Решение № 2556 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2606/2018 г.

Решение № 2556 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2606/2018 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Делото е образувано по жалбата на Е. Г. А., чрез адв. С., против заповед № ЗС-3/02.01.2018 г. на министъра на отбраната на Р. Б., с която се изземва недвижим имот частна държавна собственост. В жалбата е поискано спиране предварителното изпълнение на заповедта. Доводите са, че няма основание за предварително изпълнение на заповедта, поради това, че не се застрашават здравето и живота на хората, нито се нарушават държавни или обществени интереси. В съпроводителното писмо на ответника, с което жалбата е изпратена в съда, е противопоставено възражение от Министъра на отбраната, с което се обосновава становище за недопустимост на жалбата като просрочена. Развити са подробни съображения в подкрепа на така поддържаната теза. Върховният административен съд намира жалбата за допустима, а молбата за спиране- за допустима и основателна. По възражението за недопустимост на производството: С оспорената заповед е наредено изземването на недвижим имот- частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на МО, находящ се на адрес гр. С., район "Красна поляна", ул. "С." ..№..., вх. ..., ет. ..., представляващ апартамент № 1, подробно по- нататък индивидуализиран в оспорената заповед № ЗС-3 от 02.01.18 г. Опитът за връчване на заповедта чрез писма с обратни разписки е бил неуспешен. В административната преписка се съдържат 2 обратни разписки за връчване на заповедта с отбелязване от 18.09.2017 г. и 24.01.18 г., че писмата не са потърсени от получателите. Това е дало основание за пристъпване към връчване по реда на чл. 61, ал. 3 АПК, за което са съставени два констативни протокола, съответно от 17.10.17 г. и от 03.01.2018 г. В последния посочен протокол е отбелязано, че при почукване и позвъняване на входната врата на имота никой не отваря, поради което е пристъпено към залепване на министерската заповед на входната врата на имота и на информационното табло на входа. Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 АПК урежда няколко възможности за връчване на индивидуалните административни актове, вкл. чрез писмено съобщение, за каквото могат да се приемат приложените по делото обратни разписки с отбелязване, че пощенските пратки не са получени. Нормата на чл. 61, ал. 3 АПК предвижда възможност за съобщаване чрез поставяне на таблото за обявления на съответната администрация, но само при две хипотези - когато адресът на лицето не е известен или когато то не е намерено на посочения от него адрес. В конкретния случай не са изпълнени тези две нормативни изисквания. Адресът на лицето не е неизвестен и не е удостоверено по надлежен ред, че същото не са намерено на него. Изпращането на писма с обратни разписки до жалбоподателя, върнати с отбелязване, че не са потърсени, не е достатъчно, за да се пристъпи към връчване по реда на чл. 61, ал. 3 АПК. Последната разпоредба следва да се приеме за краен и изключителен начин за връчване на съобщения в хода на административното производство, след като са изчерпани другите законови възможности за съобщаване. Направеното отбелязване не може да удостовери трайното отсъствие на жалбоподателя от адреса, респ. да послужи като основание за съобщаване по реда чл. 61, ал. 3 АПК. На следващо място, констативните протоколи, описани по- горе, нямат законово изискуемото съдържание, за да може да удостовери редовно връчване на конкретен ден, от който текат сроковете за оспорване. Поставянето на таблото следва да е отбелязано с начална и крайна дата, за да може да удостовери периода, през който съобщението е било на разположение за запознаване и крайната дата на свалянето му, от която започва да тече срокът за оспорване. Констативният протокол от 17.10.2017 г., както и този от 04.01.18 г. не съдържат отбелязване на крайната дата, т. е. на датата, на която са свалени, поради което не е налице редовно връчване по реда на чл. 61, ал. 3 АПК. По изложените съображения направеното възражение от ответника за недопустимост на производството поради просрочие не следва да бъде уважавано. По направеното искане за спиране на изпълнението на заповедта: Съгласно чл. 80а, ал. 1 и ал. 3 от ЗДС държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. Предварителното изпълнение е насрочено за 19.03.2018 г. Основанията, при наличието на които съдът постановява друго, са в чл. 166, ал. 2 от АПК, приложими по аналогия. В случая се установява, че предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди, поради липсата на доказателства за друго жилище. При спиране предварителното изпълнение на заповедта няма да се затрудни или осуети реализирането на правата и задълженията, които ще произтекат в случай, че жалбата бъде отхвърлена, а от закъснението на изпълнението няма да се причинят вреди на държавата, които да са трудно поправими. Молбата следва да се уважи, а предварителното изпълнение да се спре. С настоящото определение следва да бъдат конституирани страните и да бъде разпределена доказателствената тежест, като бъдат дадени съответни указания. Предвид изложеното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 80а, ал. 3 от ЗДС,