Решение № 9165 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3022/2017 г.
ВАСПетчленен състав12.07.2017 г.докладчик Георги Чолаков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13379 от 08 декември 2016 г., постановено по адм. дело № 9117/2015 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение. ОСЪЖДА С. М. Л. да заплати на министерство на вътрешните работи сумата от 200, 00 лв. (двеста лева). РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 9165 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3022/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на С. М. Л., чрез процесуалния му представител адв. Г. М. против решение № 13379 от 08 декември 2016 г., постановено по адм. дело № 9117/2015 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му против заповед № 8121 К-1694 от 20 май 2015 г. на министъра на вътрешните работи и касатора е осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи разноски в размер на 300, 00 лв. В касационната жалба са релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените действия и необоснованост - отменителни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез юрисконсулт К. Р. оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е основателна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, състав на пето отделение е образувано по жалба на С. М. Л. срещу заповед № 8121К-1694 от 20 май 2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение в МВР, като държавен служител във Второ РУ - Д., при областна дирекция на МВР - Д. За да отхвърли жалбата, съдът е извършил служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като е приел, че е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, предвидени за издаването й, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Този извод е обоснован с установените по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка като е приел, че извършеното от наказания служител нарушение на служебната дисциплина е установено по безспорен начин. Съдебният състав е приел, че поведението на С. М. Л. е в разрез с т. 4, т. 7, т. 8, т. 15, т. 19, т. 20, т. 64 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348 от 25 юли 2007 г. на министъра на вътрешните работи и е уронил престижа на службата и авторитетът й пред обществото, което е нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Решението е правилно. С разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗМВР е прието, че държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. В чл. 194, ал. 2, от т. 1 до т. 4 ЗМВР се изброява изчерпателно кои са възможните дисциплинарни нарушения, с осъществяването, на които се ангажира дисциплинарна отговорност на държавните служителите в МВР. Това са: неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник - министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия; неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служите в МВР. Според чл. 194, ал. 3 ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност, а в ал. 4 изрично е посочено, че дисциплинарната отговорност е лична. Нормата на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР изброява кои тежки нарушения на служебната дисциплина водят до дисциплинарно наказание "уволнение", като едно от тях е по т. 13 са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Правният анализ на цитираните по-горе разпоредби, отнесени към приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи, се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. С поведението си С. М. Л. е осъществил от обективна и субективна страна тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което законодателят е предвидил налагане на най-тежкото дисциплинарно нарушение "уволнение". Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижът на службата, следва да се установи такова поведение на лицето, с което не се опазва доброто име на институцията, която държавният служител представлява. В процесния случай, правилно тричленният състав на Върховния административен съд, въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, е установил, че полицейският инспектор е установил и поддържал отношения с Д. Д. от с. С., област Д. като е съдействал и е финансирал пътуването на същата до Германия, където тя е използвана за развратни действия (да проституира) и че това е станало с цел да се обогати от нейните аморални действия. Така приетото за установено от фактическа страна от първоинстанционния съд се оспорва от касатора. В жалбата си до настоящата съдебна инстанция твърди, че по делото не е установено полицейският служител да е скланял към проституция отделни лица с цел облагодетелстването му от тези им действия. Счита, че при постановяване на атакувания съдебен акт, съдът е приложил и тълкувал неправилно материалния закон и е изложил необосновани изводи, които е извел въз основа на противоречиви доказателства, събрани от дисциплинарно наказващия орган. Според настоящия петчленен състав на Върховния административен съд, недопустимо е, при наличието на събраните доказателства, в системата на МВР да работи полицейски инспектор, който да предлага такава "помощ" на принудена от обстоятелствата жена да вземе решение за такава работа, да й съдейства, както финансово, така и с негови познанства за осъществяването на тази дейност. Също така, процесуалният представител на С. М. Л. при организиране на защитната си теза пред инстанцията по същество не е посочил доказателства - писмени или гласни, посредством които да обори възприетата от административния орган и съда фактическа обосновка и направените изводи, довели до постановяването на отхвърлителното решение. По делото са налице категорични доказателства за извършени тежки нарушения на разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348 от 25 юли 2007 г. на министъра на вътрешните работи (ЕК), водещи до основателност и мотивираност на атакувания съдебен акт. Квалифицирането на поведението на касатора С. М. Л. като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е обосновано. Първоинстанционният съд не е постановил решение в нарушение на материалния закон, поради което не страда от релевираните оплаквания в тази насока. Същото е правилно, а доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не е обоснован и конкретизиран от касатора. Ето защо, атакуваният съдебен акт следва да се остави в сила като правилен. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация следва да се уважи като своевременно заявена и основателна в законоустановения размер на 200, 00 лв. на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, издадена на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП като сумата следва да се възложи в тежест на С. М. Л. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,