Решение № 5824 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 951/2012 г.

Решение № 5824 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 951/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на ректора на Софийски университет "Св. Климент Охридски" против решение № 4531 от 24.10.2011 г. по адм. дело № 2824/2011 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Иван Бобев Доросиев, чрез пълномощника си, изразява становище, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и счита, че следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № РД 20-298/3.02.2011 г. на ректора на Софийски университет "Св. Климент Охридски", с която на основание чл. 137, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 135 от Правилника за устройството и дейността на Софийски университет, решение на Ректорски съвет по протокол № 27/25.10.2010 г. и протокол № 2/25.01.2011 г. на Иван Бобев Доросиев - студент от Философски факултет, образователно-квалификационна степен "магистър" е наложено наказание "отстраняване от Университета". В заповедта са отразени причините за налагане на наказанието - доказана груба документна измама при кандидатстване и приема за обучение. Съдът е установил от фактическа страна, че на проведения кандидат-студентски изпит по история на България на 16.07.2009 г. жалбоподателят Доросиев (сега ответник по касация) е разменил писмената си работа с тази на Дафинка Михайлова. От данните по административната преписка е видно, че Дафинка Михайлова била приета специалност "Етнология", а Иван Доросиев е приет в специалност "История", редовно обучение, при второ класиране, по която е прекъснал обучението си със заповед № РД 20-545/15.03.2010 г. на ректора на Софийски университет. Със заповед № РД 20-411/23.02.2010 г. на ректора на Софийски университет жалбоподателят е записан за студент - обучение срещу заплащане, за образователно-квалификационна степен "магистър" в специалност "Публична администрация", редовно обучение. По повод данните за разменените писмени работи на кандидат-студентите, Ректорският съвет, на заседание по протокол № 2/25.01.2011 г., по т. 5 е приел решение студентите Михайлова и Доросиев да бъдат наказани с "отстраняване от Университета", съгласно чл. 137, ал. 2, т. 3 от Правилника. С оспорената заповед на ректора на Софийски университет е наложено наказанието по чл. 137, ал. 2, т. 3 на жалбоподателя Доросиев. Съдът, като е обсъдил изложените фактически обстоятелства в контекста на приложимата нормативна уредба е приел, че обжалваната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалноправните разпоредби. Посочил е, че не е спазена разписаната в Правилника процедура, съгласно която наказанията за виновно неизпълнение на вътрешните актове в университета се налагат от ректора по предложение на декана на съответния факултет, който преди да изготви доклада следва да изслуша студента или приеме писмените му обяснения и изясни случая от фактическа страна. Съдът е приел, че според данните по административната преписка тази процедура не е изпълнена - липсва доклад на декана на Философския факултет, който да е изготвен след изясняване на фактическите обстоятелства, за които е наложено оспореното наказание. На следващо място съдът е посочил, че обсъжданото наказание е наложено след изтичане на сроковете, в рамките на които може да се упражни това правомощие от ректора на Университета - до два месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от 1 г. от извършването му. В случая извършената размяна на писмените работи е осъществена на 16.07.2009 г., а оспорената заповед е издадена на 3.02.2011 г., т. е. след изтичане на едногодишния срок, предвиден в чл. 137, ал. 4 от Правилника. Съдът е изтъкнал, че в чл. 135 от Правилника са изброени в седем точки задълженията на студентите, като в заповедта не е посочено за неизпълнението на кое от тях на жалбоподателя е наложено оспореното наказание. Изложените причини в заповедта "доказана груба документна измама при кандидатстване и приема за обучение" не обективиран нарушение на нито едно от визираните в чл. 135, т. 1 - 7 задължения на студентите, още повече към момента на извършване на деянието жалбоподателят не е имал качеството "студент", а към датата на издаване на заповедта не се е обучавал по специалността, която е бил приет в резултат на кандидатстването, при което е извършена процесната размяна на кандидат-студентските работи. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е неправилно поради постановяването му при съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В тази насока излага доводи, че липсата на доклад на декана на Философския факултет не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, т. к. случаят е бил изяснен от фактическа страна и докладван на ректорски съвет от заместник-ректора по учебната дейност. Сочи, че съдът не е обсъдил данните, че към момента на извършване на нарушението ответникът по касация вече е имал завършено висше образование по специалност "история" и му е била издадена диплома за професионална квалификация "историк", специалност "история", с образователно-квалификационна степен "бакалавър". Поддържа, че съдът при преценката на материалната законосъобразност на оспорения акт не е съобразил разпоредбата на § 1 от ДР на Правилника за приемане на студенти в СУ "Климент Охридски". С оглед релевираните доводи, иска да се отмени обжалваното решение и се отхвърли първоначалната жалба срещу административния акт. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Съдът е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка, въз основа точен анализ на доказателствения материал, при правилно тълкуване и прилагане на релевантната нормативна уредба. Правилно е посочил, че при виновно неизпълнение на вътрешните актове на Университета на студентите се налагат наказания - забележка, предупреждение за отстраняване и отстраняване от Университета, като в тези случаи органите са длъжни да спазят предвидената в Правилника процедура. В обсъждания казус данните по делото сочат, че такава процедура не е проведена. Релевираните в касационната жалба доводи относно компетентността на зам. ректора по учебната дейност на Университета и възможността да изземе функциите на декана на факултета не намират опора в нормите на Правилника и не се споделят от съда. Верен е изводът на съда относно издаването на обжалваната заповед след изтичане на сроковете по чл. 137, ал. 4 от Правилника, в рамките на които ректорът разполага с правомощието да санкционира студента за установеното нарушение на задълженията по чл. 135. Следва да се отбележи принципно, че това нарушение на административнопроизводствените правила съставлява достатъчно основание за отмяна на заповед, издадена на основание чл. 137 от Правилника, без да се обсъжда спорът по същество. Правилно съдът е посочил, че изложените фактически обстоятелства в заповедта за налагане на процесното наказание не се субсумират в нарушение на нито една от хипотезите, предвидени в чл. 135, т. 1 - 7 от Правилника. Позоваването в касационната жалба на разпоредбата на § 1 от ДР на Правилника за приемане на студенти в СУ "Климент Охридски" е несвоевременно и не обуславя различен правен извод от направения в първоинстанционното решение за материална незаконосъобразност на административния акт, т. к. такова правно основание не се съдържа в същия. Правилни и обосновани са и останалите изводи на първоинстанционния съд за допуснати нарушения при издаване на оспорената заповед и като такива се споделят изцяло от настоящата инстанция. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,