Решение № 15341 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8655/2012 г.

Решение № 15341 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8655/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Кирил Георгиев Димитров и Мария Георгиева Димитрова, двамата от гр. Пловдив, срещу решение № 1044/10.05.2012 г., постановено по адм. д. № 3503/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени обжалваното решение на общинския съвет, в оспорената му част и делото се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне. Ответникът, общински съвет гр. Пловдив, не е изразил становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пловдив, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Кирил Георгиев Димитров и Мария Георгиева Димитрова, срещу Решение № 419, взето с Протокол № 30 от 4.11.10 г. на Общински съвет - гр. Пловдив за одобряване на ПУП-ПРЗ и схеми: водоснабдяване, канализация, електрификация, газоснабдяване, телефонизация, радио-телевизионни сигнали и интернет, сборна план-схема на техническата инфраструктура, вертикално планиране, транспортни комуникации, санитарно-хигиенна обстановка, озеленяване и отдих и правилата и нормативите за прилагане на кв. "Остромила - Беломорски", Пловдив в частта му относно имот УПИ ХII-1020253, кв. 57и УПИ I-1020253, кв. 58, за жилищно строителство и обществено обслужващи дейности. За да постанови решението си съдът е приел, че в обжалваната му част административният акт е издаден в съответствие с материалноправните разпореди, че са спазени административнопроизводствените правила. Изложил е мотиви във връзка с приложението на чл. 16, ал. 1 ЗУТ, с оглед процентната част от имота, засегната от предвидените улици, приел е, че не е налице нарушение, след като административният орган е приел плана въз основа на имота по КВС, а не по приетата и в сила кадастрална карта, както и че не е налице несъответствие между общия устройствен план и ПУП за процесния имот. Приел също така, че предвид липсата на документи за законност на съществуващите в имота двуетажна жилищна сграда и стопанска такава, административният орган не е имал задължение да ги вземе предвид при одобряване на плана. Решението е неправилно по следните съображения: Решението е постановено след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като в отменителното решение е прието, че съдът не е направил преценка за законосъобразност на оспорения административен акт за одобряване на плана на всички посочени в оспореното решение правни и фактически основания за издаването му - чл. 14, чл. 17, чл. 18, чл. 25, чл. 103, ал. 1, т. 2 и ал. 3 и 4, чл. 108, чл. 109, чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ, като незаконосъобразно съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателите относно допуснати нарушения на правила, които са относими към законосъобразността на акта с такъв предмет, които са посочени и като основание за издаването му - чл. 14, 17, 18 и др. ЗУТ, както и не е обсъден доводът им относно несъответствие на ПУП с Общия устройствен план на гр. Пловдив. В тази насока са и дадените задължителни указания на първоинстанционният съд. С постановеното ново решение, първоинстанционният съд не е изпълнил дадените му указания, като не е изложил никакви мотиви относно доводите на жалбоподателите за незаконосъобразност на оспорения от тях административен акт за материално несъответствие с чл. 14, 17, 18 и др. ЗУТ. В противоречие на приетото в отменителното решение, че е неприложима за случая ал. 1 на чл. 16 ЗУТ, поставил допълнителна задача на вещото лице - какви части се отнемат от имота на жалбоподателите в процентно отношение за уличната регулация, което е ирелевантно за спора, както в последствие е прието в мотивите на обжалвано решение. Не е изяснил налице ли е задание по чл. 125, ал. 1 и 2 ЗУТ за изготвяне на процесния план като част от административната преписка. Необосновано, независимо от приетото в решението на касационната инстанция, че неправилно се приема липса на нарушение на чл. 115, ал. 1 и 2 ЗУТ, в противоречие на дадените указания приема, че не е налице нарушение на посочения текст, след като планът е приет на основата на картата на възстановената собственост, с оглед продължилото във времето изготвяне на плана. С оглед изложеното решението е постановено при допуснати съществени процесуални правила, което води до отмяната му и тъй като делото е за втори път пред касационната инстанция, следва да се постанови решение по съществото на спора, след обсъждане на събрания доказателствен материал и изяснените релевантни факти и обстоятелства. Настоящия съдебен състав приема за безспорно установено по делото следното: Жалбоподателите са собственици на имот с идентификатор 56784.533.363 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/3.06.