Решение № 15790 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9747/2018 г.

Решение № 15790 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9747/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП и от С. Пилев в качеството си на ЕТ "А. Пилев -90- С. Пилев" срещу решение № 979 от 02.05.2018 г., постановено по адм. д. № 1287/2016 г. на Административен съд – Пловдив. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ДД "ОДОП") гр. Пловдив обжалва решението в частта, с която е отменен РА № P-16001315004503-091-001 от 01.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 261/26.04.2016 г. на Директора на ОДОП Пловдив, в частта с която на С. Пилев в качеството му на ЕТ "А. Пилев -90- С. Пилев" допълнително са установени годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2011 г. за сумата над 5 926 лева до пълния определен размер от 10 710 лева ведно със съответните лихви. С. Пилев в качеството си на ЕТ "А. Пилев -90- С. Пилев", обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против процесния РА. Касаторите излагат основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Двете страни молят за присъждане на разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационните жалби. И двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Предмет на съдебен контрол е бил РА, с който на дружеството са допълнително установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2011 г., 2012 г. и 2014 г. съответно в размер на 10 710 лв., 8 661 лв. и 7 825 лв., с прилежащи лихви, както и допълнително установени задължения за задължителни осигурителни вноски, недекларирани от самоосигуряващото се лице с прилежащи лихви, както следва: окончателни вноски за ДОО за 2011 г. в размер на 441, 68 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 198, 90 лв.; окончателни вноски за ДОО за 2012 г. в размер на 1 371, 64 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 384, 42 лв.; авансови вноски за ДОО за 2014 г. в размер на 97, 80 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 7, 13 лв.; окончателни вноски за ДОО за 2014 г. в размер на 2 841, 60 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 219, 00 лв.; окончателни вноски за ЗО за 2011 г. в размер на 276, 10 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 105, 70 лв.; окончателни вноски за ЗО за 2012 г. в размер на 910, 25 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 255, 12 лв.; авансови вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 48, 00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3, 49 лв.; окончателни вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 1 776 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 136, 88 лв.; окончателни вноски за ДЗПО за 2011 г. в размер на 172, 50 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 77, 68 лв.; окончателни вноски за ДЗПО за 2012 г. в размер на 558, 41 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 156, 50 лв.; авансови вноски за ДЗПО за 2014 г. в размер на 30, 00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2, 21 лв.; окончателни вноски за ДЗПО за 2014 г. в размер на 1 110 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 85, 55 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях и от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени РА, в частта в която на С. Пилев в качеството си на ЕТ "А. Пилев -90- С. Пилев" допълнително са установени годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличния търговец за 2011 г. за сумата над 5 926 лв. до пълния определен размер от 10 710 лв. ведно със прилежащите лихви, съдът е приел за неправилен и необоснован извода на органа по приходите за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, както и че в проведеното ревизионно производство не са изпълнили задълженията си за обективно установяване на фактите и обстоятелствата като не са извършили насрещни проверки на доставчиците. По отношение на останалата оспорена част съдът е отхвърлил жалбата на дружеството. По реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 от с. з. е увеличен финансовия резултат на едноличния търговец за 2012 г. в размер на 6 000 лв. и за 2014 г. в размер на 58 072, 20 лв., тъй като е формиран извод, че фактурите издадени от "Тротор голд груп" ЕООД, "Мулти сам" ЕООД и "Стрелец-90" ЕООД, не отразяват вярно описаната в стопанска операция, т. е. отразените разходи по същите не са документално обосновани. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП: Неоснователни се явяват възраженията на решаващия орган. Настоящата инстанция споделя мотивите на съда за незаконосъобразност на РА в частта на увеличения финансов резултат на търговеца за 2011 г. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО със сумата в размер на 31 875, 13 лв. по фактури, издадени от ДГС Чехльово, ДЛС Родопи и ДЛС Широка поляна през 2010 г. и осчетоводени от ЕТ през 2011 г. Спорът е дали тези фактури са били осчетоводени освен през 2011 г. и през 2010 г., като се твърди от органите по приходите. Но не представят доказателства за това, от друга страна ревизираното лице твърди обратното, липсата на факт от обективната действителност, поради което при обжалването следва да бъде проверено от съда това твърдение на база на логичен анализ на фактите и обстоятелствата по делото. Само ако действително ЕТ е получил тези стоки през 2010 г. е възможно счетоводното им отразяване през 2010 г., както се твърди от органите по приходите. Тези факти обаче, не са доказани, доколкото не са ангажирани доказателства в тази насока, Ревизиращите са се позовавали на извършени проверки единствено в ИС на НАП – ПП ВАТ-14, с оглед на това, че към датата на извършване на ревизията, е изтекъл тригодишният срок за съхранение на превозни билети от 2010 г., без да изпратят ИПДПОТЛ до посочените доставчици, без да извършат насрещни проверки. Същевременно по делото са налице достатъчно косвени доказателства, както е посочил съда, по отношение на обратното, че дървеният материал е получен през 2011 г. и е заприходен единствено и само през 2011 г. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че при направен сравнителен анализ на наличните по делото счетоводни сметки 302-Материали за 2010 г. и 2011 г. не се констатира заприхождането на стоки по едни и същи фактури веднъж през 2010 г. и втори път през 2011 г., както се твърди от ревизиращите органи. Решението като правилно в тази му част, следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на С. Пилев в качеството си на ЕТ "А. Пилев -90- С. Пилев" По реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на едноличния търговец за 2012 г. в размер на 6 000 лв. и за 2014 г. в размер на 58 072, 20 лв., като е формиран извод, че фактурите издадени от "Тротор голд груп" ЕООД, "Мулти сам" ЕООД и "Стрелец-90" ЕООД, не отразяват вярно описаната в стопанска операция, т. е. отразените разходи по същите не са документално обосновани. За "ТРОТОР ГОЛД ГРУП" ЕООД - установено е, че по фактури № 305/30.11.2012 г. и № 4000000313/28.12.2012 г. не е налице реална доставка на услуги (транспорт) поради непредставяне на доказателства за това, несъответствие в част от представените документи, липса на материална, техническа и кадрова обезпеченост, а прикрепените фискални бонове не отговарят на Наредба Н-18/2006 г.МФ. По отношение на "МУЛТИ САМ" ЕООД - установено е, че по 6 бр. фактури за материали (иглолистни трупи) не е налице реална доставка поради непредставяне на доказателства за това, липса на материална, техническа и кадрова обезпеченост, прикрепените фискални бонове не отговарят на Наредба Н-18/2006г. на МФ, не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО, фактура № 231/21.07.2014 г. не е представена. За "СТРЕЛЕЦ - 90" ЕООД е установено, че по 5 бр. фактури за материали (иглолистни трупи) не е налице реална доставка поради непредставяне на доказателства за това, липса на материална, техническа и кадрова обезпеченост, приложените касови бонове са от нерегистриран ЕКАФП, не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО, представените превозни билети не съдържат обект на натоварване, а количеството дървесина по тях не съответства на количеството по фактури, датите също не съответстват, следователно представените превозни билети не могат да се обвържат с фактурите. В хода на извършеното ревизионно производство са извършени повторни насрещни проверки, но отново не са представени годни доказателства, удостоверяващи действителното изпълнение на изследваните стопански операции. Не е установено доставчиците да са разполагали с трудова и материално-техническа обезпеченост за извършване на доставките. Не се установява с какъв транспорт и за чия сметка са били превозени стоките, предмет на доставките. Не се установява конкретните доставчици да са разполагали с транспортни средства за осъществяване на превоза на стоките. Не се установява има ли отразени в счетоводствата на съконтрагентите записвания относно тяхната наличност към датите на фактуриране на същите. В случая доставчиците не са представили счетоводните си документи, които са им били изискани по законовия ред. Липсата на редовна счетоводна отчетност при доставчика, от която да е видно от кого е закупил стоката, дали я е заприходил и съответно изписал при продажбата й, е основание да се твърди, че доставчикът не е разполагал с процесната стока и не е извършил продажбата й на жалбоподателя. За целите на ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за дейността при получателя по фактурите. Само наличието на фактури не може да бъде основание за признаване на разходите по тях, след като действителното извършване на същите не е установено по безспорен начин. По горните съображения, предвид събраните доказателства правилен е извода на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 26, т. 2 ЗКПО по отношение доставките на стоки, извършени от "Тротор голд груп" ЕООД, "Мулти сам" ЕООД и "Стрелец-90" ЕООД. Относно допълнително определените задължения за ЗОВ, ревизираното лице не излага възражения в депозираната касационна жалба, въпреки това настоящата касационна инстанция намира решението в тази му част за обективно и компетентно поради което се присъединява към неговите мотиви. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора от данъчната дирекция е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед материалния интерес и уважената част се констатират в размер на 1 474, 44 лв. На касатора - ревизирано лице, разноски не се присъждат, предвид липсата на представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и данни за сторени такива. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,