Решение № 6342 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11761/2012 г.

Решение № 6342 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11761/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ася Кирилова Дишкова срещу заповед № 487/13.07.2012 г. на министъра на отбраната, в частта, с която е прекратена командировката й и същата е освободена от досега заеманата длъжност във временния задграничен щат № ММ-27 - санитарен инструктор в Трета оперативна група за обучение и връзка, военнослужещ от контингента на въоръжените сили на Република България, участващ в състава на Международните сили за поддържане на сигурността (ISAF) в Кабул, Афганистан. Иска се отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, за което е налице правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, е основателна. Съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, индивидуалният административен акт, какъвто безспорно е процесната заповед, следва да съдържа определени реквизити, един от които е фактическите и правните основания за издаването му. В случая в акта липсват изложени мотиви (фактически основания) за прекратяване на командировката на Дишкова, а посоченото в него правно основание е единствено чл. 31, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС), съгласно който при осъществяване на правомощията си министърът на отбраната издава правилници, наредби, инструкции и заповеди. Предвид възможността мотивите да бъдат изложени и в друг документ, предхождащ издаването на оспорената заповед, съдът извърши преценка и на съдържанието на докладна записка на националния командир на българския военен контингент в Афганистан с вх. рег. № 120-484/12.07.2012 г., във връзка с която е издадена заповедта. Първата част от въпросната докладна записка представлява преразказ на дисциплинарно провинение на старшина Дишкова на 05.06.2012 г., квалифицирано като нарушаване правилата на поведение, установени в база "Феникс", а именно, вдигане на шум след 22.00 часа в спалното помещение, където жалбоподателката е била настанена, по повод на което на нея и на старши лейтенант Фаразов е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене". Цитирани са правни норми от ЗОВС, ППЗОВС и Устава за войскова служба на въоръжените сили на Република България, относими единствено към въпроса за реализиране на дисциплинарната отговорност на военнослужещите. Споменава се за наличие на информация за фриволно поведение на двамата, както и за проведена беседа с тях на 07.07.2012 г. по този повод. След това се докладва за последващ случай от 11.07.2012 г., когато Дишкова получила припадък в стаята си и била откарана в американската болница в базата, а впоследствие е транспортирана до друга база за последваща консултация и евентуално лечение. На базата на тези факти и като се позовава на изготвено от психолога на контингента донесение и докладна записка на командира на ОМЛТ-3/4, авторът на цитираната в заповедта докладна записка предлага на командващия на Съвместното командване на силите ген. Самандов старши лейтенант Фаразов и старшина Дишкова да бъдат откомандировани от района на операцията. По команден ред министърът на отбраната е информиран за случилото се в базата и за това, че е "налице риск от възникване на психологическа криза и при двамата военнослужещи, което ще доведе до постоянно напрежение в личния състав на оперативната група", в резултат на което е издадена обжалваната в настоящото производство негова заповед за откомандироване. Съдът констатира, че в нито един от цитираните по-горе документи не е спомената правна норма от действащ нормативен акт или вътрешноведомствен такъв. Въз основа на установените факти и обстоятелства съдът прави следните изводи: Касае се за прекратена задгранична командировка на Дишкова преди изтичане на 6-месечния й срок. Това може да стане на основание чл. 69, ал. 4 от ЗОВС, т. е. при нарушаване правилата за използване на сила, каквото противоправно поведение на жалбоподателката като военнослужещ, изпълняващ служба извън територията на страната, не е установено. Втората възможност е съгласно чл. 68, ал. 4 от ППЗОВС - при нарушаване на военната дисциплина по време на мисията, като разходите по завръщането са за сметка на откомандирования. Тази хипотеза също не е налице в случая, като се има предвид начинът на завръщането на жалбоподателката в България и дадената й добра оценка от командването на контингента. Всъщност за липса на посочените две основания за издаване на заповедта е и становището на процесуалния представител на ответника. Същият обаче счита, че в основата на прекратяване на участието на Дишкова в мисията са здравословни причини, което се установявало и от цитираната в заповедта докладна записка. Нарушението на военната дисциплина е споменато като един от фактите за проява на девиативно поведение вследствие на констатираното по надлежния ред от американски специалисти и от психолога на българския контингент психологическо изчерпване на жалбоподателката. В случая министърът на отбраната е действал в изпълнение на т. 8.1 от своя заповед № ОХ-201/19.03.2012 г., с която Дишкова е била командирована и съгласно която военнослужещите, командировани за участие в мисията, могат да се завръщат в страната поради здравословни причини, установени по надлежния ред от медицинските органи. Тази възможност министърът на отбраната е използвал като превантивна мярка с цел нормално изпълнение на задачите от страна на контингента предвид психологичното състояние на Дишкова. Събраните по делото доказателства обаче не установяват необходимост от предсрочно прекратяване на командировката на жалбоподателката и завръщането й в страната поради здравословни причини, установени по надлежния ред от медицинските органи. От представения превод на епикризата от болницата в Баграм е видно, че освен гръдна болка, която не е получавана преди, Дишкова няма признаци за някакво заболяване. Съдържанието на донесението на психолога на контингента също не дава основание за такъв извод. Неговата преценка очевидно не изхожда от "надлежен медицински орган" и отделно от това е за откомандироване само на Фаразов, като е мотивирана с проявен от същия слаб емоционален контрол. Според съдебния състав липсата на "здравословни причини" у Дишкова като фактическо основание за издаване на процесната заповед и липсата на посочено правно основание както в нея, така и в предхождащите я документи, обосновава извод за нейната незаконосъобразност и води до отмяната й съгласно чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски, поради което МО следва да се осъди да й заплати сумата 400 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,