Решение № 3916 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13367/2008 г.

Решение № 3916 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13367/2008 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Екатерина Сергеевна Усенко от гр. София против заповед № РД 09-331/30.07.2008 г. на министъра на здравеопазването, с която й е отказано признаването на специалност "Вътрешни болести". Поддържат се оплаквания за допуснато противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона при издаване на административния акт. Жалбоподателката твърди, че през двугодишното си обучение в Русия е покрила необходимия хорариум часове, изискуеми се от специалните разпоредби на българското законодателство, поради което периодът на обучение, заложен в Директива 2005/36/ЕО и Закона за признаване на професионалните квалификации (ЗППК), не следва да се взема предвид. Като е възприел противния извод, административният орган е постановил незаконосъобразна заповед, чиято отмяна се иска. Претендират се разноски. Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Върховният административен съд счита жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от легитимирана страна. След като обсъди представените доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Екатерина Усенко е с придобита професионална квалификация "магистър-лекар" през 1996 г., съгласно удостоверение от Министерството на образованието и науката. С молба № УДО-С-3/14.01.2008 г. е сезирала министъра на здравеопазването да й бъде призната специалност "Вътрешни болести", придобита в Русия. Приложила е изискуеми се към заявлението по чл. 77, ал. 2 от ЗППК документи. С нарочна заповед на административния орган е създадена Комисия за признаване на професионална квалификация по професията "лекар", която с протокол от 14.05.2008 г. е установила непълнота на подадените от Усенко документи и липса на внесена дължима такса за административното производство. След отстраняване на констатираните нередовности, Комисията съобразно правомощията й по чл. 80 от ЗППК е изразила писмено становище за отказ на молбата. На свое заседание от 19.06.2008 г. по протокол № 19 помощният орган е постановил предложение за отказ от признаване на специалност "Вътрешни болести" с мотиви, че са налице съществени несъответствия между условията, при които е придобита тази специалност в Московската медицинска академия и продължителността на обучението за придобиването й в България. Видно от доказателствата по административната преписка, Екатерина Усенко е завършила клинична ординатура по специалност "Вътрешни болести" към Московската медицинска академия "И. М. Сеченов" след проведено 2-годишно обучение от 1.09.1997 - 31.08.1999 г., за което е издаден удостоверителен документ. Видно е, че съгласно приложения учебен план предвиденият в Русия срок за подготовка на клиничен ординатор по специалността "Вътрешни болести" е общо 96 седмици (3840 часа), чието признаване в България е отказано с оспорената заповед № РД 09-331/30.07.2008 г. на министъра на здравеопазването. Според съда административният акт е издаден от компетентния по чл. 4, т. 1 от ЗППК орган по признаване на професионални квалификации, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалноправните разпоредби, и в съответствие с целта на закона. Професията "лекар", респ. "лекар-специалист" е регулирана професия по смисъла на § 1 от ДР на ЗППК - включена е в Списъка на регулираните професии в Република България. Достъпът до тази професия е подчинен на съответните законови, подзаконови и административни разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от специалния закон, признаването на професионални квалификации се извършва в съответствие с минималните квалификационни изисквания за упражняване на тези професии съгласно Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации. От приетия на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗППК Списък за признаване на професионални квалификации за професията "лекар" е видно, че с него са въведени изискванията на посочената в закона европейска директива. Те се отнасят до наименованията на специализираните обучения по медицина и минималната продължителност по съответната специалност. Достъпът и упражняването на регулирана професия в Република България, когато е обвързана с притежаване на определени професионални квалификации, се признават от съответния орган при същите условия, които се прилагат към завършилите в страната граждани. Изводите на органа по признаването, изложени в мотивите на административния акт, кореспондират с приложените към административната преписка относими писмени доказателства. От последните е видно, че Екатерина Усенко е провела обучение по специалността "Вътрешни болести" за период от 2 години. Минималният период на обучение, въведен с Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент е 5 години. Заложеният в Приложение № 1, т. 2 към чл. 1, ал. 1 от Наредба № 34/2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването минимален период на обучение по специалността "Вътрешни болести" е пет години. Липсват законоустановени критерии за признаване на специалност по взет хорариум часове. В този смисъл възраженията на жалбоподателката, че изискуемият хорариум часове е покрит при обучението й в Русия, макар и за по-кратък период от време, което е достатъчно основание за признаване на специалността в Република България, са неоснователни. Целта на законодателя не е покриване на необходимия хорариум часове, а провеждане на обучение по утвърден учебен план, съобразно заложения в националното законодателство период на обучение. Тези изисквания са съобразени и със специалния статут на професията "лекар", която по определение е от обществена значимост и е от съществено значение за живота и здравето на хората. След като жалбоподателката не е завършила обучението при условията и съобразно изискванията на чл. 5, ал. 2 от ЗППК, то отказът на министъра на здравеопазването е постановен в съответствие с материалния закон. Екатерина Усенко претендира връщане на платената такса за производството пред административния орган поради това, че не е издаден позитивен за нея административен акт по подаденото заявление № УДО-С-3/14.01.2008 г. и таксата се явява неправомерно взета. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадения индивидуален административен акт на основание чл. 84, ал. 5 от ЗППК във връзка с чл. 84, ал. 1 от същия закон. Съответната такса е дължима по силата на чл. 77, ал. 2, т. 5 от ЗППК и е елемент от задължителните приложения за започване на процедурата пред административния орган. Следва да се отбележи, че тази такса не е обвързана с крайното волеизявление на органа по признаването. Тя е задължителен елемент от производството пред административния орган, не се явява недължимо платена и в този смисъл искането на жалбоподателката е несъстоятелно. Предвид изложеното жалбата на Екатерина Усенко е неоснователна и подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на правния спор, искането на жалбоподателката за присъждане на направени по делото разноски не следва да бъде уважено. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение