Решение № 4660 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10663/2010 г.

ВАСI отделение04.04.2011 г.докладчик Мира Райчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 2035 на Административен съд - София град, четиринадесети състав, от 21.06.2010 г., постановено по адм. д. № 7660/09 г., като вместо НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ДСК Ауто лизинг" ЕООД, гр. София, срещу решение № РМ-4417-0297/07.10.2009 г. на Директора на Регионална митническа дирекция- София, с което е потвърдено Решение за възстановяване (отказ) на акциз № Д 47-0277/10.09.2009 г., издадено от Началника на Митница София като неоснователна. ОСЪЖДА "ДСК Ауто лизинг" ЕООД, гр. София, бул. "Ал Стамболийски" № 101 да заплати на Агенция "Митници" сумата 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4660 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10663/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ДСК Ауто лизинг" ЕООД, гр. София, срещу решение № 2035 от 21.06.2010 г., постановено по адм. д. № 7660/09 г. Административен съд - София град, четиринадесети състав, е отменил решение № РМ-4417-0297/07.10.2009 г. на Директора на Регионална митническа дирекция- София, с което е потвърдено Решение за възстановяване (отказ) на акциз № Д 47-0277/10.09.2009 г., издадено от Началника на Митница София и е върнал преписката на началника на Митница Столична за ново произнасяне по искането на дружеството при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. С решението съдът е осъдил Агенция Митници да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 50 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Директора на Агенция Митници, чрез пълномощника юрисконсулт Осенов. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "ДСК Ауто лизинг" ЕООД, гр. София, чрез своя процесуален представител, взема становище, че решението на Административен съд София град следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Подробни мотиви в подкрепа на това искане са изложени в писмения отговор на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена, като след отмяна на решението бъде постановено друго, с което бъде уважена жалбата. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд София град е отменил решение № РМ- 4417-0297/07.10.2009 г. на Директора на Регионална митническа дирекция- София, с което е потвърдено Решение за възстановяване (отказ) на акциз № Д 47-0277/10.09.2009 г., издадено от Началника на Митница София и е върнал преписката на началника на Митница Столична за ново произнасяне по искането на дружеството при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора - подаденото искане от жалбоподателя/сега ответник по касация/ за възстановяване на акциз, приложените към него писмени доказателства, постановения от митническия орган и мотивите, поради което е отказано възстановяването на акциз, обжалването по административен ред и мълчаливото потвърждаване. Съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в определената от закона форма, но при постановяването е допуснато нарушение на разпоредбата на материалният закон. Административният съд е формулирал спорният въпрос между страните - тълкуване на разпоредбите на чл. 26, ал. 1 от ЗАДС и чл. 23 от ППЗАДС вр. чл. 27, ал. 2 от с. з. Първоинстанционният съд е извършил тълкуване на цитираните разпоредби, след което е разгледал направените от дружеството оплаквания за допуснато нарушение на същите. В тази насока са направени изводи, че до 01.01.2010 г. автомобилите са подлежали на облагане с акциз, като легално определение на термина "изнасяне" за целите на ЗАДС е посочено, че се съдържа в чл. 4, т. 36 от същия закон и това е "движение на акцизни стоки от територията на страната до територията на трета страна или трета територия". По-нататък е изложено, че доколкото Швейцария не е страна - чл. на ЕС, то и движението на акцизната стока към тази страна представлява изнасяне от територията на страната (РБ) до територията на трета страна по смисъла на чл. 4, т. 27 ЗАДС . Изложени са и мотиви относно реда и сроковете за възстановяване на акциз при условията на чл. 26 от ЗАДС, в това число необходимите доказателства, като е прието, че с оглед на правната регламентация от обективна страна от значение за признаване правото на възстановяване на внесен акциз е единствено фактът на последващо изнасяне на акцизната стока. Административният съд е посочил, че в процесния случай митническият орган е отказал възстановяване на акциз по подаденото от дружеството искане, тъй като към него не е приложен документ по чл. 23, ал. 2, т. 1 от ППЗАДС - копие от фактурата за закупена акцизна стока по цени с включен акциз или митническа декларация за внесени акцизни стоки, за които се иска възстановяване. Съдът е приел, че този извод на административният орган е в противоречие с изискванията на закона и правилника, тъй като разпоредбите на чл. 23 ППЗАДС вр. чл. 27, ал. 2 от закона имат процесуален характер- те определят само реда за подаване на искането, както и документите, необходими за удостоверяване на на правото на възстановяване. Според съда, непредставянето на някой от изискуемите документи или представянето на неистински и/или с невярно съдържание документ е основание, касаещо процесуалната допустимост на искането за възстановяване на акциз. Първостепенният съд е приел, че след като компетентният административен орган не твърди нередовност на представените към искането доказателства, той е задължен да прецени същите само от гледна точка установяване на правнорелевантния факт - изнасяне на стока, за която при въвеждането й на територията на страната е бил заплатен определеният акциз. Решаващият мотив на съда при постановяване на отменителния съдебен акт е, че за законосъобразното упражняване на визираната по-горе преценка са без значение обстоятелствата дали подаването на декларацията и заплащането на акциза предхожда или не издаването на фактурата, която документира придобиването на собствеността върху стоката, както и кога точно автомобилът е бил регистриран по реда на Закона за движението по пътищата. На база на изложеното е направен краен извод за незаконосъобразност на издадения митнически акт и за необходимостта при условията на чл. 160, ал. 3 от ДОПК за връщане на преписката на митническия орган за произнасяне по искането при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Постановеното решение на Административен съд София град е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Основното оплакване, развито в касационната жалба е за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Излагат се доводи, че административният съд е дал превратно тълкуване на законовите разпоредби на ЗАДС и ППЗДАС. Навеждат се аргументи, че с оглед на нормата на 23 ППЗАДС вр. чл. 27, ал. 2 ЗАДС съдът неправилно е приел, че същите определят само реда за подаване на искането, както и документите, необходими за удостоверяване на правото на възстановяване. Прави се оплакване и за незаконосъобразност на извода, че е ирелевантно дали подаване на декларацията и заплащането на акциза предхожда или не издаването на фактурата, която документира придобиването на собствеността върху стоката. Твърди се още, че представената по делото фактура не може да послужи за удостоверяване на правото на възстановяване на акциз, с което не е изпълнено условието по чл. 23, ал. 2, т. 1 ППЗАДС, поради което законосъобразно е отказано правото на възстановяване на акциз. Направените оплаквания са основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. От страна на "ДСК Ауто лизинг" ЕООД, София, е подадено искане до Митница София за възстановяване на акциз вх. № Д 47-0219/07.07.2009 г., с което на основание чл. 26 от ЗАДС е поискано възстановяването на 30 400 лв., представляващ заплатен акциз за горепосочения автомобил. В решението на съда са описани документите, който са приложени към искането. С решението си митническият орган е отказал възстановяване на акциза, като е приел, че не са представени документи, установяващи изискванията на чл. 23, ал. 2, т. 1 от ППЗАДС. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че този извод на митническия орган е направен в нарушение на закона, поради което издаденото решение следва да бъде отменено. Този извод на първоинстанционния съд не се споделя от настоящата инстанция, тъй като е направен в нарушение на закона. Правната регламентация на възстановяването или освобождаването на акциз е дадена в разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове, като редът и условията за реализирането й е регламентирана в правилника за приложение на закона. Специално въпросът за възстановяване на акциз при изнасяне на акцизни стоки е регламентиран в чл. 26 ЗАДС, като алинея първа от посочения текст определя, че в случаите за изнасяне на акцизни стоки внесеният в републиканския бюджет акциз се възстановява. Доколкото митническият орган е обвързан от отправеното към него искане за възстановяване на акциз, то предвид извършеното сезиране от дружеството за възстановяване на акциз по реда на чл. 26 от ЗАДС, правилно е разгледано от административния орган наличието на предпоставките за възстановяване по този ред. Правилно е приложен реда по чл. 22 и сл. от ППЗАДС, регламентиращ реда за възстановяване на акциз при изнасяне на акцизни стоки. В нормата на чл. 23, ал. 2 от ППЗАДС са посочени документите, които следва да удостоверят правото на възстановяване на акциз, като такива са копие от фактурите за закупени акцизни стоки по цени с включен акциз или митническа декларация за внесени акцизни стоки, за които се иска възстановяване - т. 1. По аналогичен въпрос вече има формирана и съдебна практика, като в решение № 8880 от 3.07.2009 г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 5121/09 г. изрично е прието, че "митническата декларация за износ е императивно изискване по чл. 23, ал. 2, т. 4 от ППЗАДС във вр. с чл. 26 от ЗАДС. Към искането за възстановяване на акциз не са представени необходимите по чл. 23, ал. 2, т. 2 и 4 от ППЗАДС документи, такива не са представени и в хода на административното и съдебното обжалване, поради което не са налице условията по чл. 26, ал. 2 от ЗАДС, до който извод е стигнал и митническият орган". В аналогичен смисъл е и постановеното Решение № 12214/19.10.2009 г. по адм. д. № 5978/2009 г., Първо а отд. на ВАС Като е стигнал до други изводи и е отменил издаденият административен акт като незаконосъобразен, Административен съд София град е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "ДСК Ауто лизинг" ЕООД, гр. София, срещу решение № РМ-4417-0297/07.10.2009 г. на Директора на Регионална митническа дирекция - София, с което е потвърдено Решение за възстановяване (отказ) на акциз № Д 47-0277/10.09.2009 г., издадено от Началника на Митница София следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, на последния следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо а отделение,

Цитирани разпоредби

1