Решение № 3090 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5887/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ Варна чрез процесуален представител юрисконсулт против Решение 253 от 28.02.2023г. на Административен съд Варна по адм. дело 1196/2022г. С него се отменя Решение 2153-03-48/11.04.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Варна и потвърденото с него разпореждане РВ-3-03-01082298/28.02.2022г. на Ръководителя на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ Варна, с което е разпоредено на Д. Алексиева за възстанови добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 17.05.2021г. до 26.01.2022г. в размер на 1060.45 лева. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно като необосновано, в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва изводите на съда, че след като са представени болничните листи пред втория работодател, същите са приети от него и представени пред ТП на НОИ и от този работодател, като е извършена корекция, като са отразени дните на временна неработоспособност. Също така, подадени са в ТП на НОИ удостоверение по образец с корекции, поради което обжалваното решение е незаконосъобразно. поддържа се в касационната жалба, че така възприетата от съда фактическа обстановка не променя фактите, че в периода на болнични листи е извършвана трудова дейност, което е основание за връщане на обезщетението за временна неработоспособност. Ответницата, Д. Алексиева, чрез адвокат Н. Стефанова взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Подадена е и частна жалба от Директора на ТП на НОИ Варна против Определение 1678 от 2.06.2022г. на Административен съд Варна по адм. дело 1196/2022г. С него се възстановява срока вполза на Д. Алексиева за обжалване на Решение 2153-03-48/11.04.2022г. на Директора на ТП на НОИ Варна. Поддържа доводи, че неправилно е възстановен срокът за обжалване, с мотиви, че пропуснат по уважителни причини -временна неработоспособност съгласно болничен лист, периода на който обхваща последния ден от срокът за обжалване. По частната касационна жалба ответницата е взела становище чрез процесуален представител адвокат Стефанова за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответницата, доводите в частната жалба и доводите на ответницата по нея, обжалваното съдебно решение, доказателствата по делото, поддържаните касационни основания и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Частната жалба срещу Определение 1678/2.06.2022г. на Административен съд Варна по адм. дело 1196/2022г. е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административни съд е образувано по жалба на ответницата срещу Решение 2153-03-48/11.04.2022г. на Директора на ТП на НОИ Варна. С него се отхвърля жалбата й срещу Разпореждане РВ 3-03-01082298/28.02.2022г. С него се разпорежда на Д. Алексиева да възстанови добросъвестно получено обезщетение поради общо заболяване за периода от 17.05.2021г. до 26.01.2022г. в размер на 1060.45 лева. Мотивите са, че по представени болнични листове е изплатено парично обезщетение, като в същия период на болничните листи е упражнявала трудова дейност като личен асистент по трудово правоотношение с Район Приморски община Варна, по което е получила трудово възнаграждение за същия период. Възраженията са, че при осигуряване в качеството на самоосигуряващо се лице като собственик на фирма на едноличен търговец и съгласно трудов договор като личен асистент на майка си са налице различни осигурителни отношения и временната неработоспособност по едното правоотношение в случая не се отразява на правата по другото правоотношение. Поддържа и възражения относно размера и начина на изчисляване на обезщетението. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за допустима, като възстановил срокът за обжалване на решението на Директора на ТП на НОИ който е бил пропуснат по уважителни причини. Приел от фактическа страна за установено, че издадените и представени болнични листи в качеството й на едноличен търговец, са послужили като основание за отпускане на парично обезщетение, като макар и по късно втори екземпляр от болничните листи е представен на втория работодател, който макар и изплатил трудовото възнаграждение по договор за личен асистент е предприел действия за коригиране на данните, като са изключени дните в периода, обхванати от болничните листи, с което не е налице изплатено трудово възнаграждение. При изложените съображения е отменил решението и разпореждането. Решението е правилно като краен резултат. Налице са осигурителни правоотношения между страните в качеството на едноличен търговец на Д. Алексиева и в качеството й на изпълнител по договор за личен асистент на майка й. Налице са издадени болнични листове на Д. Алексиева в качеството й на едноличен търговец като самоосигуряващо се лице, след представянето на които е отпуснато парично обезщетение поради общо заболяване. Тъй като осигурителното правоотношение по трудовия договор е за 4 часа дневно с Кмета на район Приморски община Варна и има доказателства, че е отчетено изпълнение по него и изплатено трудово възнаграждение е спорен въпросът, налице ли е хипотезата на чл. 46, ал. 3 КСО, според която не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване, бременност и раждане и за които са издадени актове от здравните органи. Установено е също така, че Д. Алексиева е представила по късно болничните листи и пред Кмета на Район Приморски община Варна, който е подал коригирани данни, като са изключени дните обхванати от временната неработоспособност по болничните листи. Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО има за цел да не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, когато се установи, че осигуреното лице упражнява трудова дейност. Разпоредбата се свързва с осигурителния риск, който е настъпил и осигуреното лице поради това не може да реализира доходи от трудова дейност, поради което му се изплаща обезщетение. Хипотезата е стандартна, когато осигуреното лице, упражнява трудова дейност по същото осигурително правоотношение, или по две, както е в случая и установената временна неработоспособност не позволява да извършва трудова дейност и по двете осигурителни правоотношения. В настоящият случай, качеството на едноличен търговец, и качеството на личен асистент на майка се характеризират с особености на трудовата функция и обем и вид трудова дейност, които налагат изследване на фактите и обстоятелствата, относими към качеството на личен асистент и едноличен търговец. Така например, назначеният лечебен режим по болничните листи, изключва трудова дейност в качеството на едноличен търговец, и въпросът е дали изключва и действията на осигуреното лице в трудовата му фанкция в качеството му на личен асистент. Експертизата на работоспособността не дава разграничение на видовете дейности, действия, които може да се извършват, не дава и описание на различните видове болнични режими, които се предписват, които режими имат различен обем от задължителни действия и забрани. В болничните листи не са описани трудовите функции, които може да извършва лицето, вида на работното място и време, работно време. Поради общия характер на експертизата по болничния лист от формална страна при временна неработоспособност, лицето не може да упражнява трудова дейност и изпълнението на такава е основание в хипотезата на чл. 46, ал. 3 КСО. В настоящият случай обаче изпълнението на трудовите задължения по договора за личен асистент се извършва именно в домашен режим в преобладаващата част от времето и грижите на болния сам за себе си, се припокриват с грижите като личен асистент и се поставя фактическия и правен въпрос налице ли е временна неработоспособност по едното правоотношение и възможност за упражняване на трудова дейност по друго правоотношение, без да са идентични действията в кръга на трудовите функции по двете правоотношения. Същите съображения важат когато част от трудовите задължения се изпълняват извън работно място в офис и други, например в домът или характерът на трудовата дейност не зависи от конкретното здравословно състояние. Тези фактически въпроси са били извън мотивите на органа, издал обжалваните актове, като приложението на материалния закон е на формално основание извън целта му, което е основание за отмяната им, какъвто е крайният резултат от оспорването им. Решението като правилно с оглед резултата следва да бъде оставено в сила. Частната жалба е неоснователна, тъй като в срока за обжалване всеки ден е равнозначен на останалите и дори в последният ден жалбоподателят да е бил препятстван, поради временна неработоспособност, е налице уважителна причина както правилно е приел съдът. Основателно е искането на ответника за разноски пред настоящата инстанция в размер на 400 лева, като за разноските пред Административен съд същите са присъдени. Воден от горното Върховен административен съд шесто отделение