Решение № 7100 от 28.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на ЕТ Охрид - Т. Димитрова - обявен в несъстоятелност, подадена чрез синдика И. Ризов, против Решение 7492/07.12.2022 г., постановено по административно дело 5207/2022 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за възстановяване на строителни книжа на главния архитект на Район Сердика Столична община, обективиран в писмо РСР18-АП00-489-/25/ от 27.05.2022 г. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на постановения акт, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответникът - Главния архитект на Район Сердика - СО, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба от И. Ризов, в качеството му на синдик на ЕТ Охрид - Т. Димитрова, против посочения по-горе отказ за одобряване на проект заснемане за възстановяване на строителни книжа за Ресторант Охрид към жилищна сграда Охрид 43, УПИ IV, кв. 39в, м. Зона В-17, район Сердика. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства, както и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на които са извършени правилни фактически установявания. Съдът е отхвърлил жалбата, след анализ на доказателствата и приложимия закон, приемайки законосъобразност на процесния отказ по съображения, които напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно относимата за случая норма на чл. 145, ал. 5 ЗУТ, когато одобрените инвестиционни проекти, по които е изпълнен строежът, са изгубени, те се възстановяват при необходимост от собственика с инвестиционен проект - заснемане на извършения строеж и представени документи по чл. 144, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 2 ЗУТ. Проектът заснемане се одобрява от компетентния орган, след представяне на разрешението за строеж или на други документи от издадените строителни книжа. Основният спорен въпрос, на който съдът правилно е отговорил отрицателно в конкретния случай касае наличието на съгласувани и/или одобрени строителни книжа за ресторанта, които да подлежат на възстановяване. Установено е, че представените документи се отнасят за преместваем обект - фургон, ползващ се за кафе-аперитив, но не и за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, какъвто е процесния ресторант. Установено е също така, че за съществуващия на място ресторант, не е имало одобрени или съгласувани строителни книжа и няма издадено разрешение за строеж. При така установените обстоятелства, правилно съдът е приел за неприложима разпоредбата на чл. 145, ал. 5 ЗУТ, тъй като възстановяване на загубени проекти е допустимо, само когато е имало такива, съответно няма как да бъде възстановено нещо, което не е съществувало. Предвид изложените мотиви, съдебното решение, с което оспореният отказ е потвърден като законосъобразен се явява постановено при правилно приложение и тълкуване на материалния закон, както и е обосновано, доколкото възприетите от съда правни изводи се подкрепят от установените факти. Не се установиха и допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на съдебния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,