Решение № 6486 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8779/2017 г.

Решение № 6486 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8779/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Ф. Б. (Б.) лично за себе си и като законен представител на малолетните си деца - Д. Н. Х., Д. А. Р. Х., гражданка на Иран, против решение № 4278/26.06.2017 г., постановено по адм. дело № 2127/2017 г. по описа на Административен съд - С. град (АССГ). Касаторката твърди неправилност на обжалваното съдебното решение на административния съд, поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби, необоснованост и несъответствие с целта на закона - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводите на съда за липсата на основанията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на нея и семейството и са необосновани и несъответстват на представената пред първата инстанция бежанска история. Доказателствата не са преценени в съвкупност и пълнота, както и че липсва задълбочен анализ на въпроса, дали не се нарушава чл. 3 ЕКПЧ, тъй като в свое решение от 05.09. 2013 г. ЕСПЧ приема че, "оценката на реалната опасност от посегателства при връщане в страната на произход трябва да бъде направена с оглед на всички относими факти, които влияят върху тази опасност. Дори индивидуалните фактори, взети поотделно да не излагат лицето на риск, комулативно те могат да съставляват опасност в ситуация на общо насилие и несигурност". Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка, не се явява, не се представлява и не взема становище по делото. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. Петровска, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалвания с нея съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. Ф. Б., гражданка на Иран, лично за себе си и като законен представител на двете си малолетни деца, против решение № 11338/06.12.2016 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденката и децата и е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че поради липсата на твърдения жалбоподателката да е арестувана, осъждана, политически ангажирана или преследвана от официалните власти, не може да се направи извод, че спрямо нея е било осъществено преследване в някоя от изчерпателно изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ форми. Съдът е приел, че в мотивите на оспорения акт административният орган е обсъдил всички относими факти за предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут в Р. Б.. Установил е, че търсещата закрила не е имала проблеми с официалните власти, никога не е била чл. на политическа партия или организация и няма доказателства срещу нея да са осъществявани арести и задържания по политически причини. Напротив установено е, че тя е напуснала страната си с туристическа виза и е дошла в България с цел почивка с цялото си семейство. След изтичането на срока на екскурзията, останали нелегално в страната, и след като били задържани, подала молба по ЗУБ. При тези фактически установявания съдът е заключил, че спрямо касаторката не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ признаци, което да обоснове наличието на материалноправните предпоставки за предоставяне статут на бежанец на чужденката. В хода на процеса е изяснено, че промяната на религията на съпруга и, е по - скоро с цел да се обосноват предпоставките за предоставяне на бежански статут, тъй като самата жалбоподателка е заявила, че не е имала конкретни причини за смяна на религията си. Съдът е установил още, че задържането на съпруга на жалбоподателката в Иран (на когото също е отказан статут - адм. д. № 2124/2017 г. на АССГ ) е било във връзка с търговия с алкохол, а не с промяната на религията. АССГ е стигнал до извода за липса и на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателката на хуманитарен статут. Съдът, след преценка на общата обстановка в Иран, личното положение на жалбоподателката и изложените от нея в интервютата и причини за нежеланието им да се върнат в страната си по произход, е приел, че липсват причини, обуславящи реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Не са допуснати нарушения нито на материални закон, нито на съдопроизводствените правила. Съдът е анализирал изложените факти в атакуваното решение на Държавната агенция за бежанците и е възприел достигнатите правни изводи. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителката, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от касаторката факти не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейното политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието и да се завърне в държавата си по произход. Проблемите на кандидатката са от лично естество, което не я поставя в категорията на бежанците. Кандидатката е напуснала държавата си легално, към нея не са били отправени някакви лични заплахи срещу живота или личността й, поради което правилно и е отказан и хуманитарен статут. Видно от данните, съдържащи се в справката на дирекция "Международна дейност" при ДАБ - МС, политическата ситуация в Иран е спокойна, на територията на страната няма въоръжени конфликти правителството поддържа строг ред. Според нормите на международното право Иран не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Ситуацията в Иран сама по себе си не дава основания да се приеме, че чужденката - поискала закрила, при завръщането й в Иран ще бъде изложени на опасност, за да се приложи чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Анализът на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и информацията относно актуалната обстановка в Иран, съдържаща се в представената по делото справка вх. № МД-232/16.03. 2018 г. г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, обосновават извода на административния съд, че не е налице заплаха за търсещия закрила чужденец. От представените справки за актуалното положение в Иран, не може да се направи извод, че актовете на насилие са в степените "масово" и "безогледно". Административният орган, както и пъровинстанционния съд, правилно са анализирали актуалното положение в Иран. Предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ, че обществено-политическата обстановка в Иран, макар напрегната и динамична, не може да бъде характеризирана с безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Съгласно решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 на СЕС, за да бъде предоставена субсидиарна закрила на едно лице, на основание чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, респ. чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. Такова установяване по отношение на касаторката не е налично, а опасностите на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на Б. Ф. Б.. Не се установява спрямо нея и децата и, да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Иран те биха били изправени пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Съответно такива доказателства по делото не са представени. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Иран, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай не се установява по безспорен начин касаторката да е била лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето и, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на статут по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на ЗУБ за предоставяне на статут на чужденката по предвидения в този закон ред. В тази връзка не е основателен доводът в касационната жалба, че първоинстанциония съд не е анализира бежанската история на касаторката в съответствие с чл. 3 ЕКПЧ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение