Решение № 8430 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1264/2019 г.

Решение № 8430 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1264/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, срещу решение № 993 от 12.12.2018 г., постановено по адм. дело № 829/2018 г. по описа на Административен съд (АС) - Хасково с доводи, че e неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна му. Ответникът – М. Мюмюн, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение АС – Хасково е осъдил Агенция "Митници" да заплати на М. Мюмюн обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1450 (хиляда четиристотин и петдесет) лева, причинени вследствие на незаконосъобразно издадено наказателно постановление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с наказателно постановление № 2135/2017 от 26.02.2018 г. на заместник-началник на Митница Бургас, за нарушение на чл. 18, ал. 1, вр. чл. 11а, ал. 1 от Валутният закон (ВЗ), вр. с чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба Н-1/01.02.2012 г. за пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от ВЗ, е наложено на М. Мюмюн административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева и е постановено "Отнемане в полза на държавата" на сума в размер на 16 360 щатски долара. Същото е обжалвано и с решение № 66 от 17.04.2018 г., постановено по НАХД № 126/2018 г. по описа на Районен съд – Свиленград е отменено наказателното постановление като незаконосъобразно. Съдебният акт е обжалван и с решение № 606 от 26.07.2018 г. по КНАХД № 510/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково е оставен в сила. От доказателствата по делото е установено, че в производството по оспорване на наказателното постановление, ищецът е заплатил разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 1450 лева. Въз основа на тази фактическа установеност, с обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, тъй като е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на органа. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл е постановеното Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., което приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от ответника по настоящото дело сума в размер на 1450 лева. Видно от договор за правна защита и съдействие (л. 12 от НАХД № 126/2018 г.), представен в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, сумата от 950 лева е заплатена в брой при подписването на договора. Доказателства за направени разноски са представени и пред Административен съд – Хасково, а именно договор за правна защита и съдействие от 14.06.2018 г., с вписано договорено и изплатено в брой възнаграждение за сумата от 500 лева. Наред с това се установява, че адвокатът действително е осъществил процесуално представителство и защита. Претендираните вреди са безспорно доказани по размер за сумата от 1450 лв. и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по–горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд по делото факти. АС – Хасково е обсъдил направеното възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение и като е съобразил всички обстоятелства относими към преценката за това, е достигнал до правилен извод за неоснователност на възражението, който изцяло се споделя от настоящия състав. Правилно съдът е счел, че върху определената като обезщетение сума ответникът дължи и законната лихва до окончателното й изплащане, считано от влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане, на ответника по касационната жалба следва му да бъдат присъдени направените от него разноски пред настоящата съдебна инстанция съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 18.01.2019 г. (л. 11) и списък на разноските по чл. 80 от ГПК като бъде осъден касационният жалбоподател да заплати сумата в размер на 340 (триста и четиридесет) лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар пред настоящата съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение