Решение № 5954 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5558/2016 г.

Решение № 5954 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5558/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Я., действащ чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Николова, срещу решение № 36 от 16.03.2016 г., постановено по административно дело № 238/2015 г. по описа на Административен съд - Я. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу индивидуалния административен акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация - МБАЛ "Св. Й. Р." ЕООД, ЕИК *********, представляван от управителя В. Д., чрез пълномощника адвокат Пчеларов, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и иска да се потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя по жалба от МБАЛ "Св. Й. Р." ЕООД, гр. Я. писмена покана с изх. № 29-02-646/4.12.2015 г. издадена от директора на РЗОК - Я., с която жалбоподателят е поканен да възстанови на ответника сума в размер на 1560 лева, тъй като по четири случая ИЗ № 313/2015 г., ИЗ № 541/2015, ИЗ № 751/2015 и ИЗ № 785/2015, всички по КП № 144 е последвала повторна рехоспитализация на пациентите в рамките на няколко дни след дехоспитализацията им от лечебното заведение и то за същото заболяване по същата КП. В акта е обективирано, че при първата хоспитализация не са спазени медицинските критерии за дехоспитализация от ЛЗ. Административният орган приема, че не е спазен лечебно-диагностичния алгоритъм на КП, включващ универсален пакет за всички диагнози и допълнителни лечебни процедури за всяка диагноза. При постановяване на процесното решение първоинстанционният съд приема, че в обжалваната покана липсват мотиви защо административният орган е избрал да бъдат възстановени именно сумите по първата хоспитализация. Обоснован е извод за приложимост на Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2002 г., съгласно което актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Предвид горното, първоинстанционният съд извежда, че административният орган, в случая - директорът на РЗОК трябва всеки път да излага аргументи защо приема, че трябва да бъде възстановена сума, платена във връзка с първоначална или повторна хоспитализация, защото в противен случай, актът се явява незаконосъобразен на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Освен изложеното решаващият съд намира, че административният акт е издаден и в нарушение на чл. 35 от АПК, според който ИАА /индивидуалният административен акт/ се издава след като се обсъдят обясненията и възраженията, ако такива са дадени. В заключение е прието, че неспазването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, както и принципа за последователност и предвидимост, посочен в чл. 13 от АПК представляват самостоятелно условие за отмяна на административния акт като незаконосъобразен и са част от проверката на съда по чл. 169 от АПК. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Обосновано първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, констатирано е съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 от АПК по отношение на заключението за нарушение на критериите за дехоспитализация по цитираната по-горе клинична пътека, като в тази връзка не са изяснени от органа факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд правилно намира, че съгласно чл. 15, ал. 1 от Приложение № 2Б към чл. 2 от ПМС № 57/16.03.2015 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. В конкретния случай липсват критерии за преценка коя от двете хоспитализации трябва да бъде заплатена. В обжалваната покана липсват мотиви защо административният орган е избрал да бъдат възстановени именно сумите по първата хоспитализация. В случая административният орган не излага основания защо счита, че не са спазени медицинските критерии за дехоспитализация от лечебното заведение за всеки един конкретен случай. Не е посочено още кои точно критерии за дехоспитализация са нарушени. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. При установените в първоинстанционното съдебно-административно производство правнозначими факти, същественото в случая е, че не са налице фактическите и правни основания, обусловили издаването на процесната писмена покана. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на ответника по касация да му бъдат присъдени направените от него разноски пред настоящата инстанция е основателно за сумата 300 лв. (триста лева), видно от представен договор за правна защита и съдействие от 12.04.2017 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,