Решение № 9350 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14433/2019 г.

Решение № 9350 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14433/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на териториална дирекция "Дунавска" към Агенция "Митници", подадена чрез процесуален представител юрк. Вичев, против решение № 49 от 11.11.2019 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. дело № 467 по описа за 2019 г., с което по жалба на "Евротрейдинг 86" ЕООД, ЕИК 205021705, е отменено решение № 32-91413/26.03.2019 г. на с. д. директора на териториална дирекция "Дунавска" към Агенция "Митници", потвърдено с решение № Р-586/32-181555/21.06.2019 г. на директора на Агенция "Митници". Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че на 27.02.2019 г. до "Евротрейдинг 86" ЕООД е изпратено писмо рег. № 32-62087, с което дружеството се уведомява за започване на административното производство, но писмото не е потърсено от жалбоподателя. Твърди, че прецизно е спазил порядъка от действия, които указва нормата на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и не приема тезата на съда, че не са преценени хипотезите на б. "в" и б. "г". Счита, че поради неприложимост в случая на тези две хипотези е приложена нормата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., която е основание за правдиво преизчисляване на митническата стойност на внесената стока, чрез определяне на справедлива пазарна оценка на движимата вещ. Искането от съда е да отмени решението на Административен съд - Русе и да потвърди оспореното митническо решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Евротрейдинг 86" ЕООД, оспорва касационната жалба като неоснователна в представен писмен отговор, подаден чрез пълномощника адвокат Братованов, и моли за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно решение като законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Русе е решение № 32-91413/26.03.2019 г. на с. д. директора на териториална дирекция "Дунавска" към Агенция "Митници", потвърдено с решение № Р-586/32-181555/21.06.2019 г. на директора на Агенция "Митници". С оспореното решение е отказано приемането на декларираната митническа стойност за стока № 2 - лек автомобил, употребяван, марка БМВ, модел: 750 i х Drive, [рег. номер МПС], с код по ТАРИК 8703 24 90 00 и държава на изпращане Конфедерация Швейцария, по митническа декларация № 18 BG004300 H0002699/16.03.2018 г., определена е нова митническа стойност на стоката в размер на 9 696, 97 лв., включваща пазарна стойност в размер на 8 896, 97 лв. и разходи по доставката в размер на 800 лв., в резултат на което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. "Евротрейдинг 86" ЕООД е задължено да заплати допълнителни държавни вземания за мито в размер на 633, 45 лв. и ДДС в размер на 1 393, 57 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. С обжалваното решение съдът е уважил жалбата на "Евротрейдинг 86" ЕООД и е отменил митническото решение като незаконосъобразно, поради постановяването му в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в изискуема писмена форма, но при неизпълнение на законовите изисквания на чл. 26, ал. 1 от АПК за връчване на уведомление, квалифицирано като съществено нарушение, тъй като задълженото лице е лишено от възможността да узнае за образуваното административно производство и да изрази становище по мотивите, на които ще се основава неблагоприятно за него решение. Съдът е обосновал и извод, че при издаване на акта не са спазени изискванията за определяне на митническа стойност на стоки внасяни на територията на ЕС, регламентирани в Регламент (ЕС) № 952/2013. Посочил е, че при издаване на акт като процесния митническият орган е длъжен да събере доказателства и да изложи мотиви за наличието на обстоятелства, които да обосновават съмненията дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, както и наличието на обстоятелства, изключващи приложението на вторичните методи за определяне на митническата стойност в последователността, посочена в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, едва след което органът може да определи митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 чрез експертиза за определяне на справедлива пазарна стойност на стоката. Приел е, че в конкретния случай липсват доказателства, както и изложени мотиви в оспореното решение относно спазване на посочената последователност при издаването на акта. Административният съд е посочил, че липсата на обосновка за неприложимостта на всички последователно уредени хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, на която се е позовал митническия орган в оспорения административен акт. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. От правилно установените факти решаващият състав е направил обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното решение. Спорът между страните е относно това дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, за определяне на митническата стойност на стоката по осъществения вноса. Стоката, предмет на митническо остойностяване е поставена под режим допускане за свободно обращение на 16.03.2018 г. при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС). По силата на чл. 70, § 1 от МКС основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от МКС. Съобразно чл. 74, § 3 от Митнически кодекс на Съюза, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. В чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение) е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от МКС, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Съобразно чл. 140 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност по чл. 70, § 3 от МКС – по резервния метод, може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74 § 2 от МКС. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е съобразил посочените норми от правото на Съюза и е извършил дължимата проверка по основателността на съмненията на митническите органи относно договорната стойност на стоката и обосноваване на нова митническа стойност. Съобразено с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е заключението на съда, че в тежест на митническите органи е да обосноват определената стойност на внесената стока. В случая е приложен вторичният метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 3 от МКС - чрез експертна оценка, след като митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за декларираната договорна стойност на стоката, представляваща общата платена или подлежаща на плащане цена, посочена в чл. 70 от МКС, довело до извършване на последваща проверка и издаване на митническото решение. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност. Както правилно е приел съдът, митническият орган не е извършил необходимия анализ, преди да достигне до извод за приложимост на последната възможност по чл. 74, § 3 от МКС за определяне на митническата стойност на стоката. Настоящата инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за обоснован на фактите и обстоятелствата по делото. При правилно тълкуване на разпоредбите от МКС решаващият съд е обосновал изводите си относно механизма, по който следва да бъде издаден акт от вида на процесния, в това число какви факти и обстоятелства следва да бъдат установени и по какъв начин следва да бъде определена стойността на внесената стока. Обстоятелството, че задълженото лице извършва по занятие внос на автомобили не освобождава митническия орган от задължението да уведоми лицето по предвидения в закона ред, в т. ч. връчване чрез прилагане към преписката. Нормите на чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 22, § 6 от МКС изискват преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. Неизпълнението на това изискване правилно е определено от първоинстанционния съд като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора и своевременно направеното от ответника искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът следва да осъди Агенция "Митници" да заплати на "Евротрейдинг 86" ЕООД направените по делото разноски в размер на 100 лв. - платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 26.11.2019 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,