Решение № 7188 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5939/2015 г.

Решение № 7188 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5939/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на Валери Илиев Каменов от гр. София, против Решение № 3838/06.04.2015 г. постановено по а. д. № 9693/2014 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение, тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Каменов против Заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) № К-4813/31.05.2014 г. С последната, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.), е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по инициатива на органа по назначаване. Недоволен от решението, Каменов го обжалва. Счита същото за неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, вкл. като постановено в противоречие с Конституцията на Република България (РБ). Моли отмяната на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната от него МЗ. Твърди дискриминация по отношение на него, основаваща се на етнически произход и цвят на кожата и довела до уволнението му. Ответникът - министърът на вътрешните работи (министъра/министърът), чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета от тричленния състав на ВАС. Доводите на касатора касаят правните изводи на съда. Безспорно установено от приложената на л. 8, "Справка за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия на държавните служители от МВР" по делото е, че към 19.05.2014 г. Каменов е имал общо 35 години, 4 месеца и 17 дни осигурителен стаж, от които 30 години, 3 месеца и 19 дни - стаж в МВР. При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Съгласно актуалната редакция на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО към момента на издаване на обжалваната МЗ, "Държавните служители по ЗМВР ... при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони ...". Касаторът отговаря на тези изисквания. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (също в актуалната редакция към този момент), "Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява...при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - ...или по инициатива на органа по назначаването". В случая, по инициатива на органа по назначаване с предложение на прекия началник на касатора, е прекратено служебното му правоотношение, поради придобитото от него право на пенсия на основание чл. 69, ал. 2 от КСО. Неоснователен е и доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила чрез "дописване" на оспорената заповед. Видно от текста й там е посочено, че служебното правоотношение на касатора е прекратено "... поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 КСО". В обжалваното решение на ВАС, на стр. 2, абз. 3 - края, е посочен "... чл. 69, ал. 2, т. 2 КСО". Това, според настоящия петчленен състав не е "дописване", а детайлизиране и конкретизиране, тъй като се сочи не друга, различна от първоначално посочената норма, а само действително относимата към случая, част от нея. При това "чл. 69" безспорно включва в себе си и "чл. 69, ал. 2, т. 2". Неоснователен е и доводът за необоснованост на решението. Той се твърди на основание на факта, че предложението за прекратяване на служебното правоотношение на Каменов е било изготвено от ВНД н-к група "ЧР" - 02 РУП, докато касаторът е служител в 05 РУП на СДВР. Съществено за случая е, че същото предложение е подписано от директора на СДВР, който е оправомощения орган съгласно чл. 268, ал. 1, във вр. с чл. 268а, ал. 1 и чл. 168, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (отм.). Предложението до министъра е подписано от оправомощено лице и причините, поради което то е подготвено от трето длъжностно лице, са ирелевантни. Доводът за нарушение на закона поради непълнота на нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.) и необходимостта от "допълването" й с чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е неоснователен. Както сам касаторът сочи, ЗДСл е общ, а ЗМВР (отм.) - специален закон. В такива случаи правилото е, че специалният закон дерогира общия такъв. Доводите за това, че чл. 69, ал. 2 КСО регламентира единствено субективното лично право на държавния служител от МВР да прекрати служебното си правоотношение и се пенсионира, почерпени от съдържанието на ТП № 6/2007 г. на ВАС е бил направен и пред първоинстанционния съд и е получил обоснован и законосъобразен отговор, който настоящата инстанция споделя. Неоснователен е и доводът за нарушение на чл. 48, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 от Конституцията на РБ. Правото на полагане на труд е реализирано от касатора в продължение на целия негов осигурителен стаж от над 35 години, а прекратяването му е станало на законово предвидено правно основание. Неоснователно е твърдението, че "правото на пенсия" имплицитно включва в себе си необходими минимални осигурителен стаж и възраст, каквато не достига на Каменов. За някои категории служители, между които и тези от МВР, КСО предвижда облекчени условия за пенсиониране, в които минималната възраст не фигурира. Доводът за дискриминация на основание "цвят на кожата" и "етнически произход" се излага за първи път пред настоящата касационна инстанция, която не е компетентна да го разгледа. Ако Каменов действително счита, че при прекратяване на служебното му правоотношение в МВР с обжалваната от него МЗ е дискриминиран на основание някой от посочените признаци в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), той следва да се обърне за установяването на този факт към специализирания административен орган - Комисията за защита от дискриминация или да сезира съответния районен съд по реда на чл. 71 и сл. от ЗЗД. Също ирелевантен и в същото време - обсъден от първоинстанционният съд, се явява и доводът за несъобразяване с факта, че в системата на СДВР има служители, които са със същия като него стаж и на същата възраст, но продължават да служат. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановени при спазване на материалния закон. По делото е направено искане от процесуалния представител на министъра за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи на ВАС, петчленен състав, то се явява основателно. На основание чл. 143 АПК във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъден Каменов да заплати в полза на МВР сумата 400,00 лева. Предвид горното, с оглед констатираната неоснователност на касационната жалба, следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, петчленен състав на II колегия