Решение № 644 от 15.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8913/2009 г.

Решение № 644 от 15.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8913/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Радомир представлявана от кмета на общината против Решение № 128 от 14.05.2009 по адм. дело № 74 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Перник. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответника - Василка Павлова Милушева от с. Чуковец, общ. Радомир чрез адв. Николова оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Василка Павлова Милушева от с. Чуковец, общ. Радомир, с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК , във връзка с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Община Радомир са за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, причинени от Заповед № 263/15.06.2004 г., на кмета на общината за изземване на земеделски имот по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ, която е отменена като незаконосъобразна с Решение № 8716/25.09.2007 г., постановено по адм. дело № 3717/2007 г. по описа на Върховен административен съд на РБ, влязло в сила на 25.09.2007 г. Обективно съединените искове са за претърпени имуществени вреди, представляващи стойността на иззетото зърно в размер на 2075 лв. и за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв., произтичащи от уронване на авторитета, накърнено доверие, загуба на време и нерви. С обжалваното решение административният съд е осъдил Община Радомир да заплати на Василка Павлова Милушева сумата от 1577 лв. (хиляда петстотин седемдесет и седем лева), представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, резултат от незаконосъобразни действия на служители на административният орган, в едно със законната лихва считано от 03.12.2008 г., както и сумата от 235 лв., разноски по делото и е отхвърлил предявения на основание чл. 203, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ иск от Василка Павлова Милушева от село Чуковец, общ. Радомир против община Радомир за присъждане на сумата от 1000 лв., представляващи неимуществени вреди претърпени от незаконосъобразни действия на служители на административният орган, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по исковата претенция за претърпени имуществени вреди, а именно: налице е незаконосъобразен акт на административен орган, установена по надлежния ред с Решение № 8716/25.09.2007 г., постановено по адм. дело № 3717/2007 г. по описа на Върховен административен съд на РБ. При изпълнението на този акт, от длъжностно лице на общинската администрация - кметският наместник на с. Чуковец, пряко и непосредствено са причинени вредите, за които се иска заплащане на обезщетение. Заявената за обезщетение имуществена щета в размер на 2075 лв. произтичаща от обстоятелството, че чрез изземването е отнета възможността ищцата да реализира на пазара продукцията от земеделските имоти и по този начин да реализира приходи. Чрез заключението на в. л. безспорно е установено, че левовата равностойност на иззетата пшеница е 1577 лв. и в този размер съдът е приел претенцията за основателна. За разликата до 2075 лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. По отношение на исковата претенция за неимуществени вреди заявени от ищцата съдът е приел, че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника поради недоказаност им от ищеца. Постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба касационни основания. Решението е обосновано, съдът е обсъдил подробно събраните писмени и гласни доказателства и въз основа на това е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните писмени и гласни доказателства по делото се установява по безспорен начин че от незаконосъобразния административен акт са претърпени установените имуществени вреди. Настъпилите касационния ответни вреди са пряка и непосредствена последица от издадената незаконосъобразна заповед на кмета на общината за изземването на посочените имоти. Въз основа на установеното в хода на съдебното производство наличие на изискуемите се предпоставки на чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ правилно съдът е ангажирал отговорността на общината и постановил обезщетяване на ищцата за причинения вредоносен резултат в имуществената й сфера. Предвид изложеното, оспореното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,