Решение № 3220 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10447/2010 г.

Решение № 3220 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10447/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Станка Атанасова Димитрова от с. Веселиново, област Ямбол, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Жанета Алдинова от гр. Ямбол, срещу решение № 177 от 7.07.2010 г. по адм. дело № 139/2010 г. на Административен съд - гр. Ямбол.

Касационната жалба е подадена в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Не се спори между страните, че касационната жалбоподателка Станка Атанасова Димитрова е на работа като секретар и библиотекар в Читалище "Йордан Андонов - 1927" - с. Веселиново, област Ямбол. Следователно тя е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Не се спори между страните, че по искане на работодателя (писмо № 45 от 25.11.2009 г.) Териториална експертна лекарска комисия за общи заболявания при МБАЛ "Св. Панталеймон" - гр. Ямбол (ТЕЛК) на два пъти е освидетелствала касационната жалбоподателка Станка Атанасова Димитрова - експертно решение (ЕР) № 1305 от 27.04.2009 г. и ЕР № 7 от 04.01.2010 г. И двете ЕР са със заключение: "Инвалид - 68 % ТНР" (т. е. в резултат на описаните в ЕР заболявания Станка Атанасова Димитрова е с 68 % трайно намалена работоспособност). Следователно касационната жалбоподателка Станка Атанасова Димитрова е човек с трайно увреждане по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ).

Не се спори между страните, че през м. декември 2009 г. касационната жалбоподателка Станка Атанасова Димитрова е била в отпуск поради временна неработоспособност.

Според работодателя на 04.01.2010 г. тя не се явила на работното си място без извинителна причина.

С болнични листове № 2551541 от 05.01.2010 г. и № 2551565 от 04.02.2010 г. психиатрична лекарска консултативна комисия от гр. Ямбол е разрешила на касационната жалбоподателка отпуск по чл. 162, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за времето от 05.01.2010 г. до 05.03.2010 г., включително, поради временна неработоспособност.

С разпореждане № О-28-000-00-00275372 от 23.02.2010 г. ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Ямбол е отказал да отпусне на касационната жалбоподателка Станка Атанасова Димитрова парично обезщетение по първия от двата посочени по-горе болнични листове. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че в деня на настъпване на временната неработоспособност тя не е била осигурена за този риск и поради това няма право на парично обезщетение.

Сезиран с жалба от касационната жалбоподателка Станка Атанасова Димитрова, директорът на РУСО с решение № 10-14 от 07.04.2010 г. е потвърдил разпореждането с мотиви, че Станка Атанасова Димитрова е осигурена по трудов договор от 25.07.1994 г. към читалище "Й. Андонов" с. Веселиново, но няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност, защото от направената проверка в Регистъра на осигурените лица и отчетна форма от осигурителя е видно, че на 04.01.2010 г. Димитрова не е осигурена за всички осигурителни рискове, а е в самоотлъчка.

С посоченото по-горе решение Ямболският административен съд е отхвърлил жалбата на Станка Атанасова Димитрова срещу решението на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че щом на 04.01.2010 г. жалбоподателката е била в самоотлъчка, тя не е била осигурено лице, защото не са били внесени и не са били дължими осигурителни вноски, тъй като лицето не е осъществявало трудова дейност, не е било в отпуск поради временна неработоспособност, нито в платен или неплатен отпуск, разрешен от работодателя.

Решението на Ямболския административен съд е неправилно, а решението на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни.

Понятието "самоотлъчка" не е юридически термин, установено е от практиката и означава ден, в който работникът или служителят не се е явил на работа без уважителна причина за това. В случая обаче на л. 43 от делото на Ямболския административен съд се намира ЕР № 7 от 04.01.2010 г. на ТЕЛК - обща при МБАЛ "Св. Пантелеймон" - гр. Ямбол, на стр. 2-ра от което са изложени следните "Констатации от медицинските изследвания, представените документи и мотиви за експертно решение": "Преписката се разглежда по искане на работодателя ... във връзка с дисциплинарното уволнение на лицето Станка Атанасова Димитрова ... Същата бе редовно призована да се яви в ТЕЛК на 08.12.09 г. (но) в момента на явяването се установи, че е във вр. неработоспособност. Призована да се яви на 04.01.2010 г. след изтичане на вр. неработоспособност." Следователно обяснението на жалбоподателката Станка Атанасова Димитрова, че на 04.01.2010 г. не е била на работа по причина на освидетелстването й от ТЕЛК по искане на работодателя, е истинно и неправилно Ямболският административен съд е приел, че това обяснение не е доказано. Напротив, доказано е и то с официален документ. Това, което ТЕЛК е пропуснала да направи, е да издаде болничен лист за отсъствието на жалбоподателката на 04.01.2010 г., която има право на отпуск по чл. 162, ал. 1 КТ за деня на освидетелстването й от ТЕЛК (равнозначно на медицински преглед по смисъла на посочената разпоредба). Пропускът на ТЕЛК може да бъде отстранен с разрешен неплатен отпуск от работодателя за този ден (04.01.2010 г.), но данните по делото сочат, че работодателят няма да разреши такъв отпуск, защото се стреми да мотивира дисциплинарно уволнение на жалбоподателката. Едно такова поведение съдържа всички белези на превратно упражнена власт, но то може да бъде обсъждано в друго съдебно производство, ако се стигне до такова. Същественото в процесния случай е, че на 04.01.2010 г. Станка Атанасова Димитрова е отсъствала от работа по уважителна причина - освидетелстване от ТЕЛК, доказано с ЕР № 7 от 04.01.2010 г. на л. 43 от делото на Ямболския административен съд и следователно няма "самоотлъчка" на този ден. А щом няма "самоотлъчка", няма основание да се приеме, че е налице прекратяване на трудовата дейност, за която Станка Атанасова Димитрова е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. И след това - щом няма прекъсване на трудовата дейност и щом като между страните не се спори, че осигурителната вноска за м. януари 2010 г. не е подневна, а се дължи цялостно върху начисленото за този месец трудово възнаграждение, няма основание да се приеме, че в случая не е налице фикцията по § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро ДР на КСО, според която "осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5." Данните по делото категорично сочат на извода, че Станка Атанасова Димитрова е започнала трудова дейност по смисъла на чл. 10 КСО още на 25.07.1994 г., не е прекратявала тази трудова дейност дори да се приеме, че на 04.01.2010 г. не е работила (защото това се дължи на уважителна причина - освидетелстване от ТЕЛК) и до края на м. януари е в отпуск по чл. 162, ал. 1 КТ поради временна неработоспособност, установена с болничен лист. Следователно тя е осигурено лице и има право на парично обезщетение за временна неработоспособност. Направените изводи, че не е осигурено лице са незаконосъобразни.

В допълнение към изложените мотиви настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита за необходимо да даде следните указания на първоинстанционния съд (Административен съд - гр. Ямбол):

1. Временната неработоспособност и степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст се установява с медицинска експертиза, чиито принципи, критерии, условия и ред за извършване се определят с наредба на Министерския съвет - чл. 101, ал. 1 и 7 от Закона за здравето (ЗЗ).

1. Тази наредба сега е Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87 от 05.05.2010 г. (обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г.), но към датата 05.01.2010 г., на която е издаден процесният болничен лист за временна неработоспособност, към датата 23.02.2010 г., на която е направен отказът за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност и към датата 07.04.2010 г., на която е издадено решение № 10-14 на директора на РУСО, наредбата по чл. 101, ал. 7 ЗЗ е Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР - приета с ПМС № 99 от 31.05.2005 г., обн., ДВ, бр. 47 от 07.06.2005 г. и отменена с § единствен на ПМС № 87 от 05.05.2010 г.), според която временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради общо заболяване, належащ медицински преглед или изследване (чл. 6, ал. 1), отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт и от министъра на здравеопазването (чл. 6, ал. 2), който болничен лист се издава от лекуващия лекар или от лекарска консултативна комисия (чл. 7, ал. 1).

1. Процесният болничен лист е издаден от лекарска консултативна комисия и по делото не е установено нарушение на правилата на НМЕР (отм.), нито на тези по Инструкция № 5 от 20.04.2001 г. за работата и отчетността с болничните листове за временна неработоспособност (издадена от управителя на НОИ, обн., ДВ, бр. 46 от 15.05.2001 г.), поради което той е действителен акт на медицинската експертиза.

1. Териториалните поделения на НОИ имат признато процесуално право на оспорване на актовете, издадени от органите за експертиза на временната неработоспособност - чл. 111, ал. 1 и чл. 112, ал. 1 ЗЗ, което в случая РУСО - Ямбол не е упражнило по отношение на процесния болничен лист. Следователно този болничен лист продължава да бъде действителен акт на медицинската експертиза.

1. Решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани са задължителни за всички лица, органи и организации в страната (вкл. и за териториалните поделения на НОИ) - чл. 113, ал. 3 ЗЗ.

1. Изразеното от длъжностното лице и от директора на РУСО - Ямбол становище, че жалбоподателката Станка Атанасова Димитрова на 04.01.2010 г. не е била осигурено лице, може да бъде единствено аргумент за оспорване на болничния лист с довода, че ЛКК не е имала правото да издаде този болничен лист - чл. 12, т. 1 НМЕР (отм.), но не може да бъде самостоятелно основание за отказ да се изплати обезщетение за временната неработоспособност, установена с процесния болничен лист - арг. чл. 113, ал. 3 ЗЗ. Само на това основание отказът на длъжностното лице и решението на директора на РУСО е следвало да бъдат отменени.

1. Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала - чл. 5 от Гражданския процесуален кодекс, приложим и в административното правосъдие по силата на чл. 144 АПК.

1. Интеграцията на хората с увреждания се осъществява и чрез тяхната трудова заетост и професионална реализация, а всяка пряка или непряка дискриминация на такива хора е недопустима - чл. 3 и 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания.

Ямболският административен съд е постановил своето решение при очевидно несъобразяване с тези правила, поради което са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Затова оспореното с касационната жалба решение следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 221, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което да се отменят като незаконосъобразни решение № 10-14 от 07.04.2010 г. на директора на РУСО - Ямбол и разпореждане № О-28-000-00-00275372 от 23.02.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при същото РУСО. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО - Ямбол за решаване по същество на въпроса за дължимото на Станка Атанасова Димитрова от с. Веселиново, област Ямбол, парично обезщетение за временна неработоспособност, удостоверена с болничен лист № 2551541 от 05.01.2010 г.

При този изход на делото искането на жалбоподателката Станка Атанасова Димитрова, да й бъдат присъдени направените от нея разноски по делото пред двете съдебни инстанции, е основателно. Процесуалният представител на жалбоподателката обаче не е представил списък на разноските, поради което искането й следва да бъде уважено в размера, за който настоящата инстанция установи намиращи се по делото платежни документи - 10 лв. държавна такса и 150 лв. възнаграждение за един адвокат или общо в размер на 160 лв.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,