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, които са в сила към датата на приемане на процесното решение. По делото, от съпоставянето на съответните дати, безспорно е установено, че обжалваното решение на общинския съвет е прието не на основата на влезлите в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, а на основата на картата на възстановена собственост, поради което при приемането на административния акт е нарушена разпоредбата на чл. 115, ал. 1 и 2 ЗУТ. В случая /както е прието и в отменителното касационно решение/ е неприложима разпоредбата на § 6, ал. 7 ПР на ЗУТ, която е приложима само до одобряването на кадастралната карта и регистри за съответната територия, като няма отношение по това обстоятелство, продължилото във времето приемането на ПУП. От материалите по делото не се установява наличие на задание за изготвянето на плана по чл. 125, ал. 1 и 2 ЗУТ, което е основание за започване процедурата по изготвянето и одобряването /приемането/ им. След като по делото не е приложено задание от възложителя, настоящия съдебен състав приема, че такова не е изготвяно. Липсата му сочи на съществено нарушение на административнопроизводствените правила при изготвянето и приемането на плана, респективно на незаконосъобразността му. По делото е установено, че планът е първоначален за посочената в решението на общинския съвет територия, като за процесния имот е неприложима разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ, тъй като предвижданията за имота не е такъв, за определяне на необходимите площи за изграждане на обектите от социалната инфраструктура - публична собственост, за озеленените площи и пр. В случая е приложима за урегулирането на имота на жалбоподателите разпоредбата на чл. 17 ЗУТ, едно от правните основания за приемане на решението на общинския съвет. Жалбоподателите са собственици на имот с идентификатор 56784.533.363. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив. Съгласно одобрения ПУП - план за регулация, част от имота на жалбоподателите с идентификатор 56784.533.363 и сградата в него и част от съседен имот с идентификатор 56784.533.362 и сградата в него /собственост на други лица/ са урегулирани в общо УПИ ХI - 1020252 от кв. 57, отреден са жилищно строителство и обществено обслужващи дейности. Друга част от имота на жалбоподателите попада в УПИ ХII - 1020253 от кв. 57, заедно с имот с идентификатор 5678.533.361 /улица, най-вероятно общинска собственост/ и в УПИ I-1020253 от кв. 58 също с част от имот с идентификатор 56784.533.362. Част от имота попада в улица, като с планът на застрояване не се запазват съществуващите сгради в имота на жалбоподателя, както и тази съществуваща в имот в имот 56784.533.362, урегулиране в общ УПИ ХI, а е предвидено ново, ниско застрояване. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗУТ вътрешните регулационни линии на урегулираните имоти следва да съвпадат с имотните граници, а когато се образуват съсобствени урегулирани имоти със съседни такива, какъвто е настоящият случай, съгласно ал. 3 на чл. 17 ЗУТ следва да е налице заявление от собствениците на тези имоти до общината, които се урегулират в съсобствени УПИ, както и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи, с който се определят и съответните идеални части на съсобствениците в новообразувания УПИ. В конкретния случай не е спазена ал. 1 на посочения текст, като за имота на жалбоподателите не е образуван самостоятелен УПИ /или няколко по тяхно искане/, както и липсват договори между жалбоподателите и собствениците на имоти с идентификатори 5678.533.361 и 5678.533.362. В тази връзка административният акт не е мотивиран по какви причини улицата е прокарана по съществуващата и заснета по кадастралната карта с идентификатор 5678.533.361, а се налага прокарването й по начин, разделящ имота на жалбоподателите на две и образуването в собствен УПИ и съсобствени УПИ. Липсата на мотиви на административния акт в тази насока също дови до незаконосъобразността му. Освен това по начина на прокарването на посочената улица, разделяща имота на жалбоподателите на две части сочи на нарушение и по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, тъй като по отношение на имота на жалбоподателите същият не е осъществим икономично, както е нарушена и разпоредбата на чл. 6, ал. 2 и 3 АПК, като е нарушен принципът на съразмерност. Административният орган не е доказал с оглед тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, че посочените текстове в случая за процесния имот не са нарушени. Като се има предвид гореизложеното решението на общинския съвет в оспорената му част е незаконосъобразно, като постановено в противоречие на материалноправни разпоредби, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и липса на мотиви за същата, представляващо нарушение на формата му. Налице са нарушения по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК, които водят до отмяната му в оспорената му част. На основание чл. 173, ал. 2 АПК следва административната преписка да се изпрати на общинския съвет, за ново произнасяне за процесния имот. На жалбоподателите следва да се присъдят разноските по делото за всички инстанции, които са поискани своевременно и са доказани общо в размер на 1830 лв., от които 730 лв. по списък - л. 148 от адм. д. № 2809/2010 г., 1090 лв. - по списък - л. 23 от адм. д. № 3503/2011 г. и 10 лв. за настоящата касационна жалба. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 1, чл. 173, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК