Решение № 8614 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1739/2012 г.

Решение № 8614 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1739/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Виктория Иванова Недялкова и Геновева Дончева Иванова и двете от гр. Русе против решение № 44/30.11.2011 г. по адм. дело № 269/2011 г. на Административен съд - Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, кметът на Община Русе счита същата за неоснователна. Мирослав Иванов Недялков, от гр. Русе не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 44/30.11.2011 г. по адм. дело № 269/2011 г. Административен съд - Русе е отхвърлил оспорването по жалбите на Геновева Дончева Иванова и Виктория Иванова Недялкова и двете от гр. Русе срещу ревизионен акт № РА - 02/04.02.2011 г., издаден от началник сектор "РКПМДТ" към отдел "МДТ" при община Русе, потвърден с решение на кмета на Община Русе. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че ревизията е започнала съгласно заповед за възлагане № 02/10.12.2010 г., в която е определен обхвата й, свързан с ревизиране задълженията на починалия едноличен търговец "Ивга - Иван Иванов" - Иван Недялков Иванов, б. ж. на гр. Русе и наследодател на жалбоподателките, за ДНИ, ДПС и ТБО. Периодът на ревизията е определен от 2003 г. до 2010 г. и е обхванал процесните задължения само за този времеви отрязък. Законосъобразно съдът е приел, че не съставлява порок, обуславящ нищожност фактът, че във възлагателната заповед е посочен и период след смъртта на наследодателя. Това е наложено от характера на проверяваните данъчни задължения и последвалите действия по придобиване на имуществото на едноличния търговец от неговите наследници. Законосъобразни са изводите на съда във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, осъществено след съобразяване на факта за спиране на давността досежно установените публични задължения за 2003 г. и 2004 г. във връзка с образуваното изпълнително дело № 18С-507350/С/25.07.2005 г. До момента на започване на ревизията давностните срокове по отношения на проверяваните задължения не са изтекли, поради което възражението за погасяване по давност на някои от тях правилно са приети като неоснователни. Доводите на касаторите за допуснато неизясняване на фактите по спора, свързани с механизма за изчисление на определените такси битови отпадъци, направени за първи път пред Върховния административен съд са недопустими. Забраната за нови фактически установявания пред касационната инстанция във връзка с незаконосъобразността на оспорения административен акт изисква всички доказателствени искания да бъдат изчерпани пред първоинстанционния съд. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и заявеното от кмета на Община Русе искане за разноски, настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касаторите под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение