Решение № 8453 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14720/2018 г.

Решение № 8453 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14720/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 72, ал. 4 ЗМВР в редакцията. Образувано е по касационна жалба от С. Бялков от [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 772/08.10.2018 г. на Административен съд – Хасково по адм. дело № 239/2018 г. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Излага доводи, че в първото съдебно заседание по делото, административният орган не е представил заверено копие на материалите по Досъдебното производство, като за това си задължение е бил уведомен с определението за насрочване на делото. Акцентира върху липсата на посочено в заповедта фактическо основание за задържането, както и върху допуснато нарушение на чл. 72, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР, а именно осигуряване правото на защитник и незабавното уведомяване на лице, посочено от задържания. Твърди, че извършеното задържане е "полицейски произвол" и е в разрез с нормите на ЕКЗПЧОС. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на обжалваното решение и вместо него, постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена, ведно с присъждане на осъществените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Полицейски орган при РУ на МВР гр. Хасково не изразява становище по основателността й. Прокурорът при Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол от Административен съд – Хасково е законосъобразността на Заповед за задържане на лице с Рег. № 1970 зз-82, издадена на 18.02.2018 г. в 18: 00 часа от инспектор О. Бозов - служител в СКП при РУ гр. Хасково, с която е наредено задържане за срок до 24 часа на лицето С. Бялков от [населено място] на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с извършено престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Административното производство е образувано по заявено в 21. 40 ч. с устно съобщение в Протокол от 17.02.2018 г. за кражба, извършена в периода 16.02.2018 г. - 17.02.2018 г. в с. Татарево, общ. Минерални бани, при която чрез използване на специален начин са отнети от М. Асенова златни накити - под формата на пръстени, обеци, гривни и сумата от 3100 евро. В показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели се съдържат сведения за присъствието на две криминално проявени лица - жалбоподателят и друго лице, съжителстващо с дъщерята на М. Асенова, около полунощ на 16 срещу 17.02.2018 г. в близост до мястото на престъплението. В резултат на тези данни, разследващите органи са предприели процесуално-следствени действия по претърсване и изземване от лекия автомобил, собственост на жалбоподателя, и на жилища, обитавани от последния, при които са открити включително златни накити и банкноти в евро. Извършените на 18.02.2018 г. в следобедните часове неотложни действия по претърсване и изземване са одобрени от съдия по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК. Заповедта за задържане е връчен на жалбоподателя срещу подпис, без да е посочена дата на връчването, но е отразено срещу подпис, че лицето е освободено в 17. 20 часа на 19.02.2018 г. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 57, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 1 ЗМВР и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Преценил е още, че оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа предвидените в чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР реквизити. Уточнил е, че в заповедта се съдържа фактическо описание на основанието за задържане, формулирано като "във връзка с извършено престъпление по смисъла на чл. 195, ал. 1 от НК". Независимо от непосочването на по-подробни обстоятелства във връзка с визираното престъпление, решаващият състав е счел, че при издаването на заповедта е изпълнено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2, предл. първо от ЗМВР за излагане на фактическите основания за задържане на лицето. За да достигне до извод за материална законосъобразност на заповедта Административен съд - Хасково е съобразил, че задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН. Тя цели да предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. Съдът е разяснил, че наличието на доказателства, свидетелстващи за вероятното извършване на престъпление от задържаното лице, е достатъчно основание по смисъла на закона за прилагането на процесната ПАМ и не е нужно да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето. Решаващият състав е приел, че събраните доказателства сочат към установеност на предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Счел е, че от приетите без оспорване доказателства по делото, са били налице данни, които да дават основание да се предположи, че С. Бялков може да е извършил престъпление или да е съпричастен към него. Въпреки, че тези данни не са подробно посочени в оспорената заповед за задържане, съдът е преценил, че след като те се съдържат в други представени по делото от досъдебно производство № 227/2018 г. по описа на РУ - Хасково, то са постигнати целите, които законодателят е преследва с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове. Посочил е още, че събраните в досъдебното производство гласни доказателства също потвърждават наличието на данни за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и чл. 194, ал. 1 от НК и моментът на установяването им с достатъчна за целите на административното производство степен на достоверност. Решаващият състав е отбелязал, че в резултат на тези данни, разследващите органи са предприели процесуално-следствени действия по претърсване и изземване, при които са открити златни накити и банкноти в евро, неотложните процесуално-следствени действия са били одобрени от съдия по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК. Съдът е преценил като неоснователни и неподкрепени от доказателствата по делото оплакванията на жалбоподателя, че му е било отказано право да се свърже с адвокат и не му е била дадена възможност да уведоми по телефона свои близки. В тази връзка е отчел, че задържаното лице е подписало декларация, с която са разяснени правата му по чл. 72, ал. 5 и ал. 6, както и тези по чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР. Решаващият състав е отбелязал още, че от Докладна записка Рег. № 1970 р-6250/18.02.2018 г. се установява, че е направен опит за уведомяване на работодателя на задържаното лице на посочен от него телефон, както и обстоятелството, че Бялков е заявил, че няма телефонен номер на адвокат и не може да посочи кой точно адвокат иска да го представлява. В обобщение е достигнал до извода, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, с оглед на което е жалбата срещу него следва да се отхвърли. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са релевираните в касационната жалба оплаквания относно не изпълнението от страна на ответника на указанията дадени с определение от 03.04.2018 г. С определението от 03.04.2018 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание е указано на административния орган за задължението му по чл. 170, ал. 1 от АПК. Видно от писмо вх. № 2060/03.04.2018 г. на Началник РУ – МВР – Хасково, съдът е уведомен, че всички необходими документи се намират в ДП № 227/2018 г. по описа на РУ – Хасково и в ДП № 346/2018 г. на Районна прокуратура - Хасково. В открито съдебно заседание от 07.06.2018 г., инспектор Бозов е заявил, че няма достъп до това производство, като е поискал от съда да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред Районна прокуратура – Хасково за снабдяване с извадка от необходимите документи. Съдът е приел искането за основателно. Ответникът е представил необходимите доказателства своевременно и същите не са оспорени от жалбоподателя. Несподелима е тезата на касатора, че в случая не е установено наличието на предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за задържането под стража на С. Бялков. При заявения изричен сигнал за извършена кражба в периода 16.02.2018 г. - 17.02.2018 г., както и при получената информация от показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели, правилно първоинстанционният съд е приел, че са били налице данни, които да дават основание да се предположи, че Бялков може да е извършил престъпление или да е съпричастен към него. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, понятието "данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържание от понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършило престъпление. Правилна е и преценката на административния съд, че заповедта отговаря на изискванията за съдържание по чл. 74 ЗМВР, както и че на жалбоподателя са разяснени правата по чл. 72 и чл. 73 ЗМВР, видно от Декларацията за разяснени права. Неоснователни са доводите, че извършеното задържане на лицето е в разрез с нормите на ЕКЗПЧОС и граничи с "полицейски произвол". Съгласно чл. 5, § 1 от КЗПЧОС, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изрично посочените случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. Съобразно б. "c" от него, допустимо ограничение на посоченото основно право е законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Тъй като процесният административен акт е обоснован с наличието на посочените в цитираните разпоредби на ЕКЗПЧОС обстоятелства, то с налагането на коментираната ПАМ не е допуснато нарушение на разпоредбите на Конвенцията. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение