Решение № 10426 от 25.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11202/2013 г.

Решение № 10426 от 25.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11202/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), ), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Мирикал ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район "Нови Искър", ул. "Средец" № 4, ЕИК 130530653, представлявано от управителя - Камен Кирилов Спасов, срещу Решение № 3440 от 21.05.2013 г., по адм. дело № 8143/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлено оспорването на "Мирикал" ЕООД, ЕИК 130530653, срещу ревизионен акт (РА) № 2131110124 от 05.12.2011 г., издаден от Ивка Стойчева, инспектор по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) гр. София, потвърден с решение № 1340 от 5.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ), сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. София при Централното управление (ЦУ) на НАП, в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. ноември 2010 г. и м. февруари 2011 г. по фактури, издадени от "Делта Билд" ЕООД, вследствие на което са определени допълнителни задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за внасяне в размер на 135318.08 лв. и закъснителни лихви до датата на РА (13045.41 лв.). В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно се твърди, че изводите на съда противоречат на всички събрани по делото доказателства, които не са обсъдени в тяхната съвкупност и правна стойност. Съдът не е извършил подробна преценка на доказателствения материал по делото. Навеждат се доводи за реално изпълнение на процесните строително монтажни работи (СМР), което не е оспорено от страните в процеса. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира разноски по делото. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП", гр. София при ЦУ на НАП, дава становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна поради следното: По делото не е било спорно, че СМР по спорните фактури са действително осъществени. Спорът се е концентрирал върху въпроса дали тези СМР са осъществени от доставчика по спорните фактури. По делото е установено, че с решение № 480 от 30.04.2010 г. съобразно чл. 73, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) е определено за изпълнител по обществена поръчка с предмет "Извършване на СМР за подобряване на градската среда на община Велинград" като част от проект, финансиран от Оперативна програма "Регионално развитие", чиято стойност е 7530427 лв., включващ парковете "Клептуза", "Двореца", "Ватьова баня", Централен градски парк, градинка Финансовото, градинка Еделвайс, парк срещу къщата на Николай Гяуров, пешеходни направления на 4 улици. По делото са представени два договора, сключени между ревизираното лице и "Делта Билд" ЕООД. Фактура № 140 от 30.11.2010 г. с предмет на доставка "СМР" е по представения договор № 077 от 28.07.2010 г., а фактура № 142 от 16.02.2011 г. с предмет "СМР" е по представения договор № 082 от 10.09.2010 г., общо начисленият данък по които възлиза на 214388 лв. Видно от приложеното извлечение от сметката на доставчика, двете фактури са му заплатени от ревизираното лице по банков път на 31.05.2011 г. Първоинстанционният съд е приел, че обжалвания РА е издаден от компетентен орган и е постановен при правилно приложение на материалния закон. За да отхвърли жалбата на дружеството съдът е приел, че основателно на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 135318.08 лв и закъснителна лихва до датата на РА - 13045.41 лв., на осн. чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС поради липсата на доказателства за действително извършени услуги - СМР по фактури издадени от "Делта Билд" ЕООД. Приел е, че наличието на реално осъществени СМР не е достатъчно основание да се приеме, че тези СМР са осъществени именно от процесния доставчик. Прието е, че не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени, като субект на изпълнението (пряко или чрез други лица) следва да бъде доставчикът. Осигуряването на изпълнение от различно лице не може да има за последица възникването на право на приспадане на данъчен кредит от ревизираното лице. Не са установени носителите на работната сила за извършените СМР. Прието е, че съставените от страните по сделките писмени доказателствени средства за изпълнението на СМР могат да се ценят, но е нисък интензитетът на убеждаващото им въздействие заради липсата на достоверна дата и установяването с тях на благоприятни за страните обстоятелства. Въз основа на представените писмени доказателства, съдът е констатирал, че е налице "верига" от услуги - ревизираното лице натоварва своя доставчик с договора от 10.09.2010 г. и с договора от 28.07.2010 г.; "Делта билд" ЕООД на свой ред ангажира с изпълнението на част от обема СМР - "Строй Индъстри Солюшън" ЕООД. От представените граждански и трудови договори, съдът е направил извод, че фигуриращите в договорите лица не са се намирали във фактически отношения с доставчика (или са се намирали, но в друг период и на различни строителни обекти, при това по възлагане от жалбоподателя, а не от неговия подизпълнител). Прието е, че "Мирикал" ЕООД е разполагало със значителен брой назначени и по трудов договор работници и поради това е направен извод, че административният орган правилно е отказал да признае правото на данъчен кредит по процесните фактури. Решението е неправилно. Пред първоинстанционният съд, както и в производството по оспорване на РА по административен ред, не е било спорно че услугите - СМР по процесните фактури с доставчик "Делта Билд" ЕООД, са извършени. Спорът е концентриран относно изпълнението на СМР от страна на прекия доставчик "Делта Билд" ЕООД. Един от основните спорни моменти е именно кадровата обезпеченост на доставчика, да осигури достатъчно работна сила, за да извърши описаните СМР. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че не е доказано по несъмнен начин, че "Делта билд" ЕООД е разполагал с кадрова обезпеченост да извърши дейностите по тези доставки и с оглед това ревизиращите правилно са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Тези изводи на първоинстанционния съд са неправилни. Безспорно е доказано и не е оспорено от страните, че СМР, с предмет на доставка по процесните фактури са реално осъществени. Счетоводството на ревизираното лице е водено в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти. Между ревизираното лице и доставчика са сключени два договора с предмет СМР по процесните фактури. По делото не е било спорно, че паричните суми по тези доставки са заплатени от ревизираното лице на доставчика. По делото са представени протоколи за приетите СМР, счетоводни регистри, както от доставчика, така и от предходните негови доставчици. Представените доказателства сочат, че доставките между двамата търговци са реално осъществени. Съдът е следвало да обсъди тези доказателства при преценката за реалността на процесните доставки и за наличието на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. От съвкупната преценка на всички доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че процесните СМР, предмет на издадените от прекия доставчик фактури са фактически осъществени на процесните обекти. Това означава, че по всички тях е налице данъчно събитие свързано с доставката на тези СМР от което следва, че по отношение на същия са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване на правото му на данъчен кредит, обратно на приетото от съда. Касационната инстанция намира, че отказът на органа по приходите да признае право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата за услугата не е доказал кадрова обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и решението му от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на достатъчно доказателства за кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик, при наличието на данни за безспорно получени и заведени на получателя услуги, не следва да лишава последния от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по тях. Установяването на обстоятелството дали персоналът или неговата квалификация са достатъчни са осъществяването на фактурираните дейности, при липсата на фактически установявания за злоупотреба или участие в данъчна измама, не следва да се вменява в тежест съгласно тълкуването на СЕС, дадено в решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11. В случаи като процесния, лицето, което претендира правото на правото на приспадане, следва да установи, че услугите, по които е получател са извършени и са използвани за целите на облагаемата му дейност. Преценката за това се извършва от съда, въз основа на всички факти и обстоятелства, установени според процесуалните правила, въведени от националния закон (арг. от решение по дело С-285/11). Не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключения договор и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. В процесния РА няма констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Представените в хода на ревизията доказателства, установяват обективното извършване на услугите. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че са налице касационно отменителни основания. По изложените съображения решението като неправилно, подлежи на отмяна, а при тази фактическа установеност и изложените мотиви понастоящем делото може и следва да бъде решено по същество, като РА бъде отменен в обжалваната част. Следва да бъде отменено и решението в частта относно присъдените разноски. С оглед изхода на делото следва да се присъдят на касатора разноски по делото за двете инстанции в общ размер на 6075 лв. (възнаграждение за адвокат 6000 лв., държавна такса за касационна инстанция - 25 лв., държавна такса за първа инстанция - 50 лв.). Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение