Решение № 12682 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4625/2015 г.

Решение № 12682 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4625/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на РУ "Полиция", Тополовград, против решение № 39/18.03.2015 г., постановено по адм. д. № 11/2015 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отменен отказ рег. № ЯТ-18985/9.12.2014 г. на Тихомир Димитров Семерджиев да бъде издадено разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие и преписката е върната на административиня орган за ново произнасяне. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички представени по делото относими писмени доказателства, като е достигнал до неправилния извод за недоказаност на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, с което е мотивиран оспореният отказ. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от Семерджиев жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът Тихомир Димитров Семерджиев, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. За да се произнесе, първоинстанционният съд е изложил подробно релевантната фактическа обстановка. Установил е, че оспореният акт е издаден в производство, започнало със заявление от 10.07.2014 г., подадено от Тихомир Семерджиев за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана с уточнението, че упражнява дейност като земеделски производител. Към заявлението са приложени необходимите по закон документи. Административният орган е извършил проверка във връзка с конкретно подаденото искане, на 11.08.2014 г. е постановил отказ рег. № 13557 поради отсъствие на предпоставките по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Този акт е отменен по съдебен ред, като преписката е върната с указания на началника на РУП - Тополовград. Последният издал оспорения отказ, като не е представил никакви доказателства за изпълнение на указанията, дадени в отменителното решение на Хасковския административен съд. При тези данни първоинстанционният съд е заключил, че отказ рег. № ЯТ-18985/9.12.2014 г. на началника на РУП-Тополовград е постановен при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Приел е, че административният орган не е изложил конкретни мотиви от фактическа и правна страна, а се е позовал на текста на разпоредбата, посочена като правно основание за отказа - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Не е отстранил констатираните с отменителното съдебно решение съществени процесуални нарушения и не е изложил никакви съображения за това. Поради това отменил акта като незаконосъобразен и върнал преписката на административния орган, тъй като решаването на въпроса е от изключителната му компетентност. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка, в какъвто смисъл са и мотивите на административния съд. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото. В хипотезата на издаване на разрешително, органът не е длъжен да установява, че необходимостта от носене на оръжие за заявителя съществува, но е длъжен да укаже на лицето да установи по надлежния ред необходимостта от придобиването на оръжието. Органите на РУП - Тополовград са извършили първоначална проверка по заявлението, като издателят на акта не е предприел никакви процесуални действия, за да отстрани констатираните в отменителното решение недостатъци. Поради това е постановил отново незаконосъобразен административен акт, тъй като не е изложил конкретни съображения от фактическа страна, мотивиращи отказа. Видно от първоначално представените докладни записки, проверяващите лица са изложили различни съображения с предложението си за отказ. Едно от тях е (докладна записка от 22.07.2014 г.), че лицето не живее на територията на Община Тополовград и не може да се осъществява контрол по отношение носенето и съхранението на огнестрелното оръжие, което не кореспондира с изложеното в оспорения административен акт. Напротив, за това обстоятелство по делото се съдържа удостоверение за настоящ адрес на заявителя. Както при първоначалното произнасяне на административния орган, така и в оспорения в настоящото производство отказ, органът не е изпълнил задължението си да го мотивира. Доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие е задължително условие за разрешаване извършването на правно-регламентираната дейност, т.е. за създаването на субективното право. Ето защо в мотивите си той следва да подложи на преценка всички доказателства, които са от съществено значение за въпроса, чието разрешаване се цели с издаването на административния акт. Липсата на съображения поставя съда в невъзможност да упражни своя контрол и е нарушение на закона от категорията на съществените, водещо до незаконосъобразност на административния акт. Както правилно е приел административния съд, видно от данните по преписката, са налице доказателства, които административният орган е следвало да обсъди, като в тази връзка не е дадена възможност на Семерджиев да конкретизира искането си, да посочи всички обстоятелства в негова подкрепа, да представи или поиска служебно събиране на доказателства. Подаденото от Семерджиев заявление не отговаря на изискванията на чл. 76 и сл. ЗОБВВПИ, тъй като се смесват две основания за искането. Но в пределите на изключителната компетентност на административния орган и негово задължение по закон е да даде възможност и конкретни указания на заявителя за отстраняването на несъответствията със закона. Действително, издателят на акта е извършил служебна проверка на основание чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ, но не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, съгласно изискванията на чл. 35 АПК. Органът дори не е изпълнил задължението си по чл. 83, ал. 2 от специалния закон да даде възможност на заявителя за отстраняване на недостатъците в заявлението и приложените документи, което е съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. Административният орган е длъжен да осигури и правото на защита на лицата, участващи в административното производство със съобщаване на необходимите действия, които следва да извършат в рамките на установените срокове. Ето защо, доводите на съда, че оспорения пред него административен акт противоречи на процесуалния закон, са правилни. Обоснован е изводът, че след отмяна на предишен отказ на административния орган на същото основание и връщане на преписката със задължителни за изпълнение указания, те не са изпълнени. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а решението на Административния съд - Ямбол следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд