Решение № 13305 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10835/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Д2С Аутомотив ЕООД чрез адв. Чакъров, срещу Решение 1095 от 23.06.2025 г., постановено по адм. д. 273/2024 г. по описа на Административен съд Търговище (АС-Търговище), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-03002523004133-091-001/06.03.2024 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 75 от 31.05.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за ДДС, за данъчен период от 28.01.2020 г. до 31.05.2023 г. в общ размер на 376 194.23 лева, от които 312 402.68 лв. главница и 63 791.55 лв. лихви. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че непосочването на специалния режим по чл. 143, ал. 1, т. 2 и т. 2 ЗДДС във фактурите, не означава, че не е приложен. Акцентира се върху липсата на извършена специална проверка по линията на сътрудничеството между данъчните администрации за прилагането на специалния режим на облагане на маржа. Поддържа, че процесните автомобили са употребявани, с което е изпълнено условието на чл. 143, ал. 2 ЗДДС. В допълнение сочи, че закупените автомобили са заприходени като стоки, за които са извършени плащания на цената и впоследствие са извършени продажби на клиенти, отчетени по сч. сметка 702 - приходи от продажби на стоки. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг с отмяна на РА с присъждане на деловодните разноски за две инстанции. Възразява се за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Марчева, оспорва основателността й в писмено становище и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Търговище е бил РА Р-03002523004133-091-001/06.03.2024 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 75 от 31.05.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Д2С Аутомотив ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС, за данъчен период от 28.01.2020 г. до 31.05.2023 г. в общ размер на 376 194.23 лева, от които 312 402.68 лв. главница и 63 791.55 лв. лихви. В хода на ревизията е установено, че Д2С Аутомотив ЕООД е търговец по смисъла на пар.1, т.23 от ДР на ЗДДС, както и че автомобилите, предмет на процесните доставки, представляват стоки втора употреба по смисъла на пар.1, т.19 от ДР на ЗДДС, закупени от контрагенти от други държави членки на EC Испания, като във фактурите е вписано основание за прилагане на нулева ставка на данъка междуобщностна доставка на стоки, освободена от ДДС въз основа на чл.25 от Закон по ДДС в Испания. Закупените автомобили били декларирани от Д2С Аутомотив ЕООД в дневниците за покупки като ВОП. Търговецът е документирал извършените доставки по специалния ред на облагане на маржа с издаването на фактури и известия към тях, в които е вписано по чл. 143 от ЗДДС по марж". В края на всеки месец от ревизирания е начисляван данък за извършените доставки по специалния ред на облагане на маржа на цената, като бил съставян протокол по чл. 90 ППЗДДС. С обжалваното решение съдът е приел, че процесният РА е издаден от компетентни органи по приходите, без допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, първоинстанционният съд е ценил заключението по СИЕ, според което посочените в молбата с вх.2940/24.10.2024 г. доставчици от Испания не са приложили специалния ред за облагане на маржа на цената на продадените употребявани автомобили. Дружеството е декларирало в отчетните регистри по ЗДДС доставките от описаните в молбата с вх.2940/24.10.2024 г. доставчици като вътреобщностно придобиване и е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по същите доставки в същия данъчен период, в който е начислило ДДС в издадените Протоколи по чл. 117 от ЗДДС. Вещото лице е посочило, че за периода 01.01.2020 г.-30.06.2023 г. доставчиците и получателят по доставките, описани в молбата с вх.2940/24.10.2024 г., са третирали извършените доставки на употребявани автомобили като съответно вътреобщностна доставка (ВОД) и вътреобщностно придобиване (ВОП), а не като доставки на дилъри на стоки втора употреба ( по марж на цената). Административният съд е възприел като правилен извода на ревизиращите, че по отношение на доставчиците не е налице нито едно от условията по чл.143,ал.1,т.1-4 ЗДДС за прилагане на специалния режим облагане по марж и осъществените от дружеството продажби на автомобили в Р.България по процесните доставки следва да бъдат обложени по общия ред. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Съдът е направил верни фактически установявания, обсъдил е задълбочено доказателствата по делото, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, включително заключението по ССчЕ, формирал е обоснован и в съответствие с материалния закон извод за законосъобразност на РА относно установените спрямо РЛ задължения за ДДС. В случая не е спорно, че ревизираният субект е дилър на стоки втора употреба по смисъла на § 1, т. 23 ДР ЗДДС. Спорът е относно приложимостта на специалния режим на маржа, в качеството му на по-благоприятен ред на данъчно облагане, а разрешаването му е обусловено от наличието на законоустановените предпоставки, визирани в чл.143, т. 1 - 4 ЗДДС. Съгласно общото правило на чл. 13, ал. 1 ЗДДС придобиването на употребяван лек автомобил, който е транспортиран от друга държава членка и е получен на територията на страната, представлява вътреобщностно придобиване, за което ДДС е изискуем от получателя по силата на чл. 84 ЗДДС. Изключение на това правило е нормата на чл. 13, ал.4 ЗДДС, която предвижда, че не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка. По дефиниция на чл. 144 ЗДДС мястото на изпълнение на доставката на стоки втора употреба от друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената по чл. 143, ал. 1, т. 4 ЗДДС, е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на дилъра, от който той извършва тези доставки, данъчното събитие възниква по общите правила, а данъкът става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е вникнало данъчното събитие за доставката. Начисляването на данъка е издаването на протокол, по ред и начин определени в ППЗДДС. Посочените норми от националния закон транспонират установения в чл. 311 и сл. от Директива 2006/112/ЕО специален режим за облагане на маржа на печалбата за стоки втора употреба. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 314 от Директивата за ДДС, режимът за облагане на маржа на печалбата, реализиран от данъчнозадължения дилър при доставката на стоки втора употреба като разглежданите в главното производство, представлява специален режим за облагане с ДДС, който дерогира общия режим по Директива 2006/112 (решение 19 юли 2012 г. по дело Bawaria Motors sp. z o. o., по дело С-160/11, т. 28, решение от 8 декември 2005 г. по дело Jyske Finans, C-280/04, Recueil, стр. I-10683, т. 35 и Решение от 3 март 2011 г. по дело Ауто Николови, C-203/10, т. 46). Според Решение от 3 март 2011 година по дело С-203/10, независимо от това дали разглежданите в главното производство стоки попадат или не в понятието стоки втора употреба" по смисъла на член 311, параграф 1, точка 1 от Директива 2006/112, режимът за облагане на маржа на печалбата във всеки случай не е приложим към доставките на стоки като тези по настоящото дело, които самият данъчнозадължен дилър е внесъл в Съюза, при което приложим е бил общият режим за ДДС. (т. 52). Правилно органите по приходи са установили, че нито едно от нормативно предвидените условия не е изпълнено. Доставчиците на ревизирания не са данъчно незадължени лица, а предмет на доставките не са стоки по чл. 50, ал.1 ЗДДС. Те не са и освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава членка, нито са дилъри, прилагащи специалния ред на облагане на маржа. Напротив, те са декларирани като ВОД към ревизирания субект, а той е отчел покупките като ВОП, издал е протоколи по чл.117 от ЗДДС, с които си е самоначислил ДДС и по които едновременно със самоначисляването на ДДС е упражнил и право на приспадане на данъчен кредит. Отделно от горното, ревизираното лице не разполага и с фактури, в които да е вписано, че доставчиците му са приложили режима на облагане маржа на цената, а това изключва изначално възможността за двойно данъчно облагане при последващите продажби на тези стоки, при придобиването на които е приложен общият режим за ДДС. Видно от представените от РЛ фактури като основание за неначисляване на ДДС е вписано: чл. 25 от действащия в Испания ЗДДС, съгласно които продажбата на стоките е освободена от облагане в страната, тъй като е вътреобщностна доставка. След като не са налице законоустановените предпоставки за прилагането на дерогиращия режим за облагане на маржа на печалбата от ревизирания, то обоснован е изводът на органите по приходи и на първостепенния съд, че осъществените от него последващи продажби на МПС са облагаеми по общия ред доставки по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, за които той е следвало да начисли дължимия данък. ДДС се дължи в размер на 20 % върху данъчната основа по чл. 26 и чл. 27 ЗДДС. На следващо място, след като се е запознало с материалите по ревизионната преписка, вещото лице е заключило, че дружеството е декларирало в отчетните регистри по ЗДДС доставките от описаните в Молбата доставчици като вътреобщностно придобиване и е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по същите доставки в същия данъчен период, в който е начислило ДДС в издадените Протоколи по чл. 117 от ЗДДС. След сравнение на сделките ВОД/ВОП, съгласно справката (л.780 ) за периода 01.01.2020 г.-30.06.2023 г. експертът е установил, че доставчика и получателя са третирали извършените доставки на употребявани автомобили като съответно вътреобщностна доставка (ВОД) и вътреобщностно придобиване (ВОП), а не като доставки на дилъри на стоки втора употреба (по марж на цената). По отношение на сочената от касационния жалбоподател пасивност на приходните органи да осъществят проверка по линията на международно сътрудничество, като проверят дали доставчиците му не са приложили специалния ред на облагане по чл. 312 и следващите от Директива 2006/112, следва да се посочи, че във фактурите няма данни доставчиците на Д2С Аутомотив ЕООД да са приложили специалния ред на облагане, поради което за приходните органи не е било налице задължение да проверяват по линията на международно сътрудничество дали същият е приложен. Освен това от събраните по делото доказателства не се установява в хода на ревизионното производство да е бил поставен въпрос за съответствието на получените от българското дружество фактури с изискванията, предвидени в чл. 226 от Директивата за ДДС. Нито в ревизионния акт, нито в ревизионния доклад, нито в решението на решаващия орган има изводи за неверни вписвания, съдържащи се в процесните фактури. Такова твърдение не е било налице и от страна на ревизираното лице. В подкрепа на извода, че доставчиците на стоките втора употреба не са приложили специалния режим на облагане на маржа на цената, е фактът, че в процесните фактури е посочен чл. 25 от действащия в Испания ЗДДС, съгласно който продажбата на стоките е освободена от облагане в страната, тъй като е вътреобщностна доставка. Следователно, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА, АС Търговище е постановил правилно решение. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 1700 лева и с оглед тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22,като се съобрази обжалваемия материален интерес, липсата на фактическа и правна сложност на делото, липсата на представен от ответника по касация писмен отговор по касационната жалба и депозирането преди датата на откритото съдебно заседание пред касационната инстанция становище по съществото на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение