Решение № 10221 от 14.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Де Же Пе ЕООД срещу решение (без номер) от 19.11.2021 г., постановено по адм.д. 199/2020 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на Де же Пе ЕООД срещу ревизионен акт Р-16002419003956-091-001/25.11.2019 г., поправен с ревизионен акт П-16002420020493-003-001/07.02.2020 г., издадени от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, в частта, в която е потвърден с решение 102/28.02.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, и са установени задължения по ЗДДС в общ размер от 79 002, 52 лв., начислен е ДДС в размер на 6600 лв., и лихви в размер на 4600, 81 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна директорът на дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-16002419003956-020-001/25.06.2019 г., изменена със заповед Р-16002419003956-020-002/30.09.2019 г., издадени от В. Илиева, началник на сектор Ревизии в дирекция Контрол в ТД на НАП Пловдив, е възложено извършването на ревизия на Де Же Пе ЕООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди 01.08.2018 г. 31.05.2019 г. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-16002419003956-092-001/24.10.2019 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-16002419003956-091-001/25.11.2019 г., с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в общ размер от 79 002, 52 лв., начислен е ДДС в размер на 6600 лв., и лихви в размер на 4600, 81 лв., допълнително е начислен ДДС на основание чл. 86 от ЗДДС. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 102/28.02.2020 г. е потвърдил ревизионния акт, в частта му на отказано данъчен кредит в размер на 79 002, 59 лв. и допълнително начислен ДДС в размер на 6600 лв., заедно с лихви в размер на 4600, 81 лв., отменил е ревизионния акт в частта на допълнително начислен ДДС в размер на 9998, 23 лв., заедно с начислените лихви в размер на 1180, 52 лв. При съобразяване на решението на решаващия административен орган, непризнатото право на приспадане на данъчен кредит е общо в размер на 79 002, 59 лв. и допълнително начислен ДДС в размер на 6600 лв., заедно с лихви в размер на 4600, 81 лв. Установено е, че основната дейност на дружеството е търговия на едро с нехранителни стоки и с други стоки за домакинството, а при направена проверка е установено, че дружеството се занимава с търговия на едро с кабели, части за машини и съоръжения и козметични продукти. През ревизирания период " Де-Же-Пе" EООД е декларирало доставки на стоки услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, с място на изпълнение на територията на страната и на територията на Европейския съюз, като през същия период " Де-Же-Пе " ЕООД е ползвало данъчен кредит по фактури, издадени от "Ратеп-36" ЕООД, [населено място] и "Илинел-88" ЕООД, [населено място]. По отношение на фактурираните доставки на стоки с доставчик "Ратеп-36" ЕООД [населено място] по фактура 19/27.02.19 г. с посочен предмет на доставката "резервни части за ескалатор 1480 бр., по фактура 21/01.03.19 г., с посочен предмет на доставката "шампоан за коса - туби, 100 бр. и фактура 22/01.03.2019 г., с посочен предмет на доставката "пинтов винт, шарнир, лагер-помпа, 360 бр., по фактура 26/05.03.2019 г., с посочен предмет на доставката "пинтов винт, шарнир, лагер-помпа, 1340 бр. е установено приспадане на данъчен кредит за съответните периоди от дружеството. Установено е, че тези фактури са включени в дневниците за продажба и справките-декларации на "Ратеп-36" ЕООД. При връчено ИПДПОЗЛ от "Ратеп-36 ЕООД са представен пет броя фактури, два договора за продажба и два броя приемо-предавателни протоколи. Не са представени документи за плащане по посочените фактури, оборотни ведомости и счетоводни справки за сметките, по които са отчетени приходите, заприхождаването и изписването на стоките, начисляването на дължимия ДДС. Не са представени обяснения от "Ратеп-36" ЕООД за чия сметка е транспортът на стоките при тяхната доставка и при тяхната реализация, кой е осъществил транспорта и на какво основание. Не са представени и документи, доказващи транспортирането на стоките. Не са представени доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на "Ратеп-36" ЕООД. Липсват обяснения относно това къде е съхранявана стоката, от къде и от кого е товарена и разтоварена, кои са лицата договаряли сделките. Направен е извод, че "Ратеп-36" ЕООД и "Де-Же-Пе" ЕООД не са представили годни доказателства, доказващи реалност на доставките по цитираните по-горе фактури. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано право за приспадане на данъчен кредит. По отношение на фактурираните доставки на услуги с доставчик "Илинел-88" ЕООД по 20 броя фактури, издадени в периода м. декември 2018 г. м. май 2019 г., с предмет на доставките на кабели, хартиено фолио, стреч фолио и пролипропилен е констатирано че въпросните фактури са включени в дневниците за продажби и справките декларации на "Илинел-88" ЕООД за съответните данъчни периоди. От "Илинел-88" ЕООД са представени 20 броя фактури ( 43/03.12.2018, 43/27.02.2019 г., 45/15.04.2019 г., 51/25.04.2019 г., 46/18.04.2019 г., 48/22.04.2019 г., 49/23.04.2019 г., 50/24.04.2019 г., 52/30.04.2019 г., 60/23.05.2019 г., 61/27.05.2019 г., 62/28.05.2019 г., 63/29.05.2019 г.64/30.05.2019 г., 59/22.05.2019 г., 58/21.05.2019 г., 55/17.05.2019 г., 54/16.05.2019 г., 53/10.05.2019 г., 57/20.05.2019 г.), с посочен предмет на доставката кабели, хартиено фолио, стреч фолио, пролипропилен, договор за покупко-продажба от 26.02.2019 г., сключен между "Илинел-88" ЕООД - продавач и "Де-Же-Пе" ЕООД - купувач и приемо-предавателен протокол от 03.12.2018 г. към фактура 42/03.12.2018 г. Органите по приходите са установили, че "Илинел-88" ЕООД не е представило документи за плащане по посочените фактури, фактури от предходен доставчик, оборотна ведомост и счетоводни справки за сметките, по които са отчетени приходите, заприхождаването и изписването на стоките, начисляването на дължимия ДДС. Органите по приходите са приели, че не е налице на доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В резултат на това, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 69 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на " Де-Же-Пе" ЕООД по всички издадени през ревизирания период фактури от "Илинел-88" ЕООД. Ревизиращият екип е извършил и корекция на данъчния кредит във връзка с издадено кредитно известие 25/08.05.2019 година към фактура 12/05.02.2019 година. По силата на тази фактура е извършена продажба на булдозер от " Де-Же-Пе" ЕООД на "Север Лес-65" ООД за сумата от 33 000 лева без ДДС. При извършена справка в дневника за покупки и продажби на "Север Лес-65" ООД е установено, че дружеството е отразило само издадената фактура, но не е отразило кредитното известие. От страна на ревизираното лице са дадени писмени обяснения, според които булдозерът се намира в базата на дружеството в [населено място], община Стара Загора. Фактурата била издадена на база устна договорка с управителя на "Север Лес-65" ООД - С. Калчев, който видял булдозера и поискал да го купи. Обещано му е, че договорената сума ще бъде преведена по банков път. В следващите три месеца нямало преведени пари по тази фактура, поради което "Де-Же-Пе" ЕООД е издало кредитно известие на същата стойност. Констатирано е, че "Север Лес-65" ЕООД не е извършил корекция на приспаднатия от дружеството данъчен кредит по фактура 12/15.02.19 г. чрез отразяването на кредитно известие 25/08.05.19 г. и че няма безспорни доказателства, кредитното известие да е получено от него. Прието е, че не е изпълнена някоя от хипотезите, визирани в чл. 115 от ЗДДС, с оглед на което е прието, че нито от страна на издателя, нито от получателя са представени доказателства за разваляне на сделката, което би било основание за издаване на кредитно известие. Направен е извода, че кредитното известие е издадено неправомерно. Извършена е корекция на приспаднатия данъчен кредит от жалбоподателя в размер на 6 600 лв. за м. 05. 2019 година. Издаден и ревизионен акт П-16002420020493-003-001 от 07.02.2020 година за поправка на ревизионен акт, с който на основание чл. 133, ал. 3 от ДОПК, по подадена молба и при проверка на явна фактическа грешка са извършени корекции и са установени задължения за довнасяне от жалбоподателя в размер на 84141 лева и лихви за просрочие в размер на 5781, ЗЗ лева. С Решение 102/28.02.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, в производство по чл. 152 от ДОПК, е потвърден ревизионния акт за установените по отношение на "Де-Же-Пе" ЕООД задължения за данък върху добавената стойност в размер на 79002, 59 лв. и допълнително е начислен ДДС в размер на 6600 лева и прилежащи лихви в размер на 4600, 81 лв., като ревизионния акт е отменен в частта относно допълнително начислен ДДС в размер на 9998, 23 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 1180, 52 лева. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, той е потвърден с решение (без номер) от 19.11.2021 г., постановено по адм.д. 199/2020 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Съдът е приел, че предметът на спора се определя до това, дали от сочените като доставчици дружества издатели на фактурите, реално са осъществени фактурираните доставки на стоки. Приел, е че по делото няма спор относно наличието на останалите предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, регламентирани в чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС доставчиците към датата на спорните доставки са регистрирани по ЗДДС лица, а жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред. Приел е, че от " Де-Же-Пе" ЕООД не са представени доказателства за извършено прехвърляне на право на собственост съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД върху родово определените вещи предмет на фактурираните доставки, от Илинел-88" ЕООД и "Ратеп-36" ЕООД е налице фиктивно фактуриране и документално оформяне на стопански операции, които не са реално извършени от сочените като доставчици във фактурите лица. Приел е, че за извършването на преценка дали е осъществена реална доставка на стока, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост. Приел е, че "Де-Же-Пе" ЕООД черпи материално право на приспадане на данъчен кредит от спорните фактури, претендирайки го по съдебен ред след отказ за признаването му с ревизионния акт, поради което на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, негова е тежестта да докаже всички факти, на които основава искането си за признаване на това право, за да установи, че са изпълнени условията за възникването и упражняването му, вкл. от гл. т проявлението на юридически факти по осъществяване на доставките (в т. ч физическото съществуване на стоките като обекти на правото на разпореждане и фактическото им предаване от доставчика в разпореждане на жалбоподателя, цената и начина на разплащане и начисления данък по доставката). Жалбоподателят носи тежестта да докаже реалността на доставките по процесните фактури, тъй като той твърди положителния факт, че такива доставки са осъществени и именно в това твърдение се състои възражението му срещу незаконосъобразността на ревизионния акт. Приел е, че за доставките по посочените по-горе фактури, издадени от "Ратеп-36" ЕООД и " Илинел-88" ЕООД, с предмет родово определени вещи не е доказан основният правопораждащ факт, а именно прехвърлянето на собствеността върху стоките предмет на фактурираните доставки. От една страна липсата на съпътстващи тези доставки транспортни документи, в които ревизираното дружество да е посочено като получател /купувач/ на стоката, както и на документи за осъществени последващи доставки на стоките, документи къде се е съхранявала стоката и къде същата е предадена. Приел е, че правото на данъчен кредит е отказано поради обстоятелството, че самото ревизирано дружество не разполага и не представя доказателства, от които да се установи реалното извършване на фактурираните доставки от сочените като доставчици дружества, а визираните в ревизионния доклад обстоятелства относно непредставянето на доказателства от тяхна страна и недоказаната им възможност да извършат фактурираните доставки на стоки, са само косвени доказателства в подкрепа на формирания фактически извод, че процесните фактури не отразяват реални доставки от посочения в тях издател. Дори и да се приеме, че ревизираното лице не носи отговорност за поведението на своя доставчик, всеки получател по доставка има задължението да прояви минимална добросъвестност, като изисква и съхранява при себе си съпровождащи доставките документи и връзката им с последващи доставки, с цел удостоверяване и доказване на правата си пред приходната администрация. В този смисъл жалбоподателят, като получател на доставките на стоки и титуляр на правото по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, е бил заинтересован да обезпечи онези доказателства, които да създадат сигурно убеждение у органите по приходите, респективно у съда, че доставките от конкретните доставчици са били действително реализирани. В случая липсата на съставени съпътстващи доставките приемо-предавателни протоколи между съответното дружество-доставчик и получателят "Де-Же-Пе ЕООД обуславят извод, че непризнаването на ревизираното дружество на право на данъчен кредит не се свързва с непредставени доказателства от страна на доставчиците за реалното извършване на доставките, а с неизпълненото от "Де-Же-Пе" ЕООД, като получател по доставките, задължение да изисква съставянето и да съхранява съпътстващи доставките документи, удостоверяващи пораждащ правото на данъчен кредит факт - прехвърлянето на собствеността върху стоките предмет на фактурираните доставки. По отношение на допълнително начисления ДДС за данъчен период 05.2019 година съдът е приел, че в съответствие със закона е прието, че кредитното известие е издадено неправомерно. Обосновал е изводите си чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. "Де Же Пе" ЕООД не представя в хода на ревизионното производство каквито и да било писмени доказателства за развалянето на доставката към датата на издаването на кредитно известие 25/08.05.2019 година, което следва от чл. 87 от ЗЗД. Не са налице и данни за разменена между страните по доставката кореспонденция. Съдът е приел, че не е изпълнено изискването на чл. 115, ал. 2 ЗДДС, в приложимата й редакция, тъй като не може да се определи защо кредитното известие е издадено точно на 08.05.2019 година, след като не е установено съответното обстоятелство по прекратяването на договора и относимата към него дата. Отделно от това, установява се, че не е елиминиран и рискът от данъчни загуби за бюджета, в който смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз. Приел е, че от доказателствата по делото се установява, че "Север Лес 65" ЕООД не е извършил корекция на приспаднатия от дружеството данъчен кредит по фактура 12/15.02.2019 г., чрез отразяването на кредитно известие 25/08.05.19 г. и няма безспорни доказателства кредитното известие да е получено от клиента. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. С решение (без номер) от 19.11.2021 г., постановено по адм.д. 199/2020 г. по описа на Административен съд Стара Загора, е отхвърлена жалбата на Де Же Пе ЕООД срещу ревизионен акт Р-16002419003956-091-001/25.11.2019 г., поправен с ревизионен акт П-16002420020493-003-001/07.02.2020 г., издадени от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, в частта, в която е потвърден с решение 102/28.02.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, и са установени задължения по ЗДДС в общ размер от 79 002, 52 лв., начислен е ДДС в размер на 6600 лв., и лихви в размер на 4600, 81 лв. Установено е от заключението на изслушаната от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза по делото, че посочените фактури са намерили отражение в дневниците за продажби и в справките декларации по ЗДДС. Установено е, че фактурите, издадени от Ратеп 36 ЕООД са издадени на по силата на договор от 04.03.2019 г., сключен между "Ратеп-36" ЕООД, в качеството му на продавач и "Де- Же-Пе" ЕООД, в качеството на купувач, като продавачът продава следните стоки: пинтов винт, лагер помпа, шарнир - общо 1 340 бр. с ед. цена 43, 50 лв., на стойност 58 290, 00 лв. без ДДС. Продавачът се задължава да прехвърли стоката на купувача в склад на "Миел Спед" ЕООД, находящ се в гр. Пловдив, [улица]. Според договор от 26.02.2019 г., сключен между "Ратеп-36" ЕООД, в качеството на продавач и "Де-Же-Пе" ЕООД - купувач, продавачът продава резервни части за ескалатор - общо 1 480 бр. на стойност 64 380, 00 лв. без ДДС. Продавачът се задължава да прехвърли стоката на купувача в склад на "Миел Спед" ЕООД, находящ се в гр. Пловдив, [улица]. Към договора е приложен приемо-предавателен протокол от 27.02.2019 година, съставен в гр. Пловдив, двустранно подписан от продавача и купувача за предаване на стоките. От складодържателя са изискани да представи всякакви документи, доказващи наемането на складови помещения или приемането на отговорно пазене на стоки, собственост на "Ратеп-36" ЕООД, договори, приемо-предавателни протоколи, фактури и документи за плащане за извършените услуги. На 12.09.2019 г. "Миел Спед" ЕООД е дало обяснения , че от "Ратеп-36" ЕООД не са складирани стоки в митническия склад, управляван от "Миел Спед" ЕООД в периода 01.08.2018 година - 31.05.2019 г. и че дружеството не е извършвало каквито и да било услуги на "Ратеп-36" ЕООД. Декларирано е, че към настоящия момент няма стоки, собственост на "Ратеп-36" ЕООД в склада и в района около него. Установено е, че фактурите, издадени от Илинел 88 ЕООД са издадени на в изпълнение на договор от 28.11.2018 г., съгласно който "Илинел-88" ЕООД, в качеството му на продавач се е задължил да продаде и да прехвърли на купувача правото на собственост на следните стоки - ел. кабел 2х0. 75мм. на стойност 73 500, 00 лв. без ДДС. Продавачът се задължава да прехвърли стоката на купувача в склада, в който се съхранява, а именно: склад на "Шенкер" ЕООД, гр. Варна. Според договор от 26.02.2019 г. "Илинел-88" ЕООД, в качеството си продавач се е задължил да продаде и да прехвърли на купувача правото на собственост върху следните стоки - кабели 45 000 м. на стойност 44 100, 00 лв. без ДДС. Продавачът се задължава да прехвърли стоката на купувача в склада, в който се съхранява, склад на "Шенкер" ЕООД, гр. Варна, [улица]. Според договорите те са изготвени в три еднообразни екземпляра за всяка от страните: продавач; купувач и собственик на склад. И двата договора са подписани и подпечатани от продавача и купувача, без да има подпис и печат на собственика на склада. Във връзка с тези договори е изготвено е ИПДПОТЛ изх. Р-16002419003956-041-004/11.09.2019 г. до "Шенкер" ЕООД, с което от складодържателя са изискани документи, доказващи наемането на складови помещения или приемането на отговорно пазене на стоки, собственост на "Илинел-88" ЕООД, договори, приемо-предавателни протоколи, фактури и документи за плащане за извършените услуги. В отговор от 15.10.2019 година представител на "Шенкер" ЕООД е дал обяснения, че те не са отдавали под наем за периода от 01.08.2018 г. - 31.05.2019 г. на "Илинел-88" ЕООД и "Де-Же-Пе" ЕООД и че нямат взаимоотношения с тях. По отношение на тези доставчици не са представени доказателства по плащане по фактурите, ведомости за заплати на назначени работници по трудово правоотношение или сключени граждански договори, документи за квалификация на персонала, документи за собствени или наети дълготрайни материални активи. При съобразяване на това обстоятелство правилно първоинстанционият съд е формирал правните си изводи при този предмет на спора и при съобразяване на доказателствата, свързани с реалност на доставките по процесните фактури. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за недоказана реалност на доставките по процесните фактури, което се установява от събраните по делото доказателства. При съобразяване на идентичния предмет на доставките по процесните фактури, както и на идентичните доказателства, ще бъдат направени общи правни изводи по отношение на всички процесни фактури. В тази насока следва да се подчертае, на първо място, че данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (в този смисъл решение от 27 септември 2007 г., Twoh International). Данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (решение от 15 септември 2016 г., Barlis 06 Investimentos Imobiliários e Turísticos). Следователно данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват по-специално документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги и за които е платило ДДС, което в працесния случай не е сторено. От събраните по делото доказателства не се установява реалното извършване на услугите, посочени в процесните фактури. Това, което определя предмета на спора е относно наличието на реалност на доставката по процесните фактури, като отговорът на този въпрос следва да бъде даден след анализ на събраните по делото доказателства и приложимите правни разпоредби. Това е така предвид и обстоятелството, че самият факт на издаване на фактурите, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри и извършването на плащане по тях не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по същите. Това е обстоятелство, което несъмнено произтича от анализа на приложимите правни разпоредби, регламентиращи предпоставките относно правото на приспадане на данъчен кредит. Правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС предполага правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или услуги по облагаема доставка. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. а доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно чл. 178, вр. чл. 168 от директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик на доставката на стока или услуга. В тази връзка, както се посочи и по-горе, самото издаване на фактурите не е достатъчно, за да обоснове реалност на документираните с тях доставки на услуги. Действително, процесните фактури са издадени, същите са представени като доказателство по спора, това е и обстоятелство, по което страните не спорят. Както и се посочи по-горе в мотивите на настоящото решение, за признаване правото на приспадане на данъчен кредит съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалният доставчик на доставката на стока или услуга. В тази връзка се прави и извода, че от събраните по делото доказателства не може да се установи, че именно търговските дружества, посочени като доставчик на услугите по процесните фактури са извършили посочените доставки на услуги. Както се посочи и по-горе в мотивите на настоящото решение спорен по делото е въпросът за реалното получаване на фактурираните доставки на услуги от жалбоподателя именно от посочените търговски дружества, а от събраните по делото доказателства несъмнено се установява обстоятелството, че това не е така. Няма представени доказателства за притежавани собствени, както и наети активи за извършване на услугата. Реалността на доставките по процесните фактури би следвало да бъде преценявана с оглед на обстоятелството, че реалното извършване на услугите предполага наличието на доказателства за това, а именно наличието на подготвени трудови договори и длъжностни характеристики, осъществено деклариране пред НАП на сключените и прекратени трудови договори, наличието на изготвени ежемесечни и годишни декларации за внесените осигуровки, регистрация в инспекцията по труда, наличието на изготвени трудови досиета, изготвени справки за стаж и