Решение № 7457 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 888/2025 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Благоевград против решение 4245/06.12.2024 г. по адм. дело 748/2024 г. на Административен съд Благоевград, с което са отменени решение 1040-01-124/10.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград и разпореждане РО-5-01-01572971/01.04.2024 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Благоевград в частта му по отношение на Е. Н. Д.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.110, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, Е. Н. Д., от гр. Благоевград, [улица], чрез адвокат Г. Цветанов изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Представя писмен отговор, с който моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено и претендира разноски за касационната инстанция. Ответниците по касационната жалба, Т. С. Г. и Н. М. Н. не изразяват становища. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение 1040-01-124/10.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград, с което е потвърдено разпореждане РО-5-01-01572971/01.04.2024 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, издадено на основание чл.110, ал.3 КСО, с което на лицата д-р Е. Н. Д., д-р Т. С. Г. и д-р Н. М. Н. е разпоредено да внесат по ревизионен акт за начет РМ-5-01-01553252/12.03.2023 г. сумата в размер на 1756,76 лева, от които главница в размер на 1300,13 лева и лихва начислена до 12.03.2024 г. 456,63 лева. По делото е установено, че ТЕЛК към МБАЛ гр. Благоевград с ЕР 1332 от 114/30.11.2020 г. е определил 60% ТНР и срок на инвалидността до 01.11.2021 г. за Й. С. П. при условията на редовно преосвидетелстване. Специализиран състав на НЕЛК по хирургични, ортопедични и ССЗ със свое ЕР 0497/01.03.2021 г. е отменил ЕР на ТЕЛК и е върнал преписката за ново освидетелстване, като е отбелязал, че дадената оценка по ч.1, р.9, т.31.2 е необоснована. При новото разглеждане ТЕЛК към МБАЛ Благоевград с ЕР 2834/02.11.2021 г. е определил оценка на ТНР 40%, което решение е потвърдено с ЕР 0217 от 28/14.02.2022 г. на НЕЛК. За периода на действие на първото незаконосъобразно решение на ТЕЛК (02.11.2020 г. 31.03.2021 г.) на освидетелстваното лице е била изплащана лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест на основание чл.98, ал.7 от КСО и чл.30, ал.3 от НПОС. Досежно така изплатените неоснователно суми (по отпаднало основание) е издаден ревизионен акт за начет РМ-05-01-01553252 от 12.03.2024 г., с който е ангажирана отговорността на лекарите от ТЕЛК, издали незаконосъобразното ЕР 1332 от 114/30.11.2020 г. С разпореждане [номер]/2146-01-2/05.01.2023 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ е било прекратено изплащането на личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест на Й. С. П., считано от 02.11.2000 г.. За да отмени оспорените актове, административният съд е приел, че отмененото експертно решение на ТЕЛК може да се разглежда като субективно неправилно от експертна гледна точка, но също и с оглед преценката на медицинските специалисти, участвали в състава на НЕЛК при издаване на горестоящия административен акт. Посочил е, че отправните точки за определяне на функционалния дефицит са идентични, като в подкрепа на така направените изводи за липса на нарушение на нормативната уредба (чл.110, ал.1, т.1 КСО)е приел, че се касае за наличие на различна професионална интерпретация спрямо едно и също здравословно състояние . Отбелязал е, че във връзка с последното, ревизионният акт не би могъл да установи причинна връзка в поведението на лекарите от състава на ТЕЛК досежно настъпилите вреди за ДОО, както и че не е налице отговорност за тези вреди. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя тези изводи на административния съд. Съгласно чл.110, ал.1, т.1 КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В случая за надвзетата пенсия по отменения акт на медицинската експертиза е съставен и настоящият акт за начет на членовете на органа на експертизата по оценка на работоспособността за неправилно отпусната лична пенсия за трудова злополука и професионална болест за периода 02.11.2020 г. 31.03.2021 г. на лицето Й. С. П.. Отговорността по чл.110, ал.1, т.1 КСО е обективна (безвиновна) и намира приложение в осигурителните правоотношения. За да бъде ангажирана, законодателят изисква наличие на пряка причинна връзка между щетата, настъпила в патримониума на ДОО и действията на лицата, чиято отговорност се претендира. В конкретния случай е налице сочената причинна връзка. Отчитайки правната природа на актовете на медицинската експертиза, при установяване степента на трайно намалената работоспособност, участващите в колегиалния орган експерти не действат при условията на дискреция, а в рамките на обвързана компетентност. Принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното извършване са определени в приетата на основание чл.101, ал.7 от Закона за здравето Наредба за медицинската експертиза. Съгласно чл.63, ал.1 от НМЕ, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение 1. Несъобразяването с отправната точка, предвидена в Приложение 1 "Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждането в проценти" при експертизата на работоспособността, извършвана от орган на медицинската експертиза, представлява нарушение на материалноправни (нормативни) разпоредби при издаване на акта (експертното решение) и материализира хипотезата от нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, което е основание за съставяне на ревизионен акт за начет, щом въз основа на незаконосъобразното експертно решение на ТЕЛК е била изплащана пенсия за инвалидност на основание чл.98, ал.7 КСО поради общо заболяване при липса на такова право. В случая, признавайки с ЕР 1332 от 114/30.11.2020 г. 60% ТНР ТЕЛК към МБАЛ гр. Благоевград е квалифицирал функционалния дефицит на Й. П. по неточна отправна точка, тази в ч.1, р.9, т.31.2 вместо по ч.1, р.9, т.31.1 от Приложение 1 към НМЕ. Разликата между двата състава е фундаментална и би могла да бъде объркана в случаите на ОФГ, липса на достатъчно медицинска документация (каквато в случая не е налице) или друго флагрантно нарушение, обуславящо ползи за освидетелстваното лице. Ирелевантна е коя от посочените причини е довела до неточното прилагане на материалноправната разпоредба, но категорично не се касае за идентичност в оценката на функционалния дефицит в експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК и различна професионална интерпретация спрямо едно и също здравословно състояние, както е приел административният съд. Налице е хипотезата на чл.110, ал.1, т.1 КСО и като са ангажирали отговорността на лекарите от състава на ТЕЛК, органите на НОИ са постановили законосъобразни актове, оспорването срещу които следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения атакуваното решение, касаещо д-р Е. Н. Д., от гр. Благоевград е неправилно. С определение 3053/08.10.2024 г. по адм. дело 748/2024 г. Административен съд Благоевград е отменил определението си, с което е дал ход по същество и е конституирал като заинтересовани страни в първоинстанционното съдебно производство Т. С. Г. и Н. М. Н. (членове от ТЕЛК). Решението в тази му част е недопустимо. Необжалвалите актовете на органите на НОИ членове на ТЕЛК д-р Т. С. Г. и д-р Н. М. Н. нямат и не могат да имат качеството на заинтересовани страни, тъй като решение 1040-01-124/10.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ Благоевград, разпореждане РО-5-01-01572971/01.04.2024 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, ревизионен акт за начет РМ-5-01-01553252/12.03.2023 г. са неблагоприятни за тях. Те имат самостоятелни права за тяхното оспорване, които не са упражнили. В административния процес качеството на заинтересована страна предполага благоприятен административен акт за същата. Обратното, когато са налице накърнени права, свободи или законни интереси, последните детерминират възникнало субективно право на жалба, което няма как да бъде реализирано с конституирането на лицето като заинтересована страна. Процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното обжалване са по възникване на субективното право на оспорване и по неговото упражняване. За разлика от гражданския процес където качествата на страните е формално доминирано от принципа за диспозитивното начало (всеки може да стане ищец и да направи другиго ответник), в административния процес правомощие и задължение на съда е конституирането на страните съобразно заявения предмет на оспорване (чл. 154, ал. 1 АПК). Оттук ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Реквизитите на жалбата по чл. 150 АПК не сочат задължение за жалбоподателя да индивидуализира надлежния ответник - административния орган или заинтересованите страни, които следва да участват по делото. Това съгласно чл. 154, ал. 1 АПК е задължение на съда, който конституира легитимираните страни в административния процес, отчитайки засегнатите материални права предмет на делото съобразно означението на обжалвания административен акт, съображенията за неговата незаконосъобразност и заявеното искане - чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 АПК. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежни страни обуславя недопустимост на съдебното производство.(В този смисъл виж - Решение 7411 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. 2938/2014 г., VI о.). Предвид изхода на спора административният орган има право на претендираните разноски, които възлизат на сумата от 400,00 лева, от която 200,00 лева платена държавна такса за касационната инстанция и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 143, ал.3 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 и ал.3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение