Решение № 6286 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9975/2011 г.

Решение № 6286 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9975/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 1319/31.05.2011 г. по адм. дело № 3480/2010 г. на Административен съд - Варна, с искане за обезсилването му, като недопустимо, в частта, с която е отменен РА № 1001877/26.07.2010 г. на ТД на НАП - Варна, в частта на установени данъчни задължения по ЗДДС на ЕТ "Деметра - Атанас Нейков", гр. Русе, за д. п. м. 04.2009 г. и с искане за отмяната му, като неправилно, в останалата отменителна част и в частта на присъдените на Атанас Георгиев Нейков разноски, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът - ЕТ "Деметра - Атанас Нейков", гр. Русе, чрез пълномощника си - адв. Гюров, оспорва касационната жалба, като неоснователна, по съображения подробно изложени в писмена защита, която представя. Претендира за разноски пред касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както по оплакването за недопустимост, така и по оплакването за неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението, в обжалваната му част, Административен съд - Варна е отменил РА № 1001877/26.07.2010 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 735/28.09.2010 г. на и. д. директор на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на Атанас Георгиев Нейков, действащ и като ЕТ "Деметра - Атанас Нейков", са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС за д. п. м. 04, 05, 07 и 08.2007 г. и за д. п. от м. 03 до м. 11.2008 г., и д. п. м. 02, 03 и м. 04.2009 г., общо в размер на 11 085.71 лв. и лихви за забава общо в размер на 2978.65 лв.; задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., в размер на 3630.38 лв. и 1555.61 лв. лихви; и задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., в размера над 8382.18 лв. главница и следващи се лихви в размер над 2418.32 лева, както и е присъдил разноски, за сметка на Дирекция "ОУИ" - Варна, в размер на 1580.05 лв.

С Решение № 1762/12.07.2011 г. по същото дело и на основание чл. 175, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, Административен съд - Варна е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на описаното по-горе решение, в смисъл, че изписаното данъчно задължение по ЗДДС на Атанас Нейков за д. п. м. 04.2009 г. в отменения РА, да се счита за неизписано и да не се чете. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка не е обжалвано и е влязло в сила към момента.

За да отмени оспорения РА, в посочените по-горе части, съдът е приел, че същият е материално незаконосъобразен. Установил е, след подробен анализ на събраните по делото доказателства, че изводите на органа по приходите за нереалност на доставката на стоки - евродизел, по 17 броя фактури, издадени от "Николов" ЕООД, "Корект 93" ЕООД и "Трансойл Трейдинг" ЕООД, а оттук и за неправомерност на начисления ДДС, респ. за наличие на основания за отказ от право на данъчен кредит на получателя им, са незаконосъобразни. Поотделно е анализирал доказателствата, относими към всеки от тези доставчици. За доставките от "Николов" ЕООД на дизелово гориво, по 15 бр. фактури, е обосновал изводи за реалност, като се е позовал на представените от оспорващия първични и вторични счетоводни документи, на заключенията на ССЕ, на договор за наем на бензиностанция от 13.05.2006 г. от този доставчик, на фактури за платен наем за 2007, 2008 и 2009 г., на счетоводните отразявания на тези разходи за наем, за заплати и осигуровки, на приходи от продажба на гориво, на стокови наличности на такова гориво, на установените данни за кадрова обезпеченост, за наличието на предходни доставчици - "Симба" ООД, "Колхида" ЕООД, "Интерглобус-СВ" ЕООД, "Мигойл" ООД, "Възход ойл" ЕООД, "Трансойл Трейдинг" ООД. Доставките от последните са отразени в оборотните ведомости за периода и съответстват на представените за закупуването им фактури от този доставчик. За предаването на тези родово определени вещи, съдът се е позовал на представените разходни листи за изразходвано гориво и приемо-предавателни протоколи, неоспорени от ответника, както и на свидетелските показания на Мехмед Ахмедов Чираков, Мустафа Келосман и Ахмед Паша. Извън тези установявания, съдът е констатирал, че спрямо този доставчик има издаден РД и РА, с които не е извършена корекция на данъчната основа и на начисления ДДС по процесните доставки, за същите данъчни периоди.

За доставката на дизелово гориво по ф-ра № 203/30.06.2008 г. от "Корект 93" ЕООД, съдът е обосновал идентични изводи за реалност по непризнатата от органа по приходите предходна доставка от "Николов" ЕООД, за 4 488.16 л. Данните, събрани за последния, опровергават приетата от органа по приходите липса на доставка на това количество гориво между "Корект 93" ЕООД и "Николов" ЕООД. По счетоводни данни, въз основа на приетото заключение на ССЕ, съдът е установил, че към датата на тази доставка, прекия доставчик е разполагал с достатъчно количество гориво /12 513.56 л./ за да извърши доставката. И за този доставчик е установил наличието на издадени РД и РА, с които за д. п. м. 06.2008 г. органа по приходите не е извършил корекция на данъчната основа и на начисления ДДС по извършените от него доставки.

За третия доставчик - "Трансойл Трейдинг" ООД, издател на ф-ра № 100000198/05.07.2007 г., съдът също е установил наличие на доказателства, оборващи изводите в РА за нереалност на доставката, както и наличието на РД и РА за д. п. м. 07.2007 г., при липса на констатации за промяна на данъчната основа и на начисленото ДДС по извършените от него доставки за периода. Поради това е извел изводи за незаконосъобразност на оспорения РА, в частта му по ЗДДС, тъй като по процесните доставки е налице реално изпълнение, респ. не е налице основанието по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за отказ от право на данъчен кредит на получателя по тези доставки.

От отмяната на РА, в частта му по ЗДДС, съдът е извършил и отмяна на дължимия от оспорващия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., над сумата 8382.18 лева, вкл. с лихвата над сумата 2418.32 лв., като в приходната част на доходите за тази година е изключил сумата от 10 794.54 лв. включена от органа по приходите като разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. Съдът е отменил изцяло и начисления с РА данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., поради това, че реализирания финансов резултат от оспорващия за тази година попада в необлагаемия размер от 1 114.32 лв., при което не се дължи данък, а печалбата му от дейността като земеделски производител за тази година също не подлежи на облагане.

Касационната жалба е неоснователна.

1. По оплакването на недопустимост обжалваното решение, в частта, с която е отменен РА № 1001877/26.07.2010 г. на ТД на НАП - Варна, в частта на установени данъчни задължения по ЗДДС на ЕТ "Деметра - Атанас Нейков", гр. Русе, за д. п. м. 04.2009 г.

Оплакването би било основателно, ако не съществуваше Решение № 1762/12.07.2011 г. по адм. дело № 3480/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на обжалваното решение, в поддържаната за недопустима част. Това решение като необжалвано от страните е влязло в сила и касационният съд е длъжен да го съобрази. С влизането му в сила, обжалваната, като недопустима част от решението вече не съществува, а на нейно място стои поправеното решение, което не е недопустимо, тъй като е съобразено с РА и отговаря на направеното оспорване с жалбата. Поради това оплакването е неоснователно.

2. Решението не е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е връчил на касатора преписи от писмените доказателства на другата страна, за становище, както и поради това, че е кредитирал заключенията на ССЕ и показанията на тримата свидетели. Установено е, че тези писмени доказателства са представени от оспорващия няколко дни преди датата на съдебното заседание, на което са приети, поради което са били на разположение на страните за запознаване, вкл. и на касатора. Освен това съдът е приел, че същите не са нови, а са част от доказателствата, намиращи се към ревизионната преписка и към жалбата до директора на Д "ОУИ" - Варна, които поради това са му известни. Възприемането или не на едно заключение е изцяло по преценка на съда, като в случая, с оглед констатациите му по правно-релевантните за спора факти, относно наличието на доказателства в счетоводствата на тримата преки и предходни доставчици за реално осъществени доставки на евродизелово гориво, свързани с процесните 17 бр. данъчни фактури, съдът е имал правото да го кредитира. Особено това важи за проверка правилността на оспорения РА, в частта му касаеща задълженията за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. на оспорващия, където съдът е имал нужда от специални знания за проверка на отчетените финансови резултати от дейността на ЕТ "Деметра - Атанас Нейков", както и поради това, че заключенията не са били оспорени от никоя от страните. Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разпита и кредитирането на свидетелските показания на лицата Мехмед Чираков, Мустафа Келосман и Ахмед Паша, при преценката за реалност на преките доставки от "Николов" ЕООД. Свидетелските показания са вид доказателствено средство по ГПК и АПК, към които препраща § 2 от ДР на ДОПК, поради което допускането и обсъждането им от съда, наред с всички други доказателства, не е процесуално нарушение.

3. Не е налице и твърдяното от касатора нарушение на материалния закон, в частта на отменения РА по ЗДДС.

По спорния за делото въпрос, а именно налице ли са реално осъществени доставки на гориво по издадените от тримата доставчици 17 бр. данъчни фактури, с оглед наличието на данъчно събитие, изискуемост на данъка и правомерност на упражненото от ответника право на данъчен кредит по тях, съдът е дал законосъобразни и обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия състав.

