Решение № 1196 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10381/2016 г.

Решение № 1196 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10381/2016 г., V о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е жалба от Ц. В. Б. с адрес гр. С., със съдебен адрес за призоваване в гр. С. чрез процесуален представител адвокат С. К. от САК срещу заповед № Т-953/17.08.2016 г. на министъра на външните работи, заместван от заместник-министър, съгласно заповед № 95-00-327 от 12.08.2016 г. С нея се прекратява служебното му правоотношение на основание чл. 33, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за дипломатическата служба /ЗДипл. Сл./ във връзка с чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и решение 160/30.06.2016 г. на държавна агенция "Национална сигурност". Поддържат се доводи за незаконосъобразност на заповедта вследствие съществено процесуално нарушение, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 1, 2 и 3 от АПК. По същество се оспорва наличието на хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, правото на промяна в изискванията за заемане на длъжността, както и че е било налице заварено положение и че характерът и значението на длъжностната характеристика са преценени в разрез със закона. Ответникът, Министърът на външните работи чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Върховен административен съд, в тричленен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Не се спори между страните, че с процесната заповед служебното правоотношение на Ц. В. Б. с министерството на външните работи е прекратено. Мястото на работа е било задгранично представителство - П., длъжност - Пълномощен министър в задгранично представителство с дипломатически ранг - Пълномощен министър. Мотивите на заповедта са, че заеманата длъжност е включена в списък, утвърден със заповед № 95-00362/30.10.2013 г. на министъра по чл. 37, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация, т. 140 от който предвижда за всички служители с дипломатически ранг в "Други задгранични представителства на Р. Б." ниво на достъп до национална класифицирана информация "Секретно" и ниво на достъп до класифицирана информация на "НАТО" "NATO SECRET" и ниво на достъп до класифицирана информация на ЕС с ниво "sekret ue/eu secret". Също така, че с решение на Държавната комисия по сигурността на информацията е потвърден отказ на ДАНС за достъп до класифицираната информация до ниво "Секретно" на служителя. Това е обективно обстоятелство което препятства изпълняване на служебните функции на служителя и налага прекратяване на служебното правоотношение. Приложени са доказателства относно промяната на длъжностната характеристика и утвърждаване на списък относно изискванията към заеманите длъжности за които се изисква достъп до класифицирана информация на основание чл. 37 от Закона за защита на класифицирана информация. Спорен е въпросът има ли право министърът да променя изискванията за заеманата длъжност и да променя длъжностната характеристика, представлява ли това действие извън волята му и налице ли е хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител. По спорните въпроси ВАС констатира следното: Разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Закона за дипломатическата служба предвижда, че "извън предвидените в Закона за държавния служител и в Кодекса на труда основания министърът на външните работи прекратява едностранно без предизвестие трудовото или служебното правоотношение, когато на служителя е отказано издаване или бъде отнето разрешение за достъп до класифицирана информация, когато такова разрешение се изисква по длъжностната му характеристика". В настоящият случай е отнето разрешение за достъп до класифицирана информация. Промените свързани с изискванията за заемане на длъжността са извършени и утвърдени със заповеди на министъра на външните работи на основание Устройствения правилник на Министерството на външните работи, приет с ПМС № 202 от 11.09.2013 г., в сила от 13.09.2013 г. според който правилник министърът при осъществяване на дейността си има право да издава правилници наредби, инструкции и заповеди както и да утвърждава вътрешни правила и инструкции с ненормативен характер, с които се уреждат вътрешно ведомствени въпроси. Министърът е орган по назначаването на държавните служители в министерството съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията. Промяната по длъжностна характеристика е наложена от законови изисквания от една страна и от друга е в субективната преценка на министъра при изпълнение на функционалните му правомощия и тези актове не подлежат съдебен контрол, а и не са обжалвани. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация ръководителите на организационните единици, с изключение на случаите по ал. 2 определят списък на длъжностите или задачите, да които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна. Възраженията, че в условията на търпимост или при заварено положение държавният служител е изпълнявал работа за която не е отговарял на изискванията по длъжностна характеристика не е благоприятен довод в полза на защитната му теза, а още по силно основание да бъде преустановено несъответно на закона правно положение. Развитите в хипотезата на чл. 107, ал. 7 от ЗДСл съображения са неотносими към конкретния спор. Макар и да има позоваване в оспорената заповед на този текст действителното правно основание е чл. 33, ал. 1, т. 2 от Закона за дипломатическата служба, което е специално основание по отношение на всички други основания в други закони. Именно в хипотезата на това специално основание са мотивите на заповедта по отношение на фактите които са безспорно установени от доказателствата по приложената преписка. При изложените съображения не се констатират основания по чл. 146 АПК за отмяна на акта, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото се дължат разноски в полза на ответника в размер на 460 лева - чл. 8, ал. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК ВАС тричленен състав