Решение № 12645 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8765/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.65, ал.4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Образувано е по касационна жалба на Ин 80 ЕООД, ЕИК 121219226, подадена чрез процесуален представител адв. К. Раймундов. Жалбата е срещу решение 21627 от 24.06.2025 г., постановено по адм. дело 10863/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С него е отхвърлена жалбата на Ин 80 ЕООД срещу заповед РТР24-РД56-340 / 09.10.2024 г. на кмета на район Триадица, Столична община. В касационната жалба и представените от касатора писмени бележки са релевирани отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на административния съд и отмяна на заповед РТР24-РД56-340/09.10.2024 г. на кмета на район Триадица, Столична община. Ответникът кметът на район Триадица, Столична община, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт П. Петров, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да не я уважи и да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна поради следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд София-град е била заповед РТР24-РД56-340/09.10.2024 г. на кмета на район Триадица, Столична община. С нея е наредено да се изземе принудително от Ин 80 ЕООД общински имот, представляващ паркинг, попадащ в ПИ с идентификатор 68134.1004.177, УПИ III за административна сграда с конферентна зала, от кв. 1, м. Южен парк 2 част, с административен адрес: гр. София, район Триадица, ул. Петко Каравелов 5, до сграда с идентификатор 68134.1004.177.1, включена в капитала на Озеленяване ЕАД, актуван с акт 2246 за публична общинска собственост, вписан в Служба по вписванията София с вх. 72, том CXXVIII, рег. 55247, дело 42376 от 16.07.2024 г. С решението си Административен съд София-град е постановил, че жалбата срещу оспорената заповед е неоснователна. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържала съдържа фактическите и правни констатации, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При издаване на заповедта не са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Първоинстанционният съд е приел, че действително по делото не са приложени констативен акт и писмо за доброволно освобождаване на имота, каквото е изискването на чл. 27, ал. 2 от Наредбата за общинската собственост. Но тези нарушения не съставлявали съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, които да доведат до отмяна на акта. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена и при наличието на материално-правните предпоставки за изземване на общински имот по чл. 27 от НОС и чл. 65, ал. 1 от ЗОС, и съответства на целта на закона за законосъобразно ползване и стопанисване на общинските имоти, поради което е законосъобразна. В решението си съдът е обсъдил и възражението на жалбоподателя срещу акта за публична общинска собственост на имота, като е приел, че същият е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. С оглед на това съдът е приел, че имотът е общинска собственост. Обжалваното решение е правилно. Настоящата инстанция споделя изцяло доводите, изложени от първоинстанционния съд. След като е описал и обсъдил фактическата обстановка по делото, административният съд е изложил мотиви, въз основа на които е стигнал до обосновани правни изводи за наличието на кумулативно посочените в разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС предпоставки, като е установил, че имотът предмет на заповедта за изземване, е общинска собственост и че същият се държи от лице, което няма правно основание за това. Фактическият състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОС е подробно анализиран от административният съд, който е разгледал следните три материалноправни предпоставки: 1. дали се касае за имот - общинска собственост; 2. дали този имот да се владее или държи от посоченото лице; 3. владението или държането да е без основание или на отпаднало основание, съответно дали не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. В настоящото производство изводите на съда ще бъдат разгледани успоредно с твърденията, посочени в касационната жалба. Безспорно е, че имотът понастоящем се държи от Ин 80 ЕООД. Липсва каквото и да е правно основание Ин 80 ЕООД да държи паркинга в пределите на ПИ 68134.1004.177 видно от доказателствата по делото на жалбоподателя са възложени охраната и пропускателния режим в имота, което не е равнозначно на владение или държане с основание по смисъла на закона. Възложените на Ин 80 ЕООД от общинското дружество Озеленяване ЕАД действия са инкорпорирани в споразумение от 16.10.1999 г., сключено за едногодишен срок, трансформирало се в безсрочно. Тези действия обаче са посочени единствено и само като осигуряване на пропускателен режим в дворното пространство на двете общински фирми и осигуряване на охрана, тоест те не са равнозначни на упражняване на права върху паркинг. Следователно е налице предпоставката за изземване на имота по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, а именно, че имотът се владее или държи без основание. По повод твърдението в касационната жалба, че органът не е предоставил цялата административна преписка и историята на собствеността на имота, следва да се изведе от настоящата инстанция, че видно от доказателствата по делото органът е сторил това в изпълнение на разпореждане на 6507 от 25.02.2025 г. С молба, депозирана на 13.03.2025 г. до административния съд, от ответника са представени следните документи: акт за държавна собственост на недвижим имот 6918 от 26.05.1971 г.; заповед РД-4709 от 12.12.1989 г. за прехвърляне на недвижим имот на основание чл. 94 от НДИ; протокол 19 от 06.12.1996 г. на Столичния общински съвет, ведно с решение 63. От изброените дотук документи може да се проследи как имотът, предмет на производството, е станал от държавна в общинска собственост. Приложени са и актове за общинска собственост - акт за публична общинска собственост 2246 от 05.07.2024, вписан в Служба по вписванията София с 72, том CXXVIII, рег. 55247, дело 42376 от 16.07.2024 г., акт за публична общинска собственост 1148 от 08.12.2005г., вписан в книгите за вписване от 2006г., том V, 204 с рег. 7900. Представени са и скица на имота от 2024 г. с отразяване, че по данни от КРНИ имотът е собственост на Столична община район Триадица, както и комбинирана скица за пълна или частична идентичност. От всички тези доказателства се доказва категорично, че имотът е публична общинска собственост. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 176, ал. 1 ГПК относно изнесените в тях факти за имота, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. Според чл. 5, ал. 2 ЗОС актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. С него се констатира правото на общинска собственост. Като официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК актът се ползва с доказателствена сила до доказване на противното относно извършените от длъжностното лице действия. Това означава, че съдът е длъжен да приеме за установени посочените в акта факти относно съставянето му на съответните дата и място от определено длъжностно лице, както и относно вида и състоянието на имота. Той има легитимиращ ефект за принадлежността на правото на собственост. Актът, удостоверяващ правото на общинска собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има собствени противопоставими права и съответно правен интерес да твърди, че титулярят на акта не е собственик. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че общината - титуляр на правото на собственост, не е собственик. В случая от жалбоподателя не е опровергал с никакви доказателства доказателствената сила на актовете за публична общинска собственост, нито на отразеното в КРНИ според представената скица. Във връзка с изложеното не може да се сподели оплакването на касатора, че по никакъв начин не е изяснено как и на какво основание община Триадица е станала собственик на ПИ 68134.1004.177. Освен това се твърди се, че акт за публична общинска собственост 1148 от 08.12.2005 г. е нищожен, тъй като не става ясно как имотът е станал публична общинска собственост, след като е бил актуван с акт за частна общинска собственост от 07.04.1997 г. Установяване на това обстоятелство е извън предмета на настоящото производство, по което необходимо и достатъчно е установяване само, че имотът е общинска собственост, което е установено с коментираните в предходните абзаци доказателства. С оглед на изложеното следва да се приема, че е изпълнено и първото условие в чл. 65, ал. 1 от ЗОС - имотът, предмет на изземване, да представлява общинска собственост. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на чл. 18а от АПК. Оспорваната заповед РТР24-РД56-340/09.10.2024 г. на кмета на район Триадица е връчена на Ин 80 ЕООД както лично на служителя Е. Б., така и чрез залепяне на адреса, на който лицето получава съобщения и реално упражнява дейност. Правото на защита не е нарушено, видно от конституирането на страните и предоставените в хода на административното и съдебното производство възможности на жалбоподателя да защити правата си. По повод твърденията в касационната жалба, че жалбоподателят в нарушение на чл.26, ал.1 от АПК не е уведомен надлежно за откриване на производството по чл. 65, ал. 1 от ЗОС и е налице процесуален порок, тъй като не е съставен констативен акт по чл. 27, ал. 2 от Наредбата за общинската собственост, настоящата инстанция намира следното: Действително по делото няма доказателства за спазване реда по чл.26, ал.1 от АПК уведомяване за започване на производството по издаване на оспорената заповед, както и не е представен констативен акт по чл. 27, ал. 2 от Наредбата за общинската собственост и писмо за доброволно освобождаване на имота. Но тези нарушения на административнопроизводствени правила не съставляват съществени нарушения на административната процедура по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, които да се отразят на оспорената заповед или да са се отразили на осъщественото право на защита на касатора. Нито констатациите на административния съд по този повод представляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.209, т. 3 от АПК. Административният съд правилно е приел, че констативният акт има значение от вътрешноведомствен характер и не е насочен срещу страните в административното производство. Неизготвянето му или несъобщаването на страните за изготвянето му, няма за последица нарушение на правото на защита в рамките на административната процедура. По изложените мотиви обжалваното решение е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 на изр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,