване. Неправилен е и изводът на съда за това, че оспорената заповед противоречи на целта на закона, съответно за нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Целта на ЗУТ е да не се допуска незаконно строителство, каквото в случая е безспорно установено, тъй като обектът е изпълнен без строителни книжа и не е търпим. Премахването на незаконните строежи е предвидено в закона средство за намеса на държавата, което служи за осигуряване на законност, сигурност и защита на цялото общество. Действително спазването на нивата на шум при осъществяване дейността на ресторанта във връзка с подадения до административния орган сигнал, не може да се осигури по реда на ЗУТ, но това не означава, че с оспорената заповед се цели постигането на този резултат. В производството по чл. 225а ЗУТ компетентният орган действа служебно, независимо от наличието или липсата на жалби за това, като при констатиране на незаконно строителство е задължен да разпореди премахването му. Предвиденият разрешителен режим е свързан със спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравина, конструктивни изисквания, устойчивост на строежите и е въведен с цел именно опазване живота и здравето на гражданите и за безопасността на строителството. Изложеното налага извод, че намесата на администрацията е съразмерна и пропорционална, поради което не засяга права и законни интереси на адресата на акта в по-голяма степен от най-необходимото за целта. Предвид изложеното оспорената заповед е валиден и законосъобразен административен акт, поради което оспорването е неоснователно. Като достига до извод в обратен смисъл, съдът постановява обжалваното решение в противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. Гелев срещу заповед РА-30-629/30.06.2022 г. на главния архитект на Столична община. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,