Решение № 123 от 22.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 203/2015 г.

Решение № 123 от 22.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 203/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалби срещу решение № 349/20.10.2014 г. по въззивно нохд № 534/2014 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 3 състав. В жалбите на подсъдимата Д. А. Д. и защитника й се поддържа, че е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, защото не са изложени мотиви на кои обстоятелства е основал решението си за увеличаване на наказанието. Определя наказанието като завишено, поради което и явно несправедливо, и прави искане за изменение и определяне в справедлив размер с приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Частният обвинител В. Г. Б. чрез повереника си поддържа, че наказанието е явно несправедливо, защото е занижено по размер. Искането за увеличение се мотивира с необходимостта от обоснована оценка на установените отегчаващи обстоятелства, които имат превес. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбите и поддържа, че няма нарушение на процесуалните правила и на закона при решаване на въпроса за вида на наказанието и за начина му на изпълнение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК и намира: Софийският градски съд, наказателно отделение, 12-ти състав с присъда № 121/09.05.2014 г. по нохд № 5501/2013 г. признал подсъдимата Д. за виновна в това, че на 03.11.2012 г. в [населено място] при управление на МПС в нарушение на правилата за движение - чл. 15, чл. 21, ал. 1, чл. 116 и чл. 150 от ЗДвП, и по непредпазливост причинила смъртта на Г. Б. като деянието е извършено в пияно състояние. На основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. "б", пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 54 НК я осъдил на 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимата да заплати направените по делото разноски. Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 3 състав с решение № 349/20.10.2014 г. по въззивно нохд № 534/2014 г. изменил присъдата като увеличил размера на наказанието лишаване от свобода на 3 години и 6 месеца и определил изтърпяването му при условията на чл. 59 ЗИНЗС. Отменил приложението на чл. 66, ал. 1 НК и потвърдил присъдата в останалата част. Възражението в жалбата на подсъдимата, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, определено като липса на мотиви, е неоснователно. От съдържанието на решението става ясно, че е възприел оценката на първоинстанционния съд на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства, които подробно са посочени според тяхната тежест и значение на смекчаващи и отегчаващи. Изцяло е споделил извода, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 НК и безпротиворечиво е заявил, че ги възприема. Приел е, че не е длъжен да ги възпроизвежда и при ясно заявената му позиция по въпроса, независимо от степента на подробност на мотивите, не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Изложил е свои различни съображения, че не са взети предвид установени други отегчаващи обстоятелства, за каквито е определил броя на квалифициращите признаци, нарушението, изразяващо се в управление на МПС в нарушение на задължението да се управлява от правоспособен водач. Неяснота действително има само по повод декларацията за "многобройни нарушения" като очевидно е имал предвид такива на общите разпоредби, предявени на подсъдимата, които не са в причинна връзка с произшествието и настъпилия резултат. Обосновавайки се с тези обстоятелства е приел необходимостта от увеличаване на наказанието и отмяна на института на условното осъждане. Основателно пред касационното производство се поддържа, че наказанието в определения му с въззивното решение размер е завишено и явно несправедливо. Двете инстанции по същество са стигнали до единодушно решение, че са налице предпоставките на чл. 54 НК и че смекчаващите обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55 НК. Верни са изводите, че степента на обществена опасност на деянието с оглед отрицателното въздействие върху обществените отношения и върху съзнанието на гражданите, последиците, вида и тежестта на престъпния резултат и предизвиканите несъставомерни последици указват на висока степен на обществена опасност. В конкретния случай инстанциите по същество не са отчели съществено индивидуализиращо обстоятелство с характер на смекчаващо отговорността на подсъдимата с оглед неговия действителен смисъл и което е свързано с личността - ниската възраст на детето и условията на самостоятелно отглеждане. Това обстоятелство следва да се приеме като изключително и обосновава извода за необходимостта от прилагане на предвидената с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК като изключение правна възможност за определяне на наказанието под предвидения минимум, защото предвиденото от закона наказание е несъразмерно тежко. В този смисъл решението следва да се измени като наказанието се намали на 2 години и 6 месеца. Неоснователно е искането за отлагане на изпълнението, тъй като не са налице всички основания от предвидените в чл. 66, ал. 1 НК. Целите по чл. 36 НК в съответствие с извършеното могат да бъдат постигнати с изтърпяване на наказанието, наложено за конкретно извършеното престъпление. Добрите характеристични данни и другите смекчаващи обстоятелства за личността на подсъдимата не дават основание за извод, че за в бъдеще ще промени поведението си към спазване на законите и правилата на обществото. Този извод следва от установеното нееднократно, упорито и демонстративно нарушаване на правилата за движение, управлявайки МПС без необходимата правоспособност в период, значително предхождащ извършването на престъплението, и въпреки наложените й санкции - 3 глоби в общ размер 500 лева, по административен ред. Възрастта й към момента на извършване на деянието, психическата й зрялост и степента на образование са благоприятствали възможността да преоцени поведението си. При решаване на въпроса за вида на наказанието и начина на изпълнение по делата за престъпления по транспорта от съществено значение не са само положителните данни за личността на подсъдимия, а преди всичко поведението като участник в движението по пътищата, а проявеното от подсъдимата е израз на пренебрежение към живота и здравето на другите с извършването на едни от най-тежките нарушения на правилата за движение и не може да бъде поощрявано. Затова следва да бъде изолирана от обичайната й среда с настаняване в място за лишаване от свобода. Неоснователно в жалбата на частния обвинител се поддържа, че наказанието е занижено и е явно несправедливо, поради което не може да изпълни целите по чл. 36 НК. Настоящият състав с оглед изложените по-горе съображения намира, че с решението за изменение в достатъчна степен могат да бъдат постигнати целите не само на специалната, но и на генералната превенция. Съдът е длъжен за всеки отделен случай да разгледа и да вземе предвид всички данни за конкретно извършеното престъпление, за личността и особеностите на конкретния извършител като в пълна степен спази правилата за индивидуализация и определи съответното максимално ефикасно наказание, което не може да има възмезден характер. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение