Решение № 5196 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1068/2016 г.

Решение № 5196 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1068/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. срещу Решение № 2550 от 01.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1509/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03-1402243-091-01/19.01.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 126/23.04.2015 г. на Д. Д. ОДОП В. при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "Р. Т. -96 - Й. П.", ЕИК *********, с адрес гр. В. Дол, обл. В., ул. "Х. Д." .№..., представлявано от Й. Я. П. са определени задължения за ДДС за данъчен период м. 12/2008 г. в размер на 19416,88 лв. главница и 12396,61 лв. лихви; за данъчен период м. 12/2009 г. в размер на 10492,56 лв. главница и 5399,52 лв. лихви; за данъчен период м. 12.2010 г. в размер на 35143,99 лв. главница и 14453,42 лв. лихви и за данъчен период м. 12/2011 г. в размер на 26441,26 лв. главница и 8140,85 лв. лихви. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК Ответникът - ЕТ "Р. Т. -96 - Й. П." чрез адв. С. З. в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорения пред АС Ревизионен акт /РА/ № Р-03-1402243-091-01/19.01.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 126/23.04.2015 г. на Д. Д. ОДОП В. при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "Р. Т. -96 - Й. П.", ЕИК *********, с адрес гр. В. Дол, обл. В., ул. "Х. Д." .№..., представлявано от Й. Я. П. са определени задължения за ДДС за данъчен период м. 12/2008 г. в размер на 19416,88 лв. главница и 12396,61 лв. лихви; за данъчен период м. 12/2009 г. в размер на 10492,56 лв. главница и 5399,52 лв. лихви; за данъчен период м. 12.2010 г. в размер на 35143,99 лв. главница и 14453,42 лв. лихви и за данъчен период м. 12/2011 г. в размер на 26441,26 лв. главница и 8140,85 лв. лихви. На база проверка в информационната система на НАП, базирана на данните, които регистрираните по ЗДДС лица подават по електронен път или на магнитен носител, сравнена с отчетените от ревизираното лице покупки са установени декларирани фактури за продажба на стоки, които не са намерили отражение в счетоводната отчетност на ревизираното лице от следните търговци: "Грестокомерс"ЕООД, "Амперел"ООД, "Гринуич 2011" ЕООД, "И. Б."ЕООД, "Кавен орбико"ЕООД, "В. Б."ЕООД, "Табак логистик груп В." ООД, "Табак трейдинг партнър" ООД, "Пролет"ООД, "Селена 10 - Ж. Ж."ЕТ, "Н. И."ДЗЗД, "Анри Х"ЕООД, "Песто"ЕООД, "Мичик"ООД, "Джако ООД, "Айлис"ЕООД и "Сте-па"ООД, с предмет - различни видове хранителни стоки, цигари и др., които са подробно описани в РД. При извършените им насрещни проверки доставчиците са потвърдили доставките към РЛ. Във връзка със задълженията по ЗДДС е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, като с цел установяване на облагаемия оборот по чл. 96 от ЗДДС приходните органи са приели за дата на данъчното събитие 31.12. на съответните календарни години, тъй като към тези дати стоките не са били налични при търговеца. Във връзка със задълженията по ЗДДФЛ с оглед наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК данъчната основа за облагане по чл. 48 е определена по реда на чл. 122 от ДОПК, като с РА са установени задължения за ДДС и дължими лихви. Прието е, че няма доказателства за фактическото предаване на стоките от доставчика на получателя и за тяхното транспортиране /няма приемо - предавателни протоколи, стокови или складови разписки, представените транспортни документи не могат да се обвържат с конкретните доставки/. В обобщение е прието, че РА е материално незаконосъобразен относно установените задължения по ЗДДС и съответните лихви. Така постановеното решение е допустимо, валидно и правилно. В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. Решението е постановено след съвкупен анализ на събраните доказателства съобразно доказателствената им сила, при правилно разпределение на тежестта на доказване на релевантните факти и обстоятелства, в резултат на което са формирани обосновани и логически кореспондиращи си фактически и правни изводи. Първостепенният съд правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, съобразно което ревизираният субект е направил доказателствени искания за съдебно-счетоводна експертиза, с което е оборил обвързващата сила на фактическите констатации на РА. При твърдения за наличие на доходи от реални доставки на стоки по спорните фактури, правилно АС П. е обсъждал събраните доказателства в контекста на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - наличие на данни за фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик. В тази връзка представените в хода на ревизията от доставчиците