Решение № 109 от 10.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4189/2017 г.

Решение № 109 от 10.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4189/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение № 151 от 1.03.2018 г., по касационната жалба на [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор В., чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 204 от 13.07.2017 г. по в. гр. д. № 322 по описа за 2017 г. на Врачански окръжен съд, в частта с което е потвърдено решение № 173 от 3.04.2017 г. по гр. д. № 4022/2016 г. на Врачански районен съд и е уважен предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос за наличие или не на изискване за мотивиране на заповед за уволнение, когато трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за който е констатирано противоречие на въззивния съд с постановени по чл. 290 ГПК решения № 346 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 468/2009 г. на IV г. о. и № 46 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 16/2010 г. на IV г. о. В съдебно заседание страните не се явяват лично и не се представляват. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на касатора, с което поддържа искането си за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне като неоснователен на предявения иск. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установени следните факти: Ищецът е заемал длъжността "Обслужващ газостанция" в "Г. " В.. Трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 27 от 26.08.2016 г., в мотивите на която е посочено само правното основание - чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. В хода на производството, работодателят е представил договор от 18.09.2012 г., сключен с външна фирма /Д. [фирма]/ с предмет "обслужване на съоръженията с повишена опасност и ежегодна проверка на знанията на персонала за безопасна експлоатация на съоръжения с повишена опасност /СПО/", съгласно действащото законодателство. На 7.04.3016 г. работодателят е издал Заповед № 8, задължаваща "всички служители, работещи със съоръжения с повишена опасност"/какъвто е и ищеца/ "да се запознаят срещу подпис със съдържанието на правата и задълженията" съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите и съответните Наредби, да се "изготви график за изпит на персонала, обслужващ обектите за продажба на дребно /бензиностанциите/ по НУБЕТНГСИВВГ, НУБЕТНСН и ръководство за безопасна експлоатация на АГСС". Със същата заповед работодателят е определил състав на изпитна комисия и лицата, които имат задължението да го уведомят за резултатите на служителите. Като доказателство по делото е приета и докладна записка до изпълнителния директор на [фирма], подписана от ръководителя на обекта, който е обслужвал ищеца, от която е видно, че на 6.07.2016 г. е било проведено гореописаното обучение на обслужващия персонал. На последвалия на 12.07.2016 г. изпит, определената за провеждането му комисия е констатирала, че ищецът П. П. е получил оценка "неиздържал", при което съгласно чл. 136, т. 8 от Наредбата за устройството, безопасността и техническият надзор на газовите съоръжения и инсталация за втечнени и водородни газове и съобразно чл. 187, ал. 1, т. 3 от Наредбата за устройството, безопасността и техническият надзор на съоръженията под налягане, работникът не може да продължи да обслужва съоръженията и следва или да бъде преназначен на друга длъжност, или да бъде освободен. След получаването на докладната записка, изпълнителният директор е разпоредил /на 19.07.2016 г./ проверка за наличие на свободни щатни бройки, подходящи за заемане. В разпореждането е посочено, че при липса на такива, лицето следва да бъде освободено поради липса на необходимата професионална квалификация, на основание - чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. На 21.07.2916 г. на работодателя е изпратена докладна от "Управление човешки ресурси" с отговор, че към посочената дата, "в дружеството няма свободни щатни бройки". Последвало е издаването на заповед № 27 от 26.08.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение При тези факти, въззивният съд е приел за незаконосъобразно оспореното уволнение поради немотивираност на издадената заповед за уволнение. Счел е, че тъй като в нея е посоченото само правното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, без уточнение - дали се касае за липса на образование или за липса на професионални качества и без да са изложени каквито и да са фактически доводи, работникът не е могъл да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които се прекратява трудовото му правоотношение и кои са конкретните обстоятелства, мотивирали работодателя да вземе решението си. Посочил е и че поради липса на мотиви и за съда не е възможно да осъществи контрол за законосъобразност. Наличието на представени по делото доказателства за проведен тест за проверка на знанията на служителите на ответното дружество и за съставен протокол за оценка /незадоволителна за ищеца/ и класиране, съдът е преценил като несъотносими, пред вид липсата на изрично препращане /към тях/ в заповедта за уволнение или в друг документ, който да е известен на ищеца. Имайки пред вид така изложените мотиви, по въпросът във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав споделя практика, посочена в цитираните решения по гр. д. № 468/2009 г. на IV г. о. и гр. д. № 16/2010 г. на IV г. о., които са постановени по въпрос "как следва да бъде мотивирана заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за да е законосъобразна". Съгласно тях мотивите на заповедта за уволнение "могат да се изчерпят само с цитиране на съответната правна норма или само с възпроизвеждане на текста на съответния фактически състав". Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма, включително в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - дали се касае за липса на образование или липса на професионална квалификация за изпълняваната работа. Законодателят изисква /чл. 195 КТ/ мотивирана писмена заповед само при налагане на дисциплинарно наказание. В останалите случаи, от ангажираните от работодателя пред съда доказателства, следва да е ясно, че работникът или служителят е могъл да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото му правоотношение е прекратено и съответно съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно. Имайки пред вид така даденият отговор, настоящият съдебен състав намира, че постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен. Изводите на въззивния съд за невъзможност на работника да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които е прекратено трудовото му правоотношение и кои са конкретните обстоятелства, мотивирали работодателя да вземе решението си, са неправилни. Това е така, защото съгласно длъжностната характеристика за длъжността "Обслужващ газостанция" /от която е получил екземпляр/, за ищецът е било ясно, че е длъжен "да изпълнява работата, за която е обучен, има правоспособност и е обучен да изпълнява", "да изисква да бъде обучен и инструктиран за безопасните методи на работа", "да спазва всички правилници, инструкции и наредби по безопасност на труда, касаещи дейността му", "да се грижи за собствената си безопасност" "да се грижи за здравето и безопасността на лицата, които могат да пострадат от негови погрешни действия или бездействия". С оглед вида и характера на изпълняваната длъжност, осъществявана на автомобилна газоснабдителна станция /АГСС/, работникът е знаел, че подлежи на обучение и може да осъществява трудовите си функции само след като е преминал успешно изискуемата се задължителна проверка. От гореописаните доказателства - договор от 18.09.2012 г., заповед и разпореждания на изпълнителния директор, докладни записки, се установява, че ищецът не е издържал преведеният на 12.07.2016 г. изпит. Пред вид личното му участие, е безспорно, че той е бил уведомен както за резултата от проверката, така и за последиците. При тези факти, работодателя е установил наличието на посоченото от него основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - липса на професионална квалификация за изпълняваната работа, поради което уволнението е законосъобразно. Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ бъде отхвърлен като неоснователен. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение