Решение № 5666 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7674/2016 г.

Решение № 5666 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7674/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Д. срещу решение № 117 от 4.05.2016 г. по адм. д. № 588/2015 г. на Административен съд Х., с което е отменена т. 29 от Приложение № 1 към чл. 64 от Наредба № 10 за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на О. Д. и са присъдени разноски. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът приел, че е налице нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗНА, тъй като в представената докладна записка 0бс-07-608/10.12.2012 г. е посочено, че градската библиотека вече работи с делегиран бюджет, а цените на услугите в нея не са променяни от 2007 г. за разлика от финансовите потребности, които нарастват, което води до необходимостта от актуализация на някои цени и от въвеждане на минимални такси за досега осъществявани безплатни услуги. При преценката дали разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА е спазена следва да се търси общия смисъл на докладната записка и въведената в нея идея, в случая съобразяването на таксите в библиотеката с финансовите й потребности и необходимостта да се издържа вече не от общината, а от делегиран бюджет, който да се допълва със събираните от нея средства под формата на цени на услуги, които събира. Мотивите за приемане на решението следва да се извличат и от самия протокол при обсъждане на решението. Видно от протокол от проведено заседание на ОбС от 31.01.2013 г. мотиви са изложени. Счита, че определените цени на услуги съответстват на смисъла и значението на чл. 52 от Закона за обществените библиотеки /ЗОБ/. Правилно съдът приел, че всички изброени в т. 29 дейности са специализирани услуги по см. на чл. 52, ал. 1 от ЗОБ. ОбС уредил обществените отношения на местно ниво определяйки цени на услуги съобразно чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 37 от 2015 г.) за всички услуги и права, включително по ал. 3, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1. Следва да се отговори на въпроса дали чл. 52, ал. 3 от ЗОБ определя местни такси или не, за да е налице хипотезата на чл. 6, ал. 1, б. "к" от ЗМДТ. Сочи, че така определените в чл. 52, ал. 3 от ЗОБ такси не съответстват на изискванията на чл. 9а от ЗМДТ, че местните такси се събират от общинската администрация и приходите от местните такси постъпват в бюджета на общината. Доколкото общинската библиотека е на делегиран бюджет, то събираните от нея такси няма да постъпват в общинския бюджет, поради което не следва да се прилага чл. 6, ал. 1, б. "к" от ЗМДТ, а именно определената в чл. 52, ал. 3 от ЗОБ да се счита местна такса, определена със закон. Ответната страна е представила писмен отговор. Сочи, че са неоснователни доводите на касационния жалбоподател, че градската библиотека е на делегиран бюджет. Съгласно решение № 92/28.01.2016 г. на О. Д., приложение 15, което представя, библиотеката е второстепенен разпоредител на 190 182 лв. от бюджета на общината, а на делегиран бюджет са само училищата в размер на 7 643 546 лв. Правилно е отменена разпоредбата на т. 29 от Приложение № 1 към чл. 64 от наредбата, тъй като общинският съвет не е определил такси за специализираните услуги, а вместо тях е определил цени в нарушение на чл. 52, ал. 3 от Закона за обществените библиотеки. Излага доводи, че таксите по чл. 52, ал. 3 ЗОБ не са местни такси по смисъла на чл. 9 от ЗМДТ, тъй като постъпват и остават в съответната библиотека, т. е. с тях не може да се разпорежда първостепенния разпоредител с общински бюджет /общината/, а това е предоставено на библиотеката, с тях не се погасяват дългове по смисъла на чл. 6 от Закона за общинския дълг, който се погасява и с приходите от местни такси. Счита, че съображенията на административния съд, че заплащането на таксата за библиотечна услуга произтича от чл. 6, ал. 1, б. "к" от ЗМДТ, във връзка с чл. 52, ал. 3 ЗОБ са неправилни, но правилно е отменена т. 29 от наредбата, тъй като с нея са определени цени, а не такси, в противоречие с чл. 52 ЗОБ. Излага възражения срещу твърдението, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно. Претендира разноски в касационното производство. В писмената защита сочи, че т. 29 от Приложение № 1 към чл. 64 от наредбата е незаконосъобразна не само по мотивите, изложени от съда, тъй като с оспорената част на наредбата не се предоставят услуги по чл. 52, ал. 1, т. 2, 3 и 6 от ЗОП - предоставяне на ретроспективни библиографски издирвания; доставка на библиотечни документи от страната и чужбина; публикуване на издания. Такива услуги не се съдържат в оспорената част на наредбата и в неоспорената части, тези услуги не се предоставят в градската библиотека. Сочи, че с решение № 331 от 25.11.2016 г. по адм. д. № 451/2016 г. на Административен съд Х., влязло в сила на 20.12.2016 г. са отменени като незаконосъобразни аналогичните цени на библиотечни услуги в наредбата на Общински съвет Х., действали в РБ "Хр. Смирненски" Х.. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Не са обсъдени всички доводи и доказателства, в т. ч. приобщената с преписката докладна записка, съдържаща финансова обосновка и други относими към спора факти и обстоятелства, в т. ч., че постъпленията са в полза на делегиран бюджет с тенденция към самоиздръжка на библиотеката. Не се спори, че всички, изброени в оспорената т. 29 от Приложение 1 към чл. 64 от Наредба № 10 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на общината, са специализирани услуги по смисъла на чл. 52, ал. 1 от Закона за обществените библиотеки /ЗОБ/. Съгласно чл. 52, ал. 3 ЗОБ размерът на таксите за специализирани библиотечни услуги по ал. 1, т. 1 - 5 се определя с тарифа на МС или с акт на общинския съвет, като постъпленията остават в съответната обществена библиотека. За необоснован счита извода, че ОбС е подменил волята на законодателя, превръщайки таксите по ал. 3 на чл. 52 от публични в частни общински вземания. Съобразявайки се с по-високия по ранг нормативен акт, общинският съвет уредил обществените отношения по специалния закон на местно ниво, определяйки цени за услуги по чл. 6, ал. 2 ЗМДТ /ДВ, бр. 37 от 2015 г./ За да се приеме хипотезата на чл. 6, ал. 1, б. "к" ЗМДТ за постъпленията по чл. 52, ал. 3 ЗОБ, следва да се преценят обстоятелствата по чл. 9 и 9а ЗМДТ, конкретно, дали вземанията се събират по реда на ДОПК, каквито данни не са налице. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл. 28, ал. 2 и ал. 3 от ЗНА. Мотивите за приемане на проекта за изменение на т. 29 от Приложение № 1 към чл. 64 от ЗНА се съдържа в докладна записка рег. индекс № ОбС-07-608 от 10.12.2012 г., която е публикувана и на интернет страницата на О. Д., в която липсват изложени съображения от нуждата за приемане изменение на обжалваната разпоредба от Наредба № 10, който да отговарят и да са съответни на изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Липсата на мотиви препятства възможността заинтересованите лица да направят предложения и да изложат становища преди неговото приемане, поради което колективният административен орган - ОбС Димитровград, на основание чл. 28, ал. 3 от ЗНА не е следвало да обсъжда този проект. Изложил мотиви, че определящо значение имат фактическите основания за издаване на акта, които в конкретната хипотеза са налице като се съдържат в съответните докладни записки съдържащи предложения за приемане на наредбата и за изменение на т. 29 от Приложение № 1 към чл. 64 от наредбата и протоколите по станалите разисквания по приемане на решенията за приемане респ. изменение на оспорената разпоредба и обосновката съдържаща се в изброените писмени доказателства отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Направил извод, че предвидените в т. 29 от Приложение № 1 към чл. 64 от Наредба № 10 услуги за предоставянето на които са посочени съответни цени не представляват основни библиотечни услуги, а специализирани библиотечни услуги по смисъла на чл. 52, ал. 1 от Закона за обществените библиотеки /ЗОБ/, предоставянето на които е възмездно. Съдът възприел съображенията в жалбата, че оспорената разпоредба противоречи на чл. 52, ал. 3 от Закона за обществените библиотеки, като приел, че задължението за заплащане на услугите предвидени в т. 29, от Приложение № 1 към чл. 64 от Наредбата представлява "такса", а не "цена" на услуга, тъй като заплащането й произтича от чл. 6, ал. 1, б. "к" от ЗМДТ, вр. с чл. 52, ал. 3 от ЗОБ. В чл. 52, ал. 2 от ЗОБ изрично е предвидено, че специализираните библиотечни услуги, каквито са всички лимитативно изброените в т. 29 на Приложение № 1 от Наредбата, се предоставят възмездно, а ал. 3 предоставя в правомощие на Министерски съвет или на общински съвет (в зависимост от вида на обществената библиотека), определянето на размера на съответните такси за предоставянето на услугите. В ал. 2 на чл. 6 от ЗМДТ е посочено, че за всички услуги и права, включително по ал. 3, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя цена. Неправилното приемане от Общински съвет-Д. на "цена на услуга", вместо на "такса", е довело до издаване на подзаконовият административен акт в обжалвана му част в противоречие със закона, тъй като преурежда по различен начин вече уредени от закона за обществените библиотеки обществени отношения. Съгласно чл. 162, ал. 3 от ДОПК общинските такси, установени по основание със закон, представляват публични вземания, а останалите общински вземания, според нормата на чл. 162, ал. 4 от ДОПК, вкл. визираните в чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, представляват частни вземания. Решението е правилно като правен резултат. Неправилно е прието от съда, че е налице нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Противоречиви са мотивите на съда относно приетото нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗНА. От една страна е приел, че липсват изложени съображения от нуждата за приемане на изменение на посочената разпоредба, а от другата страна когато обсъждал формата на акта приел, че докладните записки и протоколите по станалите разисквания съдържат фактическите основания за издаване на акта и отговарят на изисканията на чл. 28, ал. 2 ЗНА. Мотивите в докладната записка са за актуализация на цени и въвеждане на минимални такси за безплатните услуги. Посочени са причините, които налагат приемането и целите които се поставят, очакваните резултати от прилагането, включително финансовите. Независимо, че изменението на наредбата е мотивирано, мотивите за изменението на наредбата са незаконосъобразни, тъй като не може да се направи актуализация на цени, които преди изменението са били такси, а не цени и не могат да се събират такси за безплатните услуги предвидени в закона. Неправилно съдът е приел, че всички от изброените в т. 29 дейности са специализирани библиотечни услуги по чл. 52, ал. 1 ЗОП, които се предоставят възмездно. Този въпрос е бил спорен по делото, противно на становището на прокурора и видно от мотивите на съда в тази насока, които са необосновани, но това не е довело до незаконосъобразност на решението. Правилно е прието, че е налице нарушение на чл. 52, ал. 3 ЗОБ, като основание за отмяна на оспорената подзаконова разпоредба. За предоставянето на специализираните библиотечни услуги се заплащат такси, постъпленията от които съгласно специалната разпоредба на чл. 52, ал. 3 ЗОП остават в съответната обществена библиотека / а не постъпват в общинския бюджет/. Съдът правилно е приложил чл. 52, ал. 3 ЗОБ, във връзка с чл. 6, ал. 1, б. "к" от ЗМДТ. С оглед представените доказателства от ответника в противен смисъл, не се доказва, че градската библиотека е на делегиран бюджет. Правилно е отменена разпоредбата на т. 29 от Приложение № 1, към чл. 64 от Наредба № 10, тъй като съгласно чл. 52, ал. 3 ЗОП общинският съвет е следвало да определи такси за специализираните библиотечни услуги, а не цени. В оспорената част от наредбата не се предвижда предоставяне на услуги по чл. 52, ал. 1, т. 2, 3 и 6 ЗОП. Не всички услуги предвидени в т. 29 представляват специализирани библиотечни услуги по смисъла на чл. 52, ал. 1, от ЗОБ. Освен това предвидената глоба за читатели, просрочили връщането на библиотечни документи повече от 3 месеца не е библиотечна услуга, а предвидените интернет услуги - справки по интернет и ползуване на интернет след един час, ако е интернет достъп по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗОП е безплатна услуга. Услугите не са предвидени в чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ, за които се събират местни такси, но са предвидени в чл. 52, ал. 3 ЗОП като услуги за които се събират такси, съответно с акт на общинския съвет. Обстоятелството дали вземанията са публични или частни общински вземания е последица и зависи от това дали следва да се събира такса или цена на специализираните библиотечни услуги, а не предпоставя този извод. Доводите в този смисъл изложени от съда са във връзка с изводите за незаконосъобразно определяне на цени вместо такси, но съдът не е взел предвид, че съгласно чл. 52, ал. 3 ЗОП постъпленията остават в съответната библиотека. Правилно е приел съдът, че е приложим чл. 6, ал. 1, б. "к" от ЗМДТ, но във връзка с чл. 52, ал. 3 ЗОП. В този смисъл, както е приел съдът няма противоречие, а съотношение между специален и общ закон. Правилен е крайният извод на съда, че наредбата не може да урежда цени за специализираните библиотечни услуги в противоречие със закона - чл. 52, ал. 3 ЗОБ, който предвижда определяне на такси за специализираните библиотечни услуги, а не цени. Неоснователни са доводите за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение пред административния съд, с оглед фактическата и правната сложност на делото. Не се установява пред административния съд да е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. На ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски пред касационната инстанция в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение