Решение № 3682 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14168/2017 г.

Решение № 3682 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14168/2017 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Главна дирекция изпълнение на наказанията – гр. София (ГДИН), чрез процесуалния си представител юрк. Чанев против решение № 1740/26.10.2017 г. по адм. дело № 1587/2016 г. на Административен съд – Бургас в частта, в която е осъден ГДИН да заплати на М. Пенев, обезщетение в размер на 1930 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на противоправно бездействие на служители на ГДИН от Затвора Бургас и изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна площ и неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода всеки ден, в периода от 13.11.2012 г. - 21.10.2013 г. Релевира доводи за неправилност на решението в обжалваните му части като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде потвърдено решението като правилно и законосъобразно в останалата част, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер за сумата от 8000 лв. Алтернативно моли присъденото обезщетение да бъде редуцирано до минимален размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява. В представено по делото становище от процесуалния си представител юрк. Николова не възразява да се даде ход на делото и по същество поддържа доводите изложени в жалбата. Ответникът по касационната жалба – М. П., понастоящем в Затвора [населено място], не се явява, не се представлява, и не представя отговор на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: Административен съд - Бургас е сезиран с иск с правно основание чл. 203 и сл. АПК във връзка с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията /ЗИНЗС/, предявен от М. П. с адрес Затвора [населено място], против ГДИН – София, за заплащане на сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора Бургас, изразяващи се във всекидневен дискомфорт, потъпкване на човешките му права и достойнство и травмиране на психиката, вследствие на бездействието на служители на ГДИН за периода 13.11.2012 г. – 21.10.2013 г., Неимуществените вреди са били причинени от неосигуряването на възможност за проветряване и осветяване на помещението, неосигуряване на нормална жилищна площ и неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода всеки ден през претендирания период. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. В хода на съдебното дирене е разпитан и свидетелят Б. М., пребиваващ съвместно с ищеца Пенев в една килия през част от процесния период. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Съдът е направил извод за частична основателност на претенцията на ищеца, тъй като е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган да осигури нормални условия на пребиваване в Затвора Бургас, които не унижават човешкото достойнство. Липсата на санитарен възел и течаща вода в килията, необходимостта от задоволяване на физиологични нужди в кофи, липсата на достатъчно жизнено пространство безспорно водят до извода за унизително и нечовешко отнасяне по смисъла на чл. 3 КПЧОС и чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Безспорно установено от решаващия съд е, че в резултат от лошото състояние на санитарните съоръжения в Затвора Бургас, липсата на възможности за поддържане на нормална лична хигиена, както и липсата на нормална жилищна площ за ищеца и касационен ответник в настоящото производство е настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. С оглед на така установеното и позовавайки се на доклад на КПИ за 2014 г., съдът обосновано е приел, че неблагоприятните условия на пребиваване на ищеца в Затвора Бургас в своята съвкупност са безспорно унизителни за всяко човешко същество и несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим. При определяне на размера на обезщетението, съдът е съобразил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, продължителността и интензитета на увреждането и е преценил, че сумата от 1930 лв. е достатъчна за да компенсира претърпените от лицето унизително отнасяне и негативни усещания. За разликата до 8000 лв., искът е приет за неоснователен и недоказан. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на съда са в съответствие с приложимия материален закон и изцяло се споделят от настоящата инстанция и не се нуждаят от допълване. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти и обстоятелства. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното. Предявеният иск е с правно основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, по силата на който Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. Съгласно чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на текста за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 14/10.02.2017 г.) на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите, ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. По силата на посочените разпоредби и общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 ЕКПЧОС, администрацията на затворите и местата за изпълнение на мерките за неотклонение "задържане под стража" е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване. Европейската конвенция е ратифицирана от Рeпублика България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закона по смисъла на чл. 256 и чл. 257 АПК. Настоящата инстанция следва да посочи, че Европейският съд по правата на човека в множество свои решения (напр. по делото Йовчев срещу България - Решение от 02.02.2006 г., делото Шахънов срещу България - решение от 10.01.2012 г.), в периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, е разглеждал конкретно тези въпроси като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България. Искът по чл. 284 ЗИНЗС е принципно ефективно правно средство за защита срещу лоши условия на задържане и стимул към администрацията да взема по-ефективни и бързи мерки с цел достигане на европейските стандарти, от една страна. От друга, длъжностните лица от следствените арести/затворите извършват правно регламентирана дейност, уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването й са длъжни да спазват изискванията на този закон. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените, както и задържаните под стража лица, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, вкл. да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, унизително отношение, което уронва човешкото им достойнство, принуждава ги да вършат или да приемат действия против волята си, пораждащи чувство на страх, незащитеност или малоценност. Този текст отразява принципно положение, свързано с принципа на законност и правов ред в Република България, и като всеки принцип е установен с норма, която има материално-правен характер и нарушението й дава отражение в личната или имуществената сфера на гражданите. На следващо място, след като в посочения исков период е безспорно доказано, че М. Пенев е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които априори се квалифицират като унижаване на човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл. 3 ЕКПЧОС, то исковата претенция правилно е квалифицирана като доказана по основание. Отговорността на държавата следва да бъде ангажирана, поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за неспазване на изискванията на чл. 3 ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 ЕКПЧОС. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател ГДИН във връзка с размера на обезщетението. Съдът правилно е съобразил обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКЗПЧОС, времетраенето на задържането, липсата на конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо/, въз основа на което, изводът му за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона. Обосновано съдът е приел, че искът за претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер на 1930 лв., като в останалата част до размера на претендираното обезщетение от 8000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По изложените съображения правилно решаващият съд е приел, че са установени елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно – доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила пряка вреда от него. Процесното решение, с което на основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с § 49 ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС е уважена частично искова молба на М. П. за претърпени неимуществени вреди в размер на 1930 лв., е материално законосъобразно и обосновано. С оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски на страните по делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,