Решение № 1029 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11818/2012 г.

Решение № 1029 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11818/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1864 от 31.07.2012 г. по административно дело № 1541/2011 г. Административен съд - Пловдив е: 1) отхвърлил като неоснователна жалбата на Димитър Рангелов Мичев от гр. Стамболийски срещу решение № 207 от 18.05.2011 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 4501244408, взето с протокол № 92 от 12.01.2011 г. на ръководител "ПО" ("Пенсионно осигуряване") при РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Пловдив, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по негово заявление вх. № МП-48125/14.07.2010 г.; 2) осъдил Димитър Рангелов Мичев да заплати на ТП на НОИ - Пловдив сумата 150 лв. разноски по делото. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Димитър Рангелов Мичев. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на съдебното решение и на потвърдените с него решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив и разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване при РУСО - Пловдив. Ответникът по касация - директора на РУСО (ТП на НОИ) - Пловдив, представляван от пълномощника юрисконсулт Калина Велева-Минкова, в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното съдебно решение и моли касационната жалба срещу него да се отхвърли. Възведена е и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Пловдив, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - Пловдив, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба (чл. 68, ал. 4 (отм.) от КСО, чл. 40, ал. 1 и ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, § 2 от допълнителните разпоредби на същата наредба, чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж), които обуславят направените изводи от съда, че правилно е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на чл. 68, ал. 4 от КСО (в приложимата за казуса редакция). Като мотиви за постановения отказ в разпореждането от 12.01.2011 г. пенсионният орган е посочил, че Мичев няма придобит изискуемия 12 години "действителен стаж" по смисъла на § 2 от ДР на НПОС (има 11 години, 7 месеца и 18 дни), поради което не може да му бъде отпусната исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание отменената понастоящем ал. 4 от чл. 68 на КСО. При осъщественият административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на РУСО - Пловдив е уважил частично жалбата на Мичев срещу това разпореждане, и е зачел по-голям действителен стаж - 11 години, 8 месеца и 18 дни. Доколкото обаче и след това Мичев няма 12 години действителен стаж, ръководителят на ТП на НОИ - Пловдив е потвърдил процесното разпореждане в частта му досежно отказа да се отпусне на жалбоподателя претендираната от него лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 4 от КСО. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Пловдив са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция, прецизните съображения за които, изложени в мотивите на проверяваното съдебно решение, не е нужно да бъдат преповтаряни дословно. При изготвянето на съдебния акт са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на относимите възражения, инвокирани от жалбоподателя. Видно от материалите по делото, обратно на твърденията на касатора, съдебният състав е изпълнил точно задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК, като освен това е предприел необходимите процесуални действия за събиране на всички необходими и относими доказателства, които е било възможно да бъдат събрани. Правилен е изводът на съда, че по отношение на жалбоподателя не са налице всички предпоставки по чл. 68, ал. 4 от КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (последният има по-малко от 12 години действителен стаж, който е недостатъчен, за да може да се приложи разпоредбата на чл. 68, ал. 4 от КСО). С касационната жалба се оспорва правилността на съдебното решение единствено относно извода на съда за неналичие на претендирания стаж на жалбоподателя от 1991 г. при работодател ЕФ "Тъмраш" гр. Пловдив. Безспорно установени от първоинстанционния съд са фактите, че търговецът е заличен през 1999 г., а от страна на последния няма предадени документи в архивохранилището на ТП на НОИ - Пловдив, въпросният стаж не е отразен в трудовата книжка на лицето, за този стаж липсват документи, издавани по утвърден образец, липсват трудови договори, изплащателни ведомости или други разходооправдателни документи, и пр. релевантни доказателства, визирани в чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), което налага извода, че не е доказано наличието на такъв стаж. При липса на документи от вида на посочените, представените при съдебното обжалване доказателства, а именно, дневно извлечение от БНБ с дата 24.01.1992 г., платежно нареждане до ДОО от същия период и ръкописен списък на лицата, работили във фирмата, за които са внасяни осигурителни вноски, включително документи за лицето Шувалов, не могат да обосноват различен от този извод. В тази връзка основателно съдебният състав е отчел и обстоятелството, че самият жалбоподател не е посочил точния период на претендирания стаж за съответната година, както и че той се е позовал на него едва в жалбата против разпореждането, след като в заявлението за отпускане на пенсия изрично е бил декларирал, че няма друг (недеклариран) стаж. Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че в случая не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки, обуславящи наличие на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на чл. 68, ал. 4 от КСО, и следователно отказът на пенсионния орган да отпусне исканата пенсия е законосъобразен, а потвърдилото го решение на ръководителя на ТП на НОИ е правилно. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, на свой ред Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение, което, при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК трябва да бъде уважено своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, реализирана чрез подадения писмен отговор от надлежно упълномощената юрисконсулт Калина Велева-Минкова. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата - за други неоценяеми искове, в размер на 150 лева, които касаторът следва да бъде осъден да заплати на РУСО - Пловдив за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, тричленен състав,