По доставките, извършени от "Николов" ЕООД, по делото е установено наличието на достатъчно доказателства за реалността им. Правилно във връзка с тях съдът е кредитирал представените от ответника за прекия доставчик доказателства като: договор за наем на бензиностанция в гр. Глоджево от 13.05.2006 г. за срок от три години; фактури за платени наеми; справки за уведомления по чл. 62 от КТ за наличие на работници по трудови договори, разходни листи за изразходвано гориво, приемо-предавателни протоколи, оборотни ведомости и др. Правилни са и изводите за редовно водено счетоводство при този доставчик, с отразяване на процесните доставки, на разходите за наем, за заплати и осигуровки, за закупено гориво от предходни доставчици: "Симба" ООД, "Колхида" ЕООД, "Интерглобус-СВ" ЕООД, "Мигойл" ООД, "Възход ойл" ЕООД и "Трансойл Трейдинг" ООД, които съответстват на издадените от тези фирми фактури, за съответствие между процесните 15 бр. фактури и налични при ответника касови бонове, на основание заключението на ССЕ. Неоснователно е оплакването на касатора, че заключението на ССЕ е противоречиво, поради което не е следвало да бъде кредитирано. Тези възражения касаторът е следвало да направи пред първата инстанция, чрез оспорване на заключението, което не е сторено, поради което е недопустимо да се правят за първи път пред касационната инстанция. Неоснователно е и позоваването на силата на присъдено нещо на решението по друго адм. дело № 9116/2010 г. на ВАС, между други страни, които не съвпадат с настоящите. Основателно е обаче позоваването от ответника на влезлия в сила РА по отношение на прекия доставчик "Николов" ЕООД, относно ревизия по ЗДДС за данъчни периоди, съвпадащи с настоящите, по който органа по приходите не е извършил корекция на данъчната основа и на начисленото ДДС по извършените от дружеството доставки, вкл. и тези спрямо ответника, като реално извършени. Като е съобразил този РА, наред с останалите доказателства за реалност на доставките, и е направил изводи, че същите са извършени, поради което оспорения РА следва да бъде отменен в тази част, съдът е приложил правилно материалния закон.

Настоящата инстанция намира за законосъобразно обжалваното решение и по отношение изводите за реалност на доставките, извършени от "Корект 93" ЕООД и от "Трансойл Трейдинг" ООД, по ф-ра № 203/30.06.2008 г. /в частта й, с която е отказано правото на данъчен кредит по предходната доставка от "Николов" ЕООД за 4 488.16 л. гориво/ и по ф-ра № 100000198/05.07.2007 г. По частично отказания данъчен кредит по първата фактура, с предходен доставчик "Николов" ЕООД, изводите на съда за незаконосъобразност на РА са правилни, по изложените вече съображения. За този доставчик е установено, че към 30.06.2008 г. има на счетоводна наличност дизелово гориво в размер на 12513.56 л., които е могъл да достави на ответника, има съставени пътно-прехвърлителни разписки, фактури, оборотни ведомости, доказателства за материална и кадрова обезпеченост, а също и фактури за закупено гориво от предходни доставчици.

За "Трансойл Трейдинг" ООД е установено, че към датата на доставката същия е притежавал в наличност 52609.43 л. дизелово гориво, че има за предходни доставчици "Бултрейд 2002" ООД и "ОМВ България" ООД, че има материална, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката - притежава собствен товарен автомобил-цистерна, складово стопанство дизел - 2 бр. резервоари от 50 куб. м с една колонка в гр. Кубрат и работници по трудови договори. И за двамата преки доставчици по делото е установено наличието на влезли в сила РА, за извършена ревизия по ЗДДС, за д. п. м. 06.2008 г. /за първия/ и за д. п. м. 07.2007 г. /за втория/, при липса на корекции на данъчната основа и начисленото ДДС за тези извършени от тях доставки.

При тези категорични данни установяващи реално извършени доставки спрямо ревизираното лице, законосъобразно е прието, че по всички издадени фактури от тези преки доставчици, ДДС е начислено правомерно и за получателя им е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит. Следователно обжалваното решение, с което е отменен РА в тази му част, по отношение на установените данъчни задължения по ЗДДС на ответника, се явява правилно и следва да се остави в сила.

4. Решението е законосъобразно и в частта, с която е отменен РА за задълженията за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и частично за задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. над сумата 8382.18 лв. главница и над сумата 2418.32 лв. лихви.

В частта за 2006 г. съдът правилно е установил, че данъчната основа за облагане доходите на ответника като ФЛ, е определена неправилно и е извършил корекция на същата, при което е установил друг размер на данъчната основа /1114.32 лева/, който е под облагаемия минимум за 2006 г. от 2160 лв., поради което не се дължи данък. За да направи този извод, съдът обосновано е коригирал разходната част с 10 969.02 лв. /разходи за закупено гориво/ и с 5 693.32 лв. себестойност на продадената услуга "дисковане". Първата е установена от ССЕ, на основата заприходени 3 бр. фактури за закупено от ответника гориво /което впоследствие е продал общо за сумата 11 320.66 лв./, а втората, на основание заключение на САЕ, относно себестойността и разходите на ответника за извършване на услугата "дисковане" /като вид обработване на земята/.

Настоящият състав споделя изцяло изводите на съда и по отношение извършената корекция на данъчната основа за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., като е намалил приходната част със сумата от 10 794.54 лв. - увеличена неправилно с разходи отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, от непризнатото право на данъчен кредит на ответника по фактурите издадени от "Николов" ЕООД и от "Трансойл Трейдинг" ООД. След тази корекция на данъчната основа дължимия данък за 2007 г. възлиза на сумата 8382.18 лв. и лихва 2418.32 лв., като за присъдения над тези суми данък и лихви РА е отменен правилно.

С оглед изложеното, решението, в обжалваните му части се явява валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила.

Съобразно този резултат по касационното обжалване и направеното искане, на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 2 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение, по представения договор за защита от 29.02.2012 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение