Решение № 11170 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7171/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. А. А., гражданин на Сирия, подадена чрез адокат Д. Гитева от САК срещу Решение 13828/ 22.04.2025 г., постановено по административно дело 2167/ 2025 г. на Административен съд- София- град (АССГ). В касационната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, поради противоречие с приложимия материален закон. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал информацията за актуалната обстановка на сигурност в Сирия. Иска се отмяна на решението на административния съд, както и да се отмени административното решение на председателя на ДАБ. Ответникът Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Хичовски, пледира да се отхвърли подадената касационна жалба. Моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно, като в подкрепа на това представя писмено заключение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Х. А. А., гражданин на Сирия, срещу Решение 1310/ 03.02.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е посочил, че оспореното административно решение e издадено от компетентен орган, съгласно чл. 48, ал. 1 ЗУБ. Не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сметнал, че обжалваното решение е издадено и в съответствие с материалния закон в частта, в която е отказано предоставяне на статут на бежанец. В този смисъл приел, че от адм. орган в резултат на анализ на събраните доказателства е формиран обоснован извод за отсъствие на установените материалноправни предпоставки по чл. 8 ЗУБ. Посочените от жалбоподателя причини и основания, поради които искал да получи статут на бежанец, изразени по време на проведеното от ДАБ интервю, не били от кръга на обстоятелствата по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. На следващо място сметнал, че обжалваното решение е издадено в съответствие с материалния закон и в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Правилна била преценката на административния орган, в която е приел, че нямало основания да се приеме, че жалбоподателят е напуснал Сирия, поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция обстоятелства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Срещу него не са били предприети такива действия от официалните власти или от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, молителят не бил навел, както в административното производство пред компетентния орган, така и при оспорване на издаденото решение пред съда. Намерил, че не е налице и третото обстоятелство, по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В заключение посочил, че с оспореното решение административният орган правилно е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец на жалбоподателя, като адм. орган е постановил правилно и законосъобразно решение, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на административния съд е ПРАВИЛНО. Неоснователно в касационната жалба са изложени твърдения, че съдебното решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Административният съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146, т.1- т.5 от АПК. Обсъдил е всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързаните с личната история на лицето, заедно с основния въпрос, относно сигурността на страната му на произход. Правилни са изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на визираното в чл.8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии, поради своята етническа и религиозна принадлежност. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Доводи в тази насока не се излагат от жалбоподателя нито в жалбата, нито пред съда в проведените открити съдебни заседания. От бежанската му история става ясно, че е напуснал Сирия, заради обстоятелството, че в [населено място] близо до Дейр Алзор, няма работа. Родителите му били възрастни над 50-годишни, а братята и сестрите му били малки, затова тръгнал, заедно с брат си. Заявил, че не е търсен за казарма от кюрдските сили, не е бил жертва на отвличане, психически или физически тормоз, не е бил арестуван, осъждан. Не е имал проблеми заради етническата си принадлежност или религията си, не е имал проблеми с официалните власти, армията или полицията в Сирия. Не е членувал в политическа партия или организация, във въоръжена групировка. Не е бил заплашван. Посочил е, че в Сирия няма сигурност и ситуацията е нестабилна. Изрично е отговорил, че не е имал заплахи, отправени лично към него, не му е оказвано насилие. Семейството му - майка му и баща му заедно със сестрите и братята му живeят в [населено място] близо до Дейр Алзор, Сирия. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9 ЗУБ. Спрямо лицето не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящия случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия, поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора, поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. Според съдебната практика "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното решение, съобразно представените по делото, актуални към момента, справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След техният анализ се установява, че не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. в от Директива 2004/ 83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Представените по настоящото дело справки от 21.07.2025г. и от 30.09.2025г. на Дирекция международна дейност към ДАБ, дават сведения, че след падането на режима на Башар Асад през декември 2024г. тенденциите за общото положение в Сирия са положителни. В медиите се публикуват материали, че след промяната в управлението, хиляди сирийци, намиращи се извън страната си, се завръщат в родината си. Основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата, както и възстановяване на собствеността. Подобряват се външните политически отношения, като за пръв път от 14 години Сирия отново изнася легално суров петрол. Правилно адм. съд и ДАБ са счели, че личните мотиви на лицето да живее в Република България не могат да бъдат ценени, като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Сирия по икономически причини с цел да търси по - добра трудова и социална среда и условия за живот. Поради изложеното, настоящият състав на ВАС счита, че в случая не следва да намерят приложение, както чл. 8 ЗУБ, така и чл. 9 ЗУБ. Първостепенният съд, като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,