Решение № 7052 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1725/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административно- процесуалния кодекс.

Образувано е по молба на Селект Груп Секюрити ООД , ЕИК 204459985, представлявано от управителя А. Г. Н., чрез пълномощника му адв.Р. Владимирова, за отмяна на влязлото в законна сила решение 13951 на Върховния административен съд, първо отделение, от 20.12.2024г., постановено по адм.д. 4384/24г., с което е оставено в сила решение 1690 от 14.03.2024 г., постановено по адм. дело 2700/2023 г. на Административен съд София град в обжалваната му част, и е осъден жалбоподателя да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 3 536лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В молбата се твърди, че до знанието на управителя на дружеството на 08.01.2025г. са получени нови писмени доказателства, които са от съществено значение за спора по делото. Посочва се, че става въпрос за получени на хартиен носител декларации от служители на дружеството, които са полагали труд в него през периодите на ревизията, които съдържат доказателства, които са относими към спора. Като нови доказателства се представят 13бр. декларации, подписани от служители на дружеството. По изложените доводи моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което на основание чл.239,т.1 от АПК да отмени влязлото в законна сила решение на Върховния административен съд по адм.д. 4384/2024г. и да върне делото за ново разглеждане пред друг състав. Претендира заплащане на разноски.

Ответният по молбата директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт М. Бакалова взема становище за неоснователност на искането. Претендира заплащане на разноски.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

С решение 13951 от 20.12.2024г., постановено по адм.д. 4384/24г., Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, е оставил в сила решение 1690 от 14.03.2024 г., постановено по адм. дело 2700/2023 г. на Административен съд София град, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Селект Груп Секюрити ООД , ЕИК 204459985, против РА Р 222202190046 091 001/19.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение 1453/21.09.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП за допълнително установени на дружеството задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по чл. 42/49 ЗДДФЛ 7 115,56 лв. главница и 1 024,14 лв. лихви; вноски за ДОО за осигурители 16 231,45 лв. главница и 2 364,91 лв. лихви; вноски за ДЗПО УПФ за осигурители 1 456,64 лв. главница и 193,80 лв. и за ЗО за осигурители 5 638,94 лв. и 810,35 лв. лихви, всички посочени задължения за период от 01.01.2018 г. до 31.03.2019 г. , както и в частта му за разноските.

Съгласно чл.240,ал.1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл.239,т.5 от узнаване на решението.

С оглед на данните по делото следва да бъде прието, че молбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна.

В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл.239,т.1 от АПК - се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Като такива се сочат 13бр. писмени декларации от служители на дружеството, които са полагали труд в същото по време на ревизираните периоди. Според молителя, той е изпратил до служителите си още по време на ревизията искания за даване на писмени обяснения относно продължителността на полагания труд в дружеството, но въпросните 13бр. декларации са представени едва в началото на 2025г.

Съгласно чл.239,т.1 АПК, влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под нови обстоятелства следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови,т.е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под нови писмени доказателства следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новоткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях.

Видно от мотивите на решението, чиято отмяна се иска, касационната инстанция е приела, че спорът между страните е дали служителите на дружеството, които са били охранители, в голямата си част са работили на 4-часово работно време, както е посочено в трудовите им договори, или това работно време е било удължено над 4часа, като изясняването на този въпрос рефлектира върху начина, по който се изчислява данъчната основа за облагане с посочения данък, както и за осигурителните вноски. Изложени са мотиви, че първоинстанционният съд правилно е приел, на база на анализ на събраните по делото доказателства, че полаганият труд е повече от посочените в трудовите договори 4часа, което обоснована наличие на хипотези по чл.122,ал.1, т. 4 и 5 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и правилно е определена данъчната основа за облагане и размера на установените задължения.

С искането за отмяна се представят декларации, имащи характер на писмени свидетелски показания, според които служителите на дружеството са работили на 4 часов режим и това опровергава гореизложеното.

Представените 13бр. писмени декларации не могат да бъдат разглеждани като нови писмени доказателства по смисъла на чл.239,т.1 АПК по следните аргументи:

1.Въпросните писмени декларации, съставляващи писмени свидетелски показания, са недопустимо доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти дори във фазата на редовното съдебното производство.

1. Писмените декларации не съставляват документ, който пряко удостоверява факт, който страната е твърдяло в съдебното производство, но по независещи от нея причини не е могла да го докаже.

1. Същите представляват единствено становище на подписалите ги лица за определен факт времето на полагане на труд.

1. Част от декларациите имат дата 03.12.2019г., т.е. те са съществували към момента на устните състезание и страната е могла да ги представи.

5.Дори да се приеме, че декларациите са допустимо доказателство, те са подписани от лица, които са или са били служители на дружеството-молител, което поставя под съмнение тяхната достоверност, и не могат да служат за годно доказателство относно спорният факт на продължителността на полагания труд, който по делото е установен чрез събрани писмени доказателства от трети незаинтересувани лица, както и от заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

По изложените аргументи следва да бъде прието, че представените от молителя писмени доказателства не се явяват от съществено значение за спора.

Следователно не са налице основанията за отмяна по чл.239,ал.1 от АПК и направеното искане на Селект Груп Секюрити ООД , ЕИК 204459985, представлявано от управителя А. Г. Н., чрез пълномощника му адв.Р. Владимирова, за отмяна на влязлото в законна сила решение 13951 на Върховния административен съд, първо отделение, от 20.12.2024г., постановено по адм.д. 4384/24г., с което е оставено в сила решение 1690 от 14.03.2024 г., постановено по адм. дело 2700/2023 г. на Административен съд София град в обжалваната му част, и е осъден жалбоподателя да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 3 536лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора дружеството-молител следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 3 536лв.

Водим от горното и на осн.чл.244 от АПК във вр. с чл.239,т.1 от същия кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,