Решение № 12551 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3730/2013 г.

Решение № 12551 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3730/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева чл. 208 АПК Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Холидей Ин" ЕООД, гр. София, против Решение № 567 от 28.01.2013 г. на Административен съд- София град, по адм. д. № 5238/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 2001006016/22.11.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в оспорената част с Решение № 789/12.05.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя искане същото да бъде отменено по съображения в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централното управление на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрк. Кожухарова, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 567 от 28.01.2013 г. на Административен съд- София град, по адм. д. № 5238/2011 г., е отхвърлена жалбата на "Холидей ин" ЕООД против Ревизионен акт (РА) № 2001006016/22.11.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в оспорената част с Решение № 789/12.05.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП. Административният съд е приел, че оспореният пред него РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, защото спорните данъчни фактури не отразяват реални облагаеми доставки и по тях за ревизираното лице не е възникнало упражненото право на данъчен кредит. В частта по приложението на ЗКПО, съдът е формирал извод, че във връзка с констатираните с РА обстоятелства по ЗДДС, по отношение на определянето на преките корпоративни данъчни задължения за отчетените от дружеството разходи по издадените фактури от "Металит" ЕООД, "Сити строй груп" ЕООД и "Метал трейд инженеринг груп" ЕООД, ревизиращият екип е приел, че изводите за липса на доставка по цитираните фактури води до заключението за липса на възникнала за първи път стопанска операция. Приел е още, че законосъобразно с размера на отчетените разходи и амортизации, на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 26, т. 1 от ЗКПО за посочените години е увеличен счетоводният финансов резултат на жалбоподателя. Така постановеното съдебно решение е правилно. Касационната инстанция намира, че изводите на АССГ са обосновани и законосъобразни. Всъщност, касационните оплаквания повтарят оплакванията пред първоинстанционния съд, на които последният е дал изчерпателни отговори, които напълно се споделят от състава на касационната инстанция. По отношение на доставчика "Металит" ЕООД: С РА е отказано право на данъчен кредит по фактури № 40/26.11.2009_г., № 41/27.11.2009_г., № 42/30.11.2009_г., № 2...1/03.12.2009_г., № 2....2/04.12.2009_г., № 2....3/05.12.2009_г., № 2....4/07.12.2009_г., № 2.... .5/11.12.2009_г., № 2.....10/30.12.2009_г., издадени от "Металит" ЕООД. Правилен и обоснован е изводът на първостепенния съд, за недоказаност на прехвърлянето на правото на собственост върху стоката (арматурно желязо) от доставчика на оспорващия - не са представени приемно-предавателни протоколи за получаване на фактурираните стоки, складови и/или стокови разписки, разписки за транспортиране на стоката или други документи, които да удостоверяват получаването на стоките, транспортирането им и начина на съхранението им, още повече, че в обясненията на доставчика е посочено, че транспортът на стоките при получаването им е бил за сметка на получателя. Правилно административният съд е интерпретирал цитираната в мотивите на съдебното решение практика на СЕС, според която данъчно задълженото лице следва да установи наличие на материално правните предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставката на стока в случая. За признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е установено осъществяване на фактурираната доставка. В този смисъл е и решението на СЕО по дело С-152/02 и решение на СЕС по дело С-324/11. Доказателства в тази връзка не са представени. Ако процесните доставки са извършени реално, то както доставчикът, така и самият получател следва да притежават доказателства за това изпълнение. Наличието само на фактури не може да свидетелства за реалното изпълнение на доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им, каквито в случая липсват. По отношение на доставчика "Сити строй груп" ЕООД: По аналогични на гореизложените събражения, настоящият състав намира, че правилно административният съд е счел, че законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит по фактури, подробно описани в съответните части на акта / стр. 13, 14, 15, 16, 17, 18, 20, 21, 23, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 32, 33, и 36 от РА /, издадени от "Сити строй груп" ЕООД, на основание на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, за периодите м. 7-м. 12 2008 г., м. 1-м. 7, м. 9-м. 11 2009 г. и м. 1/2010 г. с предмет "арматурно желязо". Обоснована е преценката на съда, че макар да са представени доказателства за наето от "Сити страй груп" ЕООД складово помещение за съхранение на стоките, то липсват каквито и да е доказателства за заприходяване на стоки от рода на процесите в счетоводството на прекия доставчик, доказателства за транспорт на стоките, за предаването, респ. за приемането им от купувача. по този начен не е доказано настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС, доколкото липсват доказателства за прехвърляне собствеността върху стоки от рода на процесните именно от прекия доставчик на жалбоподателя По отношение на доставчика "Учтимата експорт" ЕООД: С постановеното решение законосъобразно е потвърден отказа на органите по приходите да признаят на касатора право на данъчен кредит по доставките от "Учтимата експрот" ЕООД по фактури № 100...112/06.08.2008 г., № 100...114/11.08.2008 г., № 116/14.08.2008 г., с предмет извършени услуги по договор. Следва да бъде споделен извода на административния съд, че както в хода на ревизията, така и в съдебната фаза на спора, не са представени доказателства за вида на доставките, които са отразени в процесните фактури: Представеният договор е с предмет посреднически услуги, доколкото представените фактури са с различен предмет - консултантски услуги и СМР услуги, като наред с това не са налице представени каквито и да е други доказателства относно вида на услугите, отразени в процесните фактури, в т. ч. резултатът от тях и за реалното им изпълнение от доставчика. В реда на изложеното, административният съд обосновано е приел, че не е налице съответствие между представените договор и протоколи и процесните фактури - както по отношение на предмета на доставките, така и по отношение на стойността на фактурите и цената, посочена в протоколите. Правилен в тази връзка е обобщаващият извод, че не са представени доказателства за реалното изпълнение на посредническите услуги по договора от 04.01.2008 г., доколкото в протоколите не е посочен купувачът на количествата продадено арматурно желязо и не са представени първични счетоводни документи за извършени продажби от "Холидей Ин" ЕООД; не са ангажирани и доказателства за действията, които е извършил доставчикът по изпълнение на посредническите услуги - кои са осигурените клиенти, подписани ли са договори за доставки на арматурно желязо в резлутат на тези услуги и т. н. Всички тези изводи на първостепенния съд са аргументирани в постановеното решение и се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. По отношение на доставчика "Стил трейд груп" ЕООД: С обжалваното решение правилно е отхвърлена жалбата на "Холидей ин" ЕООД срещу РА досежно отказаното право на данъчен кредит по фактури № 226/27.10.2009 г., № 252/12.01.2010 г., № 253/20.01.2010 г., № 254/25.01.2010 г., № 255/28.01.2010 г., издадени от "Стил трейд груп" ЕООД, като е прието, че не са представени доказателства за реално изпълнение на доставките. Решаващият извод на съда, за да постанови горния резултат е обоснован, тъй като макар в хода на ревизията да са представени от доставчика спесификации към фактурите, в които са отразени видовете и количеството, единична и обща цена на фактурираните рекламни материали, да са представени са и договори за изработка на рекламни материали от 15.12.2009 г. и от 29.09.2009 г., както и приемно- предавателен протокол към фактура № 226/27.10.2009 г., то с оглед извършения в мотивите на съдебния акт съвкупен анализ на приобщения материал, не може да бъде формиран логичен извод за наличие на предвидените в закона предпоставки, за да бъде признато право на данъчен кредит. Основан на доказателствата по делото е изводът, че както в договора от 15.12.2009 г. (в който жалбоподателят, в качеството му на възложител възлага на "Стил трейд груп" ЕООД изработката на рекламни материали, описани в спесификации), така и в договора от 29.09.2009 г. ( в който изпълнителят се е задължил да изработи рекламни материали по предварително зададени параметри от възложителя), е предвидено задължение за "Холидей Ин" ЕООД да предаде на "Стил трейд груп" ЕООД всички материали необходими за изпълнение на договора - снимков материал, мостри, файлове и др., но в хода на ревизията не са представени доказателства от ревизираното лице и от доставчика за представени материали и предварително зададени параметри преди изпълнение на услугите. Не са налице и документи, нито данни относно конкретния вид и съдържанието на рекламните материали. Наред с това, обосновано съдъте констатирал, че представените по делото спесификации към процесните фактури не съдържат дата на издаване и имената, и длъжността на лицата, които са ги подписали от името на възложителя и изпълнителя. Не са представени приемно-предавателни протоколи, отразяващи датата на приемането на материалите. Изложеното правилно е мотивирало съда да приеме, че законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит, на основание на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. чл. 6 от ЗДДС, за периодите м. 10/2009 г. и м. 1/2010 г. по фактури, издадени от "Стил трейд груп" ЕООД. По отношение на доставчика "Метал трейд инженеринг груп" ЕООД: За да отхвърли жалбата срещу процесния РА и в тази й част, административният съд е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит на "Холидей Ин" ЕООД по фактури № 0.. 8/02.12.2008 г., № 0...9/11.12.2008 г., № 0...10/23.04.2009 г., № 0...11/24.04.2009 г., № 0...12/27.04.2009 г., № 0...13/27.04.2009 г., № 0...16/29.04.2009 г., № 0...75/19.05.2009 г., № 0...80/21.05.2009 г., издадени от "Метал трейд инженеринг груп" ЕООД, с предмет арматурно желязо. Счел е, че както в хода на ревизията, така и пред съда не са представени доказателства за реалното получаване на стоките по процесните фактури, за начина на транспортирането след получаването им от "Метал трейд инженеринг груп" ЕООД и за мястото на складирането им, с оглед вида, количествата и обема на тези стоки; не са ангажирани доказателства за влагане на арматурното желязо по фактурите, издадени от "Метал трейд инженеринг груп" ЕООД в дейността на "Холидей Ин" ЕООД и/или за извършването на последващи облагаеми доставки с него. Представените в хода на ревизията доказателства за произхода на стоките, предмет на процесните доставки не доказват по категоричен начин, че е налице идентичност между стоките, закупени от "Метал трейд инженеринг груп" ЕООД от гръцки дружества чрез ВОП и тези продадени на "Холидей Ин" ЕООД. По отношение заключението на съдебно-счетоводна експертиза, че съгласно счетоводните отразявания процесните фактури са отразени по дебита на сметка 411 и кредит по сметка 4532 - начислен данък за продажбите, а при продажба намаляването на наличните стокови запаси е отразявано с дебит по сметка 7021 - приходи от продажба на стоки на едро и кредит по сметка 304-Стоки, административният съд е извършил преценка, само че счетоводното отразяване на доставките в съответните регистри на доставчика не представлява доказателство за реалното изпълнение на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Всички описани по- горе изводи на административния съд почиват на доказателствата по делото и се споделят от настоящия състав. Във връзка с изрично дадените указания от административният съд на основание чл. 171 АПК, жалбоподателят е имал възможност да ангажира всички допустими доказателства и доказателствени средства за установяване на факти от значение за установяване осъществяването на спорните доставки, което не е сторил. Доказателствената тежест за установяване на реалността на доставките се носи от ревизирания субект, който е декларирал право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Този извод произтича от основния принцип за разпределение на доказателствената тежест, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието настъпване черпи изгодни за себе си правни последици. В обобщение, анализът на всички представени доказателства обосновано и правилно е довел административния съд до извода, че визираните по- горе фактури не удостоверяват реално осъществени доставки на стоки. По мотивите, изложени в обжалваното решение, следва да бъде споделен извода на административния съд, че законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 19 146,37 лв., на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 и т. 4 от ЗДДС за доставки на стоки и услуги свързани с поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на 4 броя лизингови леки автомобили, описани на стр. 24 от РД. По ЗКПО: Законосъобразно е преобразуван и финансовия резултат на дружеството на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗКПО с данъчните основи по фактурите от посочените доставчици, тъй като необосновано е да се приеме, че е налице реално направен разход по тях при положение, че не е доказано реалното извършване на доставките. Правилно са потвърдени изводите на органите по приходите във връзка с отчетените от "Холидей ин" ЕООД разходи за гориво, ГСМ, резервни части, външни услуги, лизингови такси, лихви по лизингови договори и амортизации по сч. с/ки гр. 60 и 62, тъй като от дружеството са представени единствено фактури за доставка на гориво, но не и документи за разход на това гориво, които представляват основание за изписването му като разход. Горното се потвърждава и от неоспорените констатации на съдебно - счетоводната експертиза, приета от съда. Обснован се явява изводът, че автомобилите не се ползват и за управленска дейност, а отчетените от дружеството разходи за гориво, ГСМ, резервни части, външни услуги, лизингови такси, лихви по лизингови договори и амортизации по сч. с/ки гр. 60 и 62, не са свързани с дейността на "Холидей Ин" ЕООД през финансовите 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Изложеното налага извода, че законосъобразно с размера на отчетените разходи и амортизации, на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 26, т. 1 от ЗКПО за посочените години е увеличен счетоводният финансов резултат на жалбоподателя. Законосъобразно финансовият резултат за 2007 г. е увеличен със сумата от 5 654,30 лв. по фактура, издадена от "Астрал Холидейс" ЕООД с предмет нощувки в хотел, поради непредставяне на доказателства за командироване на работници и/или служители на дружеството по реда на Наредбата за специализациите и командировките в чужбина и за изпълнение на изискванията на чл. 33 ЗКПО. Като е достигнал до тези изводи, Административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По разноските: Независимо от изхода на спора и направеното искане, на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Така мотивиран, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК ОСТАВЯ В СИЛА решение № 567 от 28.01.2013 г. по адм. дело № 5238/2011 г. на Административен съд - София - град, първо отделение, 3 състав. Решението не подлежи на обжалване.