Решение № 4986 от 19.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1209/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пловдив, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт А. Спасова, против Решение 2329/18.12.2023 г. по адм. дело 1465/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. В жалбата са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответникът З. Петкова от [населено място], общ. Раковски, чрез адв. Б. Ватралева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С Решение 2329/18.12.2023 г., постановено по адм. дело 1465/2023 г., Административен съд Пловдив е отменил по жалба на З. Петкова решение 2153-15-148/25.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания ЗД-1-15-01338732/13.04.2023 г. и ЗД-1-15-01338825/13.04.2023 г., издадени от главен инспектор по осигуряването към ТП на НОИ, и е присъдил разноски. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби /чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК/. Според съда, административният орган не е доказал несъмнено, че липсва осъществена от З. Петкова трудова дейност през спорния период /01.09.2021 г. 28.02.2023 г./. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. От фактическа страна е установено, че е изискана информация от Министерство на земеделието за момента на регистрация на З. Петкова като земеделски производител, във връзка с изплатено обезщетение по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. С писмо вх. 1006-15-22-3/22.03.2023 г. на директора на Областна дирекция Земеделие гр. Пловдив е посочено, че на 27.08.2021 г. лицето е регистрирано като земеделски стопанин, с последващи заверки на 18.03.2022 г. и 13.12.2022 г. Петкова е посочила, че по силата на договор за наем ползва земеделска земя, представляваща зеленчукова градина, с площ 400 кв.м., намираща се в [населено място], община Раковски, област Пловдив. От писмо на директора на ОДБХ гр. Пловдив, е видно, че в полза на З. Петкова няма издадени удостоверения по Закона за храните и същата не фигурира в Регистъра за бизнес оператори и регистъра на търговци на пресни плодове и зеленчуци. Декларирано е започване на трудова дейност като земеделски стопанин с начало на осигуряване - от 01.09.2021 г. и обхват на осигуряване общо заболяване и майчинство /към фонд ОЗМ/, инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Дължимите вноски са внесени към ДОО за 2021 г. и за м. януари на 2022г. като самоосигуряващо се лице, упражняващо дейност като земеделски производител. Представени са болнични листове за временна неработоспособност при общо заболяване и при бременност и раждане, както следва: болничен лист Е20220050527 за периода от 15.01.2022 г. до 28.02.2022 г.; болничен лист Е20220864739 за периода от 14.02.2022 г. до 27.03.2022 г. и болничен лист Е20220497736 за периода от 28.03.2022 г. до 29.05.2022 г. Претендирано е изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни с начална дата от 30.05.2022 г. до 28.02.2023 г. Във връзка с изискана информация е постъпило писмо от директора на ТД на НАП - Пловдив, с което се представя препис на годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, подадена от Петкова. Със същата са декларирани получени през 2021 г. доходи от стопанска дейност. С писмо изх. 1006-15-226-2/21.03.2023 г. на директора на ТД на НОИ гр. Пловдив е дадена възможност на жалбоподателката да представи доказателства за осъществена трудова дейност като земеделски производител. С оглед извършването на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на З. Петкова е съставен констативен протокол КП-5-01338861/13.04.2023 г. В резултат на това е издадено задължително предписание ЗД-1-15-01338732/13.04.2023 г. от главен инспектор по осигуряването към ТП НОИ, с което на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО е дадено задължително предписание на Петкова в 20- дневен срок да се заличат данните, подадени по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, отнасящи се за периода от 01.09.2021 г. до 31.12.2021 г., с вид осигурен 13, декларация образец 1. В мотивите е изложено, че лицето не е осигурено по смисъла на чл. 10, ал. 1 и § 1 от ДР на КСО. Предписанието е връчено на 13.04.2023 г. Издадено е и второ задължително предписание ЗД-1-15-01338825/13.04.2023 г., със същото правно основание, но за следващ период - от 01.01.2023 г. до 28.02.2023 г. Недоволна от постановените актове, З. Петкова е упражнила правото си на жалба по административен ред пред горестоящия административен орган. С решение 2153-15-148/25.05.2023 г., директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е оставил без уважение жалбата на Петкова срещу задължително предписание ЗД-1-15-01338732/13.04.2023 г. и задължително предписание ЗД-1-15-01338825/13.04.2023 г. Органът е приел, че Петкова е подавала декларации обр. 1, с които не са подадени данни за вид осигурен 13 (регистриран земеделски стопанин) за периода от 01.09.2021 г. до 28.02.2023 г. Органът е приел, че договорът установява единствено наличието на облигационни отношения, но не и осъществяването на трудова дейност като земеделски стопанин. В съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал. 8 КСО, самоосигуряващите се лица, каквато е Петкова, която е регистрирана като земеделски стопанин, имат право на парични обезщетения при бременност и раждане, ако отговарят на условията по чл. 48а КСО, респ. право на обезщетение за общо заболяване, ако отговарят на чл. 40, ал. 1 КСО в относимата редакция. По тази причина, правото на парично обезщетение при настъпване на осигурителния социален риск в конкретната хипотеза зависи и от обстоятелството дали отговаря на нормативните предвиждания в § 1, ал. 1, т. 5 ДР на КСО, за да се счита за земеделски стопанин и съответно имала ли е право да се осигурява на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО, защото задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са регистрираните земеделски стопани. Според легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. За да подлежи на осигуряване по предвидения в КСО ред и условия, регистрираното като земеделски стопанин лице следва да установи, че произвежда растителна/животинска продукция, предназначена за продажба. В този смисъл приложима е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвиденото в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО кореспондира и с изискването Петкова да е "осигурено лице" по § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Необосновани и неправилни са изведените от първоинстанционния съд правни изводи. Смисълът, вложен в § 1, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДР на КСО, като регистриран земеделски стопанин З. Петкова е следвало да докаже с главно и пълно доказване в съдебния процес. Следвало е да установи безпротиворечиво, че е извършвала трудова дейност, изразяваща се в производство на земеделска продукция предназначена за продажба, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО. Представеният договор за наем представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила относно удостоверените в него факти. Но дори и да се приеме, че съдържанието на документа отразява действително осъществили се обстоятелства по наемане на земеделска земя, то това само по себе си не би могло да установи обстоятелството, че от посочения имот е била реализирана и продадена земеделска продукция от страна на лицето. Цитираният договор не би могъл да обоснове извода за извършване на трудова дейност като земеделски стопанин от страна на Петкова, тъй като същият е доказателствено средство единствено доказване наличието на облигационни отношения. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност - в настоящия случай, че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, няма качеството на осигурено лице, независимо че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски, и независимо, че има регистрация като земеделски производител. Съгласно постъпил отговор от Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, за Петкова няма издадени удостоверения за регистрация по Закона за храните, няма вписване и в Националния регистър за бизнес-операторите и на обектите за производство и дистрибуция с храни по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните и същата не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци. Ето защо и по изложените вече съображения, З. Петкова не попада в обхвата на осигурените лица по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО, защото не е земеделски стопанин съобразно легалната дефиниция, дадена в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, и не следва да се ползва от осигурителните права, които са и били предоставени. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е достигнал до необосновани спрямо доказателствата по делото изводи и е приложил неправилно материалния закон, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на З. Петкова против решение 2153-15-148/25.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания ЗД-1-15-01338732/13.04.2023 г. и ЗД-1-15-01338825/13.04.2023 г., издадени от главен инспектор по осигуряването към ТП на НОИ. При този изход на спора, претендираните от касатора разноски следва да бъдат присъдени в размер на заплатената държавна такса в касационното производство - 200,00 /двеста/ лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лв. или общо сумата от 300,00 /триста/ лв. На ответницата по касация не се дължи присъждане на разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,