извлечения от счетоводни отразявания и издадени фактури не са достатъчни да обосноват извод за наличие на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, които стоки лицето е реализирало, респ. получило облагаеми приходи. Тези изводи не могат да почиват на предположения, че се касае за трайни търговски взаимоотношения, които се развиват по аналогичен начин - при липса на съставена търговска и счетоводна документация. При липсата на каквито и да било други документи /приемо - предавателни протоколи, стокови или складови разписки/, доказващи предаването и приемането на същите, както и липса на доказателства за плащане, не може дори и в производство по реда на чл. 122 ДОПК да се приеме, че стоките са получени от ревизираното лице и впоследствие реализирани /в този смисъл е решение № 562 от 16.01.2014 г. по адм. д. № 4198/2013 г., I отделение на Върховен административен съд/. В тази връзка следва да се посочи, че аналогично на случаите на признаване правото на приспадане на данъчен кредит относимо би било изследване редовността на счетоводствата на доставчиците, изследване на транспорт и други данни за реално движение на стокови и парични потоци, а не единствено изискване от тях на копия на спорните фактури. Не е достатъчно да се изследва в цялост счетоводната отчетност на ревизираното лице, а е необходимо да се изследва редовността на счетоводните записвания на доставчиците, за да имат същите доказателствената сила по чл. 182 от ГПК и чл. 51 от ДОПК. По този начин би могла да се преодолее твърдяната от касатора липса на други документи при получателите. При страната по доставката, която е включила в отчетните си регистри процесните фактури, би следвало да се съдържат данни за реалността на доставките - редовност на плащанията, отчетени приходи, направени разходи за транспорт и др. подобни. Ето защо изводите на административния съд, че намерените счетоводни отразявания и издадени фактури не са достатъчни за обосноваване на извод за наличие на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, които стоки лицето е реализирало, респ. получило облагаеми приходи, са обосновани. При правилно приложение на закона решаващият съд е формирал правен извод, че наличието на фактури не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставката на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик. Не може да се обоснове ползващият приходните органи извод, че по фактури, по които няма каквито и да било други данни, установяващи настъпване на данъчно събитие - прехвърляне на собственост върху стоки, а именно - отделяне на стоките от рода, предаване и приемане на стоките, плащане от страна на получателя по начин, даващ възможност да се установи платеца, транспортиране на същите и последваща реализация, е налице реалност на доставките. В обжалваното решение е направен обоснован анализ на фактите, обстоятелствата и доказателствата, съвкупната преценка на които правилно са навели съда на извод за незаконосъобразност на РА относно задълженията по ЗДДС: съдебно-счетоводна експертиза; липса на данни за фактическо предаване на стоките; липса на изследване дали за част от стоките са налице придружаващи документи, липса на данни за транспорт, които да могат да се обвържат с конкретните доставки. С оглед на гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че не се събрани доказателства за извършени, но укрити от жалбоподателя доставки на стоки през ревизираните периоди, което да обоснове определяне на задължения за ДДС за извършени от жалбоподателя облагаеми доставки през ревизирания период. Реализираният оборот от получени доставки се доказва с представянето на доказателства за наличието на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, каквито в случая не са представени. В този смисъл са Решение № 3265 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4951/2014 г., Решение № 3326 от 23.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15383/2014 г., Решение на ВАС № 2254/15.02.2012 г. по адм. д. № 7756/2011 г., Решение № 719 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 563/2014 г., Решение № 5576 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 770/2015 г. и др. В тази връзка и с оглед липсата на доказани и неосчетоводени доставки за ревизирания период, на лицето незаконосъобразно са установени задължения за ДДС и съответните лихви. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Съобразно изхода на спора и направеното искане, дирекция "ОДОП" - гр. В. следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба направените разноски за касационната инстанция съгласно представения списък в размер на 3 848 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,