Решение № 9237 от 19.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6163/2020 г.

Производството е по реда на чл.175 и на чл.176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), както и на чл.251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК. Образувано е по молба с вх. 16641 от 24.11.2020 г. на адв.Я. Тончева, в качеството й на процесуален представител на Я. Моравска за отстраняване на допусната от касационния съдебен състав очевидна фактическа грешка при постановяване на решение 14097 от 16.11.2020 г. по адм.дело 6163 по описа за 2020 г. на Върховния административен съд, пето отделение. С него по касационна жалба на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" е отменено решение 136 от 27.02.2020 г. по адм.дело 1159 по описа за 2019 г. на административен съд - Пазарджик и вместо него е постановено решение, на основание чл.222, ал.1 от АПК, по съществото на спора с отхвърляне жалбата на Я. Моравска срещу Уведомително писмо изх. 02-130-6500/1023 от 06.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., за кампания 2016 г., издадено от зам.изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Със същото решение лицето е осъдено да заплати 200.00 лв., съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В молбата се иска отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в мотивите на съдебния акт, както и негово допълване поради неяснота на волята на съда. В подкрепа на второто искане излага съображения по съществото на спора относно незаконосъобразността на оспорения административен акт, както и такива относно правилността на първоинстанционното решение на адмнистративния съд, респ. за неправилност на касационното решение като цитира съдебна практика. Могат да се изведат и съображения за тълкуване на същото решение. Във финалната част на молбата се прави искане "с поправката на решението да го допълните като върнете на друг състав на същия съд да разглежда законосъобразността на процесния индивидуален административен акт на всички основания, които сме навели като оплакване". Ответната страна по молбата - зам.изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не ангажира становище по нея. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на молбата, с която е сезиран и данните по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Съдебното решение, чиято поправка и допълване се иска е постановено на 16.11.2020 г., а молбата, с която е сезиран настоящият съдебен състав за производството по чл.175 и по чл.176 от АПК, е депозирана на 23.11.2020 г. (пощ.клеймо), поради което е процесуално допустима и за двете производства, и преди всичко за това по чл.176 от АПК, доколкото тази разпоредба предвижда преклузивен срок за сезирана на компетентния съд и той е спазен. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.175 от АПК е несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Целта на производството за поправка на очевидна фактическа грешка е възможността съдът по свой почин или по искане на страна и то неограничено във времето да отстрани допуснати в решението очевидни неточности. Чрез производството за поправка на очевидна фактическа грешка е недопустимо да се подменя формираната воля на съда и постановения правен резултат. Поправката на очевидна фактическа грешка не може да се ползва за изменение или отмяна на формираната воля на съда, понеже противното би означавало да се допусне пререшаване на вече решения правен спор. В конкретния спор се твърди допусната грешка с посочване, че във финалната част на решението съдът е посочил, че "Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила", а в диспозитивната част това решение е отменено като неправилно постановено. В случая не е налице очевидна фактическа грешка, видно и от мотивите на постановения съдебен акт, в който изрично не само е посочено, че касационната жалба е основателна, но са изложени и подробно съображения за това с излагане на мотиви както относно фактическата страна по спора, така и с оглед прилагането на материалния закон и спазването на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд. Твърденията в молбата са за неправилност на касационното съдебно решение и сочат на искане за постановяване на друг правен резултат. На допълване по реда на чл.176 от АПК подлежи съдебното решение, с което съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. Постановеното по делото решение съдържа мотиви по съществото на спора и диспозитив, съответен на приетото като предмет на спор, а именно правилността на съдебния акт, по повод на който е подадена касационната жалба. Именно последната определя предмета на спора пред касационната инстанция, като касационният съдебен състав се е произнесъл по цялото искане, в пределите на тази касационна жалба, както и с оглед разпоредбата на чл.218 от АПК. Изложените съображения от молителя са във връзка с предмета на спора, който е бил разглеждан в първоинстанционното производство, а именно законосъобразността на оспореното пред административния съд Уведомително писмо. Произнасянето на касационния съдебен състав е по реда на чл.222, ал.1 от АПК, в което е допустимо съдът след като прецени, че спорът е изяснен от фактическа страна, а първоинстанционният съд е допуснал нарушения при постановяване на съдебния си акт, да се произнесе по същество, а именно да провери законосъобразността на оспорения административен акт. Доколкото от молбата, с която е сезиран настоящия съдебен състав, се съдържа и искане за тълкуване на съдебното решение, то на тълкуване по реда на чл.251 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, подлежи неясното решение, т.е. когато от мотивите и диспозитива на решението не може да се изведе ясно и недвусмислено волята на съда по правния спор. Както беше посочено по-горе настоящият съдебен състав е изложил подробни съображения, съответни на фактите по спора и приложимите материалноправни разпоредби. В случая тълкуване е поискано с цел да се пререши правния спор, видно от съдържанието на молбата, поради което следва да се приеме, че тя е неоснователна и в тази й част. Съобразно изложеното и на основание чл.175, чл.176 от АПК и чл.251 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение