Решение № 4487 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9927/2018 г.

Решение № 4487 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9927/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Иванов Стоянов, чрез процесуален представител, против решение № 261/26.6.2018 г. по адм. д. № 125/2018 г. по описа на Административен съд - Смолян. С решението е отхвърлена жалбата му срещу заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 5398 з-41/18.05.2018 г. на Началника на ГПУ - Рудозем. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Ответникът Началникът на ГПУ – Рудозем, чрез процесуален представител, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 261/26.6.2018 г. по адм. д. № 125/2018 г. по описа на Административен съд - Смолян е отхвърлена жалбата на Г. Иванов Стоянов против заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 5398 з-41/18.05.2018 г., издадена от Началника на ГПУ – Рудозем, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. За да постанови този резултат съдът приема, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Развива съображения, че служителят е бил уведомен за забраната да пътува от мястото на командировка с личен транспорт, тя е обективирана в нарочен акт - инструктаж с УРИ: 5398 р-1906 от 02.03.2018 г. и дисциплинарно-наказващият орган се позовава на този акт обосновавайки извод за допуснато дисциплинарно нарушение. Мотивите на заповедта са логични и еднопосочни, текстуално е посочено наказание "писмено предупреждение", което според съда не оставя съмнение за действителната воля на наказващия. Приел е, че действително в титулната част на заповедта, представляваща част от бланката е посочено "относно налагане на дисциплинарно наказание "мъмрене", но с последваща заповед тази фактическа грешка е отстранена. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът приема, че при издаване на оспорената пред него заповед не са допуснати нарушения. Същата е издадена в предвидената от закона форма, от компетентен орган, при спазване целта на закона и се явява законосъобразна. От събраните доказателства по несъмнен начин е установено, че младши инспектор Г. Иванов Стоянов, старши полицай в 02 ГОДГ на ГПУ – Рудозем при РДГП – Смолян, е осъществил нарушението описано в заповедта и в изготвената справка УРИ: 5398 р-3592/26.4.2018 г. Установява се, че със заповед УРИ: 4074 з-393 от 02.03.2018 г. Г. Стоянов е командирован за периода от 07. 03. -20.03.2018 г. за провеждане на специализирана полицейска операция в зоната на отговорност на ГПУ Ново село и ГПУ Ивайловград. При проверка на 20.03.2018 г. за транспортирането на служители от управлението с изтекъл срок на командировката, е установено, че Г. Стоянов не пътува със служебния транспорт. От докладна записка на Г. Стоянов с рег. № 5398 р-2468/21.3.2018 г. се установява, че е решил и е пътувал със закупен от Свиленград автомобил. Не се спори по делото, че служителят е запознат с инструктаж УРИ: 5398 р-1906 от 02.03.2018 г., който инструктаж е издаден по спазване на мерките за безопасност на служителите по време командировката съгласно заповед УРИ: 4074 з-393 от 02.03.2018 г. В него изрично е записано, че при командировка служителят се задължава да не пътува "до" и "от" мястото на командироване с личен транспорт, както и да пътува "до" и "от" мястото на командироване с предвидения в заповедта служебен автомобил. При проверката на 20.03.2018 г. е установено че Г. Стоянов не пътува със служебния транспорт. Спазването на инструктажа е част от служебните задължения на служителя, при което неспазването му правилно е преценено от дисциплинарнонаказващият орган като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Налице е небрежно и лошо изпълнение на заповед, след като заминаването в командировка е осъществено със служебен транспорт, а връщането с личен.. Заповедта е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. В хода на проверката пред назначената комисия Г. Стоянов е дал обяснения /л. 18/, изслушан е от дисциплинарно наказващия орган /л. 57/. Обясненията са във връзка деянието, за което е наложено наказанието. Поради това настоящият съдебен състав приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нейната отмяна и наведените в касационната жалба твърдения в тази насока са неоснователни. При определяне на вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание е съобразена разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като наказанието е наложено в минимален размер. Поради това изводът на съда за законосъобразност на обжалваната заповед е съответен на събраните по делото доказателства. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. При постановяването на решението си Административен съд -Смолян не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон или необоснованост, поради което не е налице касационно основание за отмяна. Допуснатата от административния орган грешка в заповедта- посочване на дисциплинарно наказание "мъмрене" в началото, а в диспозитива "писмено предупреждение за три месеца" е отстранено с последваща заповед № 5398 з-47/31.05.2018 г. на началника на ГПУ-Рудозем и като неоспорена е влязла в сила. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, предвид изхода на спора. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение