Решение № 10659 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5508/2020 г.

Решение № 10659 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5508/2020 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от КП "БСП за България", чрез представителя и Ж. Ж. и от В. В. от [населено място], чрез адв. М. Галева, против решение № 90 от 17.03.2020 г., постановено по адм. д. № 133/2020 г. по описа на Административен съд-Добрич, с което е отхвърлена като неоснователна жалба на В. В. срещу решение № 201 - МИ/26.02.2020 г. на Общинската избирателна комисия (ОИК) – гр. Добрич за предсрочно прекратяване на пълномощията й, като общински съветник от Добрички общински съвет, избрана от листата на КП "БСП за България". В касационната жалба подадена от В. В. са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага съображения, че производството пред комисията е започнало без да бъде редовно уведомена, който факт не е обсъден изобщо в обжалваното решение на съда. С това допуснато нарушение е нарушено правото и на участие в административното производство и правото и да упражни правата си. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от ЗМСМА, която изисква заемане на длъжност в съответната администрация. Длъжността, която тя заема, а именно гл. специалист "Административно финансово обслужване "(АФО) в кмество с. Ловчанци, общ. Добрич не е част от съответната общинска администрацията, така както е приел АС. Администрацията на кметствата не са част от общинската администрация, а са структури обособени отделно и са самостоятелни. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество. В касационната жалба подадена от името на КП"БСП за България", конкретно не се сочат касационни основания. Изложени са доводи за неправилност на извода на съда, че В. е назначена на длъжност в администрацията на общината. Също поддържат, че администрациите на кметствата не са част от общинската администрация и в този смисъл разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т4 от ЗМСМА е неприложима. Счита решението за неправилно и иска отмяната му, както и отмяна на решението на ОИК. Ответната страна - Общинска избирателна комисия-Добрич, не изпраща представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в представена писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, че административният съд правилно е тълкувал и приложил чл. 30, ал. 4, т. 4 ЗМСМА. Посочва, че първоинстанционния съд подробно е разгледал процедурата по издаване на обжалвания пред съда административен акт на ОИК - Добрич и правилно е преценил, че не са налице нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от категорията на съществените. Счита, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи неговата отмяна и предлага то да се остави в сила, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, след като прецени събраните доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни - участници в производството пред Административен съд - Добрич, за които решението е неблагоприятно. Подадени са в срока по чл. 211 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни по следните съображения. На първо място не са налице касационните отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Възраженията на касаторите са били наведени и обсъдени и в първоинстанционното съдебно производство. Съдът подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и е формирал обосновани и законосъобразни правни изводи, които на основание чл. 221, ал. 2 изречение последно от АПК се споделят и от настоящата касационна инстанция. С решение № 44 от 18.02.2020 г. постановено по адм. д. № 93/2020 г. по описа на Административен съд - Добрич е отменено Решение № 198 - МИ от 07.02.2020 г. на ОИК - Добрич, с което е обявен за избран за общински съветник следващия в листата на КП "БСП за България", като съдът е върнал преписката на ОИК за провеждане на законосъобразна процедура съобразно дадените в решението указания. В тази връзка е образувано ново производство и е постановено решение № 201 - МИ от 26.02.2020 г., с което са прекратени пълномощията на В. и е обявен за избран за общински съветник следващия от листата на КП " БСП за България ". Производството пред административния съд се е развило по жалба, подадена от настоящия касационен жалбоподател В. В., против решение № 201-МИ/26.02.2020 г. на Общинската избирателна комисия (ОИК) – гр. Добрич, с което на основание чл. 30, ал. 4, т. 4 ЗМСМА предсрочно са прекратени пълномощията на В. като общински съветник, поради това, че заема длъжност по трудов договор към съответната общинска администрация. От доказателствата по делото съдът е приел за установено, а и не се спори от страните, че на проведените местни избори оспорващата В. е била избрана за общински съветник в ОбС – Добрич, с листата на КП " БСП за България". Не се оспорва, че същата е заемала длъжността гл. специалист "Административно и финансово обслужване" (АФО) в кмество с. Ловчанци преди да бъде избрана за общински съветник. Не се спори също така, че и към момента продължава да заема длъжността. Установено е, че производството по издаване на оспорения административен акт е инициирано с писмо на кмета на Община - Добрич, с което е отправено запитване до ЦИК, дали в този случай е налице несъвместимост по смисъла на чл 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА. Централната избирателна комисия е изпратила писмото по компетентност на ОИК - Добрич, като междувременно е постъпил и сигнал от гражданин. Това е било основанието на ОИК - Добрич да образува производство по издаване на обжалваното решение за прекратяване на пълномощията на В., като общински съветник. От правна страна съдът е приел, че решението е взето от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административно-производствените правила и при изпълнение на указанията дадени в отменителното решение постановено по адм. д. № 93/2020 г. на Административен съд - Добрич. От събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства е установено, че В. В. е била избрана за общински съветник в Община Добрич на проведените на 27.10.19 г. местни избори по решение № 158-МИ/28.10.19 г. на ОИК Добрич. От доказателствата по делото съдът е приел за безспорно установено, че касаторът В. В. е била в трудови правоотношения от 2004 г. с Кметство с. Ловчанци, общ. Добрич, назначена на длъжност Главен специалист"Административно и финансово обслужване". Първоинстанционният съд подробно е разгледал възраженията на касаторката във връзка с процедурата по изготвяне на административния акт и е преценил, че не са налице нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените. Приел е, че правата и не са били нарушени – същата е уведомена надлежно за започналото административно производство и е имала възможност да участва в производството и да защити правата си като е запозната с материалите по административната преписка и е депозирала подробно писмено възражение и представила е и писмени доказателства обсъдени в решението. Съдът е преценил, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган и в предвидената по чл. 59, ал. 2 АПК форма. Решението на ОИК – Добрич е подробно мотивирано с фактическите и правни основания за издаването му и е на база събраните по административната преписка писмени доказателства, от които е установено поименното щатно и длъжностно разписание на общинската администрация на община Добрич. Решението е правилно. Основният спорен въпрос в конкретният случай е дали е налице несъвместимост по смисъла на чл. 30, ал. 4, т. 4 ЗМСМА на избрания общински съветник със заеманата от него трудова длъжност и доколко тя е част от общинската администрация на община Добрич, съответно дали са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт. Необосновани и неприемливи са наведените в касационните жалби оплаквания за неправилно тълкуване разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 4 ЗМСМА в частта за общинската администрация, тъй като не се касае за лице, назначено на щатна длъжност в съответната общинска администрация и не е осъществен фактическия състав на чл. 30, ал. 4, т. 4 ЗМСМА за прекратяване пълномощията на общински съветник. Аргументиран е извода на съда, с оглед анализ на заеманата от оспорващата страна длъжност, че е налице несъвместимост с изборната длъжност и мотивирано съдът е приел наличие на основанието по чл. 30, ал. 4, т. 4 ЗМСМА. Осъществен е задълбочен анализ на нормата на чл. 30, ал. 4, т. 4 ЗМСМА, очертаваща предпоставките за предсрочно прекратяване на пълномощията на общински съветник в случай на назначаването му на щатна длъжност в съответната общинска администрация. Поддържаните в касационната жалба доводи, че служителите, работещи в администрация на кметства не са част от общинската администрация е неоснователен и не почива на доказателствата по делото. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗМСМА дейността на общинския съвет, на кмета на общината, кмета на района и на кмета на кметството се подпомага от общинска администрация. Общинския съвет е органът, който може да създава служби на общинската администрация в отделни райони, кметства, населени места или в части от тях и да определя функциите им. С решение по силата на чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, ОбС одобрява общата численост и структура на общинската администрация в общината, района и кметството по предложение на кмета на общината. Съвкупният анализ на посочените по-горе разпоредби водят до извод, че обосновано и правилно административния съд е приел, че администрацията на кметствата е част от структурата общинската администрация и че заеманата от В. длъжност гл. специалист "Административно и финасово обслужване " на кметство с. Ловчанци, община Добрич е щатна длъжност в съответната общинската администрация. Разпоредбата чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА, в приложимата й редакция, визира две основни хипотези-предсрочно прекратяване пълномощията на общинския съветник при: избирането му за народен представител, министър, областен управител или кмет (изборни длъжности) и при назначаването му за заместник-министър, заместник областен управител, заместник-кмет, кметски наместник или на щатна длъжност в съответната общинска администрация (назначаеми длъжности). С оглед на този законодателен подход и логика на закона, при граматическото тълкуване на спорния израз "в съответната общинска администрация" употребен в текста на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА, същият следва да бъде отнесен към общинската администрация като цяло - общината, района и кметствата, както е посочено в чл. 15, ал. 1 от ЗМСМА. Следователно, при съобразяване на характера на процесната норма, основание за предсрочно прекратяване пълномощията на общинския съветник е хипотезата на назначаването му или изпълняването му на щатна длъжност в съответната общинска администрация. Макар, че в случая не е налице типичната хипотеза на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА за предсрочно прекратяване на пълномощията на общинския съветник(тъй като към момента на избирането и за общински съветник В. е заемала и продължава да заема щатна длъжност в общинската администрация ), то безпорно е, че законодателят е имал предвид и тези случаи, автоматично да се прекратяват пълномощията на общинския съветник в случай, че продължи да заема щатната длъжност. Това е така защото общинския съвет е орган на законодателната власт, а кметът и администрацията орган на изпълнителната власт, и е недопустимо едно и също лице да е и в двата органа, като участва и при вземане на решенията и при тяхното изпълнение. Аргумент в подкрепа на горните изводи по тълкуването на чл. 30, ал. 4, т. 4 от ЗМСМА се извежда и от разпоредбата на чл. 107а, ал. 1, т. 4 от КТ въвеждащ забрана за сключване на трудов договор в държавната администрация с общински съветник в съответна община и разпоредбите на 126, т. 12 и чл. 330, ал. 2, т. 7 и 8 от КТ, създаваща задължение за уведомяване при възникване на несъвместимост. Общинската избирателна комисия при вземане на оспореното решение правилно е съобразила, че за касатора е налице несъвместимост, т. е. пречка да изпълнява пълномощията си на общински съветник, защото решението за предсрочно прекратяване пълномощията на общинския съветник не е взето по преценка на органа, а в изпълнение на императивна законова разпоредба. С оглед на изложеното и установеното по делото се обосновават извода за наличие на материалноправните предпоставки за предсрочно прекратяване на пълномощията на общинския съветник, както правилно е преценил първоинстанционния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение,