Решение № 13811 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13934/2015 г.

Решение № 13811 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13934/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Симпатико" ЕООД, гр. В. чрез адв. Е. Б. против решение № 2079/13.10.2015 г. на Административен съд, гр. В., постановено по адм. дело № 1552/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 031302285/19.09.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП град В., относно установените задължения за ДДС в общ размер на 36 067.68 лева и съответните лихви в общ размер на 13 749.09 лева. Поддържат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението - нарушение на материалния закон и необоснованост. По същество касаторът оспорва преценката на съда за липса на вътреобщностни доставки /ВОД/ с получател MOTOR BIKE S. R. L, Румъния като твърди, че е изпълнил доказателствената си тежест по чл. 53 от ЗДДС във връзка с чл. 45, т. 2 ППЗДДС, както и преценката за неосъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС по фактурите, издадени от "Елматис" ЕООД. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град В. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения изложени в представена по делото писмена молба от 10.11.2015 г. на гл. юрисконсулт Г. Е. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Симпатико ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 36 067.68 лева и лихви в размер на 13 749.09 лева. Задълженията са резултат от непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ с получател MOTOR BIKE S. R. L, Румъния за данъчни периоди м. 10 - м. 12.2009 г. и отказ на право на данъчен кредит в размер на 2392.28 лева по две фактури, издадени от Елматис ЕООД и съответните лихви. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 5984/25.05.2016 г. по адм. дело № 9612/2014 г., Върховният административен съд е отменил предходно решение на първоинстанционния съд, с което ревизионният акт е обявен за нищожен и е върнал делото за произнасяне по същество на спора. При новото разглеждане на делото съдът е отхвърлил жалбата изцяло. По отношение на ВОД съдът е приел, че Симпатико ЕООД не е изпълнило доказателствената си тежест в процеса. В мотивите си съдът е посочил, че представените транспортни документи /CMR/ в кл. 24 не съдържат означение за мястото на разтоварване на стоката. На CMR от 7.12.2009 г. липса подпис и печат на получателя. Не е ясно лицето, подписало международните товарителници и в какво качество. По фактура № 289 и № 290/9.10.2009 г. твърдението на жалбоподателя е, че транспортът на стоката и по двете фактури е един съгласно CMR от 14.10.2009 г., но е представено писмено потвърждение само за стоката по фактура № 290/9.10.2009 г. Не е установено и кое е лицето подписало потвържденията. В хода на ревизионното производство и пред съда, ревизираното дружество твърди, а и в представените фактури е посочено, че лицето, получило стоката е Н. К.. От данните в приложения SCAC съдът е приел, че лицата, представляващи MOTOR BIKE S. R. L, Румъния са С. Е. и съдружникът Ч. К. Направен е извод, че от дружеството не са представени убедителни доказателства за представителната власт на Н. К. по отношение на румънското дружество - купувач. Наред с горното, съдът е приел, че не е доказано плащането по доставките - в брой и по банков път. Не е установено, че постъпилите плащания по банковата сметка на Симпатико ЕООД са от получателя по доставките. При така установените факти, съдът е приел, че не са доказани всички кумулативни предпоставки за осъществяването на ВОД, поради което законосъобразно е начислен ДДС по процесните 6 фактури с получател MOTOR BIKE S. R. L. По отношение на отказа на правото на данъчен кредит по две фактури, издадени от Елматис ЕООД съдът е приел, че не са доказани условията по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Т. извод е мотивиран със следните обстоятелства - в хода на ревизията прекият доставчик не е представил доказателства във връзка с доставките, в издаденият му ревизионен акт за процесния период е прието, че не е успял да установи получаването на стока по предходната доставка от В. К. ЕООД и че е извършвал фиктивни доставки. Според съда, ревизираното лице не е оборило тезата на приходните органи за липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчика за извършване на процесните доставки. Аргументът за наличие на последващи доставки със стоките, получени от Елматис ЕООД, съдът е отхвърлил по съображения, че последващата реализация не установява произхода на стоката. Решението е неправилно постановено. Изводите на първоинстанционния съд, че не е установено осъществяването на вътреобщностните доставки /ВОД/ към MOTOR BIKE S. R. L, Румъния и доставките от Елматис ЕООД, са в противоречие с доказателствата по делото. По отношение на ВОД принципно правилно съдът е определил материалноправните предпоставки по чл. 7, ал. 1 във връзка с 53 от ЗДДС, при които е налице освобождаване от облагане с ДДС. З. е и посоченото, че надлежното упражняване на това право се установява чрез документите по чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС В тази връзка съдът не е съобразил приложимата за процесните периоди на м. 10 - м. 12.2009 г. разпоредба на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС /ред. ДВ бр. 101/2006 г./. Според тази разпоредба документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или получателя, но е извършен от трето лице. В конкретния случая няма спор по делото, а това се установява и от представените международни товарителници, че транспортът е извършен от трето лице - ЕТ Ю. Т. - С. Д. Правилно съдът е приел за доказано, че превозните средства, посочени в CMR са собствени или лизингови на превозвача. При това положение независимо дали транспортът е за сметка на доставчика или получателя, изпращането или транспортирането на стоките от територията на страна до територията на другата държава - членка, в случая Румъния, се установява с транспортен документ или с писмено потвърждение. Нормата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС в приложимата по време редакция определя документите за доказване при условията на алтернативност т. е. наличието само на един от тях е достатъчен да установи осъществяването на транспорта. В случая по делото са представени както транспортни документи - товарителници /CMR/, за международен автомобилен превоз с превозвач ЕТ Ю. Т. - С. Д., така и писмени потвърждения. В тази връзка следва да се отбележи, че за процесните периоди на м. 10.-12.2009 г. действащата по време норма на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС не предвижда изисквания за конкретно съдържание на писменото потвърждение. Изискванията за удостоверяване на конкретни обстоятелства, свързани с превоза и получаването на стоките са въведени от 1.01.2010 г. и са неприложими в процесния случай. Поради това годно доказателство по чл. 45, т. 2, б. "а" ЗДДС е писменото изявление на получателя по доставката, с което потвърждава, че стоката е получена на територията на другата държава членка. По делото, още в хода на ревизията са представени потвърдителни писма за доставки на стоки по 5 от спорните фактури, а именно фактура № 290/9.10.2009 г., фактура № 292/16.10.2009 г. фактура № 332/5.11.2009 г., фактура № 334/13.11.2009 г. и фактура № 311/4.12.2009 г. Писмата са съставени на български, английски и румънски език и съдържат изявление на получателя по доставките - MOTOR BIKE S. R. L, че стоката по съответната фактура е получена на територията на Румъния на конкретни дати, които кореспондират с датите на превоза. По силата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС само тези доказателства са достатъчни да удостоверят спорния по делото факт, че стоката по спорните доставки е напуснала територията на страната и е получена на територията на другата държава членка. Неправилно съдът се е позовал на липсата на доказателства за представителната власт на лицето Н. К. Лицата, които съдът е приел за представляващи получателя, са посочени в приложения по делото SCAC. Последният е съставен на 15.09.2010 г. и не установява представляващите MOTOR BIKE S. R. L, към момента на процесните доставки, които са една година по-рано. Освен това в процесния случай потвърдителните писма изхождат от дружеството - получател по доставките. Няма данни да са подписани от упълномощено лице, за да се установява, че това лице разполага с представителна власт по отношение на дружеството - получател. В тази връзка следва да се посочи, че нормата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС /ред. приложима за 2009 г./ предвижда при условията на алтернативност потвърждението да е от получателя или от упълномощено от него лице. Наред с горното за доставките по посочените 5 фактури са представени и транспортни документи. Неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал тези доказателства, с изключение на CMR от 7.12.2009 г. Всички товарителници съдържат данните за изпращач, превозвач, превозно средство, вид и количество на превозената стока и получател. В кл. 24 е удостоверено получаването на стоката с подпис и печат на получателя, с изключение на CMR от 7.12.2009 г., относимо към доставката по фактура № 311/4.12.2009 г. Изискването на органите по приходите за посочване на име и длъжност на лицето, получило стоките е в противоречие с изискванията за съдържание на товарителницата по чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Разтоварният пункт е означен в кл. 3 от съставените товарителници - Slobozia, Rumania. Представените международни товарителници от 14.10.2009 г., 28.10.2009 г., 5.11.2009 г., 14.11.2009 г. удостоверят на самостоятелно основание транспорта на стоката до Румъния по фактура № 290/9.10.2009 г., фактура № 292/16.10.2009 г. фактура № 332/5.11.2009 г. и фактура № 334/13.11.2009 г. съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС /ред. до 1.01.2010 г./. За доставката по фактура № 289/09.10.2009 г. не е представено потвърдително писмо, както правилно е посочил административния съд. Преценката за транспортирането на стоката по тази фактура следва да се извърши въз основа на представения превозен документ - CMR от 14.10.2009 г. Съгласно чл. 9, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. По отношение на останалите обстоятелства, товарителницата има характер на частен документ, чиято доказателствена сила подлежи на преценка във връзка с останалите доказателства по делото. Товарителницата от 14.10.2009 г. документира превоз на стоките по две фактури № 289 и № 290, съгласно отбелязването в кл. 5. Посоченото в товарителницата тегло на стоката от 3 922кг съответства на общото тегло на стоката по спецификациите към двете фактури (2490 кг +1432 кг = 3922 кг). Превозът е извършен от ЕТ Ю. Т. - С. Д., с автомобил В 1070 КВ. От писмо рег. № 15071/26.03.2014 г. на ОД на МВР - Р. е видно, че това превозно средство е собственост на посочения превозвач от 30.11.2005 г. От писмо рег. № 15419/26.03.2014 г. на ОД на МВР - Д. е видно, че автомобил рег. № В 1070 КВ е излязъл от страната през ГКПП Р. Д. М. на 14.10.2009 г. датата, на която е съставена товарителницата в 17.00 часа. В кл. 24 с подпис и печат на получателя е удостоверено, че стоката е получена от MOTOR BIKE S. R. L. При тези доказателства неправилно съдът е приел, че Симпатико ЕООД не е изпълнило задълженията си в областта на доказването и не е установило осъществяването на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Л. на убедителни доказателства за плащане по доставките не е релевантно при наличие на документ по чл. 45, т. 1 и доказателства за транспорт на стоките по чл. 45, т. 2 ППЗДДС. Н. съдът се е позовал на обстоятелството, че румънското дружество отрича получаването на стоките пред румънската данъчна администрация. Само по себе си това твърдение за изгодно за получателя обстоятелство, не оборва доказателствената сила на надлежно събраните в хода на ревизията писмени доказателства по чл. 45, т. 2 ППЗДДС. О. това приложеният по преписката SCAC от 15.09.2010 г. е по запитване на румънската администрация във връзка с декларираните от жалбоподателя ВОД, именно във връзка с твърдението на MOTOR BIKE S. R. L, че не е получило стоките. От страна на българската приходна администрация не е искана проверка и не са установени други обстоятелства във връзка с получаването на стоките по спорни фактури. По делото липсват твърдения и доказателства за недобросъвестност или участие в измама на ревизираното лице при упражняване на правото на освобождаване по спорните доставки. С оглед забраната по чл. 220 АПК такива обстоятелства не могат да бъдат установявани за първи път в настоящото второ по ред касационно производство. Изводите на съда за липса на реални доставки по фактурите, издадени от Елматис ЕООД също са в противоречие с доказателствата по делото. По силата на чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 ЗДДС при доставки на стоки правото на данъчен кредит възниква, когато стоките са доставени и получени от лицето, което претендира правото на приспадане. Това са и фактите, които подлежат на доказване при спор за реалност на доставки на стоки, каквито са и процесните. По делото, още в хода на ревизията са представени стокова разписка № 132/10.11.2010 г. и стокова разписка № 143/21.03.2011 г., подписани от С. И. за Елматис ЕООД и от К. Д. за Симпатико ЕООД. С тези документи се удостоверява предаване и получаване на стоките - ел. прекъсвач NS100HTM100D3P3T, предмет на доставка по фактура № 132/10.11.2010 г., както и ел. прекъсвач LNLN244 и корков уплътнител, предмет на доставка по фактура № 143/21.03.2011 г. Документите не са оспорени от административния орган по предвидения процесуален ред и неправилно не са взети предвид от съда при решаването на спора. Така представените частни документи се подкрепят от доказателствата за извършени последващи вътреобщностни доставки на стоките с получател Broend, Румъния и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. При тези доказателства неправилно съдът е основал преценката си за осъществяване на доставките на констатациите в ревизионния акт на Елматис ЕООД. По аргумент от решението на Съда на ЕС по дело С-643/11 - тези констатации не са самостоятелно основание нито да се признае, нито да се отрече правото на приспадане. След като получателят е доказал фактите, пораждащи данъчно събитие по спорните доставки на стоки, неправилно съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 68 и сл. ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. По тези съображения, настоящият състав преценява обжалваното решение като неправилно, постановено в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. На основание чл. 227, ал. 1 АПК спорът следва да се реши по същество, като се отмени ревизионния акт в оспорената част относно определените задължения по ЗДДС в размер на 36 067.68 лева и съответните лихви в общ размер на 13 749.09 лева. При този изход на спора основателно се явява искането на Симпатико ЕООД за присъждане на съдебни разноски, които за всички инстанции са в размер на 1255 лева - платени държавни такси, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 15/20.03.2014 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,