Решение № 3667 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 752/2017 г.

Решение № 3667 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 752/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. А. Д. чрез процесуален представител адвокат М. против решение № 677 от 30.11.2016 г. на Административен съд П. по адм. дело № 497/2016 г. С него се отхвърля жалба на Д. срещу решение № 1012-12-66#1 от 9.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ П., с което е потвърдено разпореждане № 121-00-2752-3/14.04.2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. П.. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ П. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ П. с възражения за незаконосъобразността му с искане за отмяна. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна и я отхвърлил. Установено е от приложената преписка, че административното производство е образувано по искане на Д. за отпускане на обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО, към което заявление са приложени документи за осигурителни периоди в друга държава членка на ЕС, с последно упражняване на трудова дейност във Великобритания, като за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент ЕО № 883/2004 г. и Регламент на Съвета ЕО № 987/2009 г. За установяване на осигурителните периоди е било спряно производството до получаване на структуриран електронен документ от Великобританската осигурителна институция. При получаване на исканите документи и от представените от Д. е приложен чл. 62 от регламент ЕО № 883/2004 г., като е възобновено производството по отпускане на обезщетение и такова е било отпуснато в минимален размер на 7.20 лева дневно. Посочено е, че въпросът ще бъде преразгледан поради констатирани различия в данните, след уточняването им. При констатации, че се е налагало установяване допълнително на факти от значение за разрешаване на случая съдът е приел неоснователност на жалбата и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно. По делото е безспорно, че правото на жалбоподателя да получи обезщетение за безработица се регламентира от Регламент ЕО № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, при отчитане изключително на трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от осигуреното лице при последната му месторабота по трудово правоотношение в друга държава членка на ЕС, съгласно българското законодателство. По отношение размера на обезщетението административният орган е посочил в мотивите на обжалваното решение, че той ще бъде окончателно определен след получаване на всички необходими доказателства относно фактите от значение за разрешаване на случая. Или, определеното обезщетение в минимален размер предстои да бъде променено след получаване на доказателства и уточняване на констатирани различия в дохода. Право и задължение на административния орган е да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая - чл. 35 АПК и да събере служебно доказателствата при постановяване на административния акт. Жалбоподателят поддържа доводи, поддържани и пред първата инстанция които са били обсъдени от съда в обжалваното решение и правилно са приети за неоснователни. Доколкото се твърди, че има допусната техническа грешка в определянето на дохода, от който е изчислен размера на обезщетението, за органа е имало съмнение относно действителния размер, който е искал да установи по несъмнен начин, което е направено и по късно е издадено последващо разпореждане, приложено в касационното производство с което е изменено процесното по настоящето дело, като е увеличен размера на обезщетението съгласно установения доход за същия период, за който е било отпуснато обезщетението в минимален размер. Мотивите на разпореждане № 121-00-2752-4 от 24.03.2017 г. са "поради представени нови документи - структурирани електронни документи U002 и U004 от компетентната институция на Великобритания. При тези констатации решението като правилно следва да бъде оставено в сила при отсъствие на касационни основания за отмяна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховен административен съд, шесто отделение