осигурителни доходи. Действително, отказът за право на приспадане на данъчен кредит не би могъл да бъде основан с липсата на представена информация от страна на предходен доставчик. Данъчнозадълженото лице, което иска приспадане на ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия. То е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки и, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги, за които е платило ДДС (в този смисъл решение на съда на Европейския съюз от 21 ноември 2018 г. по дело С-664/16). Такива доказателства не са представени от жалбоподателя в хода на ревизионното производство, не са представени в хода на производството пред тази съдебна инстанция. От събраните по делото доказателства се установява, че органите по приходите са предприели всички възможни процесуални средства, както и че са събрали всички относими доказателства относно установяване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Други процесуални средства, различни от осъществените и предприети от органите по приходите, всъщност не съществуват и не са предвидени в ДОПК. Следователно юридическият факт, с който законът свързва задължението на доставчика за начисляване на ДДС и от друга страна възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е възникването на данъчното събитие. Съобразно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС данъчно събитие е доставката на услуги, извършена от данъчнозадължени лица по този закон, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост или друго вещно право върху стоката, а според чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС), като съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли. Субективното право на получателя по доставката да приспадне заплатения от него на доставчика ДДС като данъчен кредит не може да възникне, ако не е доказано по несъмнен начин, че фактурираните стоки са доставени и фактурираните услуги са реално осъществени. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква на основание чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС, само когато доставката, по която това право се претендира, е реално извършена. Съотнесени към събраните по делото доказателства, тези изводи, обосновават извода за недоказана реалност на доставките по процесните фактури. Следователно данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че услугите действително са му били доставени от лицето, посочено като доставчик за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС, което обстоятелство не беше доказано в производството пред тази съдебна инстанция. Както се посочи и по-горе в мотивите на това решение, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Качеството данъчнозадължено лице на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). По отношение на последиците от липсата на установяване на действителния доставчик на съответните стоки или услуги следва да се припомни, че режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Следователно общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Както Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Макар член 273, първа алинея от Директива 2006/112 да предвижда, че държавите членки могат да наложат наред с предвидените в тази директива задължения и други задължения, които те считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване на избягването на данъчно облагане, приетите от държавите членки мерки все пак не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. Поради това съответните мерки не могат да бъдат използвани по такъв начин, че систематично да поставят под въпрос правото на приспадане на ДДС, а следователно и неутралността на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). Така Съдът на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20. Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Това би могло обаче да не е така, ако вследствие на нарушението на формалните изисквания се възпрепятства представянето на сигурни доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Такъв би могъл да е случаят, когато във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не е посочен действителният доставчик, ако това възпрепятства установяването на този доставчик, а оттам и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице, тъй като това качество представлява едно от материалноправните условия за правото на приспадане на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). От събраните по делото доказателства, обаче не се установява изпълнението на материално прваните изисквания, доколкото на данъчната администрация не са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания. Не са представени документи за плащане по посочените фактури, оборотни ведомости и счетоводни справки за сметките, по които са отчетени приходите, заприхождаването и изписването на стоките, начисляването на дължимия ДДС. Не са представени обяснения от " Ратеп-36" ЕООД за чия сметка е транспортът на стоките при тяхната доставка и при тяхната реализация, кой е осъществил транспорта и на какво основание, няма пътни листове, товарителници, фактури от превозвач. Не са представени и документи, доказващи транспортирането на стоките. Не са представени доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на "Ратеп-36" ЕООД. Липсват обяснения относно това къде е съхранявана стоката, от къде и от кого е товарена и разтоварена, кои са лицата договаряли сделките. "Илинел-88 " ЕООД не са представили годни доказателства за реално изпълнение на облагаеми доставки по процесните фактури, не са представили фактури, издадени от "Шенкер ЕООД за заплатен месечен наем или такса за това, че са ползвали складова база, не са представили доказателства относно лицата, извършили реалното предаване и получаване на стоките, предмет на доставките. Решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и в останалата му част. Съобразно чл. 115 от ЗДДС намаление на данъчната основа или разваляне на доставки се издава кредитно известие. Съгласно чл. 115, ал. 2 ЗДДС, известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1. Цитираните норми въвеждат в националното законодателство разпоредбата на чл. 90 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно Общата система на данък добавена стойност, според която в случаите на анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане, или когато цената е намалена след извършването на доставката, основата се намалява съответно съгласно условия, които се определят от държавите-членки. Прекратяването на договора с оглед възстановяването на правомерното развитие на данъчното правоотношение има за последица издаването на данъчно кредитно известие. Отразяването на кредитните известия в дневника за покупките се записва със знак минус и по този начин получателят на кредитното известие следва да внесе предходно начисления ДДС. Съгласно изричната разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС дерогираща изискванията на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. Дисциплинирането на получателя с посочения срок е обяснимо предвид задължението му да бъде внесен в държавния бюджет данъчния кредит, който същото лице е ползвало във връзка с издадената, а по­късно коригирана чрез кредитното известие фактура. В случая "Де Же Пе" ЕООД не представя в хода на ревизионното производство каквито и да било писмени доказателства за развалянето на доставката към датата на издаването на кредитно известие 25/08.05.2019 година, което следва от разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД. Не са налице и данни за разменена между страните по доставката кореспонденция. С оглед на това, съдът намира, че не е изпълнено изискването на чл. 115, ал. 2 ЗДДС, в приложимата й редакция, тъй като не може да се определи защо кредитното известие е издадено точно на 08.05.2019 година, след като не е установено съответното обстоятелство по прекратяването на договора и относимата към него дата. От доказателствата по делото се установява, че "Север Лес 65" ЕООД не е извършил корекция на приспаднатия от дружеството данъчен кредит по фактура 12/15.02.2019 г., чрез отразяването на кредитно известие 25/08.05.19 г. и няма безспорни доказателства, това кредитно известие да е получено от клиента. Издаването на кредитно известие е предвидено от законодателя за регулиране на законосъобразно развили се отношения, при които счетоводното отразяване отговаря на реално извършените стопански операции, но в един последващ момент същите се обезсилват от датата на възникването им. В случая не е налице нито разваляне на доставките, нито намаление на данъчните основи, поради което кредитното известие е издадено без основание, поради което и правилно са определени задължения по ЗДДС в размер на 6600 лева за данъчен период 05. 2019 година и съответните лихви за просрочие на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ. Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, които да оборят представените от доставчика документи и обяснения, поради което извършената корекция на ползваното право на данъчен кредит от страна на ревизираното дружество е обоснована и правилно ревизионният акт е определен като законосъобразен и в тази част. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника по спора, като с оглед на изхода на спора, на него не се дължат разноски в размер на 3236, 10 лв., представляващо възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение