Решение № 8241 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8803/2016 г.

Решение № 8241 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8803/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. А. К., чрез процесуален представител, срещу решение № 941/19.05.2016 г. на Административен съд Б. по адм. д. № 518/2016 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на процесуалния закон, и необоснованост. Прави искане съдът да отмени обжалваното съдебно решение, като пререши спора по същество. Ответникът, директор на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Б., чрез пълномощник, взема становище за необоснованост на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд Б. е Акт за установяване на задължения № АУ000390/18.01.2016 г. по декларация с вх. № 10882/27.11.2009 г., на орган по приходите при община Б. Пред първата инстанция жалбоподателката в хода на съдебното производство навежда основания за неправилност на обжалвания АУЗД № АУ000390/18.01.2016 г., изразяващи се в това, че тя не е съсобственик на процесния имот, евентуално не дължи такса битови отпадъци за имота, тъй като не ползва същия. Съгласно представения по делото Нотариален акт № 40, том VII, с рег. № 6526, дело № 1128 от 11.10.2007 г. на А. Д. - Нотариус, с рег. № 285 на НК, с район на действие РС - Б., вписан в СВ - гр. Б., с вх. ...ег. № 16753, акт № 199, том 43, дело № 10815 от 11.10.2007 г. - Д. Ц. К. е придобил чрез покупко-продажба процесния имот (магазин) в груб строеж, със средства по отпуснат банков кредит. След издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 28/09.02.2009 г. от началник отдел "СК, ВЕ, НС" община Б., К. подава декларация с вх. № 10882/27.11.2009 г. по чл. 14 от ЗМДТ, с която декларира процесния магазин като съсобствен на него и жалбоподателката. Въз основа на гореописаните обстоятелства по отношение на жалбоподателката е издаден АУЗД № АУ000390/18.01.2016 г. от главен експерт в отдел "Контрол и принудително събиране" на Дирекция " Местни данъци, такси и реклама" към община Б. С него се установяват задължения за недвижим имот в общ. Б., гр. Б., кв. Сарафово, ул. С., ..№..., ет. ..., магазин № 5, представляващи данък върху НИ съгласно чл. 11 ЗМДТ и ТБО съгласно чл. 64 ЗМДТ. С акта се установяват задължения за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. в размер на 2026,17 лв. главница и 413,62 лв. лихва. При така установената фактическа обстановка, Административен съд Б. е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и по същество неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост: Основателни са доводите на касационния жалбоподател за това, че представените пред първата инстанция доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод за наличието на съсобственост върху процесния имот. Няма доказателства, които да удостоверяват кога е сключен бракът и съответно приложим ли е имуществения режим на общност. Неправилно съдът, за да обоснове извод за съсобственост между жалбоподателката М. А. К. и декларатора Д. Ц. К., се позовава на удостоверение с изх. № 17226243-1/20.04.2016 г. на ЕВН. Дружеството може да удостовери единствено факта досежно електрозахранването на имота и дали има открита партида за същия, но не и факта на съсобственост между тези лица. Неправилен е извода на съда и досежно липса на декларация по чл. 14, ал. 3 ЗМДТ от жалбоподателката К. Същата не е декларатор на имота, поради което и декларацията и декларираните в нея факти, не следва да й бъдат противопоставяни; още по-малко задължение да декларира промяна в обстоятелствата. Правото на собственост върху един имот се установява с валидни писмени доказателства. Съдът споделя доводите на касационния жалбоподател, че делото не е попълнено с доказателства досежно правото на съсобственост на г-жа К. върху имота. Първоинстанционният съд не е дал конкретни указания на страните във връзка с попълването му за установяване на релевантните по спора факти. Едва след като се установи релевантното за спора обстоятелство за наличието на съсобственост, съдът следва да разгледа жалбата и в останалата и част, относно законността на АУЗД и дължимостта на вземанията. В тази насока, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е необосновано, постановено при допуснати процесуални нарушения, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на Административен съд Б. По делото липсват доказателства за съсобственост между М. А. К. и Д. Ц. К. върху процесния имот. Ако имотът е придобит по време на брака, липсват доказателства относно наличието на граждански брак между М. А. К. и Д. Ц. К. към момента на придобиване на същия. Липсват доказателства за избрания режим на имуществените отношения между съпрузите, в случай че имотът е придобит по време на брака. Както и доказателства за датата на прекратяването му и уреждане на имуществените отношения след това. Пред касационната инстанция са представени доказателства от касатора, касаещи семейното положение на жалбоподателката. Същият факт не е бил изследван от първата инстанция. Касационната инстанция следва да осъществи контрол за правилност върху изводите на съда от фактическа и правна страна, а не да формира такива за първи път, тъй като по този начин страната се лишава от една инстанция по фактите и правото. Поради това не е възможно настоящият състав да се произнесе по съществото на спора въз основа на тези нови доказателства и за първи път да направи фактически установявания въз основа на тях. Изводите на първата инстанция за законосъобразно определени в тежест на жалбоподателката задължения за данък върху недвижимите имоти и ТБО са неправилни като формирани при недоказани факти и неизяснена фактическа обстановка. В нарушение на чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК съдът се е произнесъл без да е изяснил относимите към спора обстоятелства и нарушавайки правото на защита, и на двете страни в спорното правоотношение. При новото разглеждане на спора, съдът следва да приложи закона към фактите, като изпълни задължението си да укаже на страните да представят необходимите доказателствата, които са от значение за установяване на обстоятелствата по делото и да се произнесе след установяването им. Предвид възражението на касатора досежно правото на съсобственост върху процесния имот, съдът следва да укаже на ответника, че носи тежестта в хода на производството да докаже релевантен за спора факт, а именно - правото на съсобственост на г-жа К. върху имота, тъй като задължението й за публичните вземания пряко произтича именно от това право. В случая декларацията по чл. 14 ЗМДТ следва да се цени като подадена от трето за производството лице, поради което и г-жа К. не носи отговорност за декларираните в нея факти и обстоятелства. На следващо място, при противопоставянето между декларираните факти и обстоятелства, и реалното фактическо и правно положение, следва да се даде превес на второто. Предвид гореизложеното, решението на Административен съд Б. следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК настоящият състав на Върховен административен съд