Решение № 13302 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1936/2012 г.

Решение № 13302 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1936/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", против решение № 698 от 29.12.2011 г. постановено по адм. дело № 737/2011 г. по описа на Административен съд -Пазарджик. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в конкретния случай неправилно съдът е приел, че в акта липсват мотиви, без да вземе предвид утвърдената практика, че те може да се съдържат в приложените писма и указания на МХЗ. Счита че в случая издаването на обжалвания акт е свързано с изменението на обхвата на СЕПП- допустима за подпомагане площ, което е наложило допълнителното преизчисляване. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Ответната страна - Ангел Иванов Христов от гр. Брацигово, в писмено становище по касационната жалба счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 146 и сл. от АПК, чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Ангел Иванов Христов от гр. Брацигово, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ)№ 01-6500/32487 от 28.07.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 2 669.19 лв, във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 13/190609/32639 за подпомагане на по схемите и мерките за директни плащания, като незаконосъобразен. Мотивите на административния орган са свързани с анализи и констатирана впоследствие чрез последващи проверки по-малка допустима площ въз основа на официална информация от СИЗП на ДФЗ, въз основа на която е намалена помощта по Схема за единно плащане на площ (СЕПП ) и НР1 -Планински райони за заявените площи. Административния орган е посочил, че при извършените проверки в ИСАК на земеделските земи, посочени в заявленията са установени недопустими заявени площи. Съдът е развил много подробни съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Счел е, че е нарушен е Регламент (ЕО) № 796/2004 г. - чл. 73, като съдът е приел че земеделския производител е бил добросъвестен в конкретния случай и не дължи връщане на сумата. Решението е правилно и следва да се остави в сила. То е обосновано от доказателствата по делото и е постановено в съответствие с материалния и процесуален закон. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразил се е с всички искания и доводи на страните, и е приложил правилно нормативната уредба. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Няма спор по делото, че по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК процесният акт за установяване на публично държавно вземане е индивидуален административен акт, издаден в кръга на материалната компетентност на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, София, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С оглед събраните по делото многобройно доказателства, съдът правилно е направил извода, че същият е постановен в противоречие с материално правните норми и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които го правят и немотивиран. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. изисква констатирането на нередности, произтичащи от кръстосани проверки да бъде последвано и от други подходящи административни процедури, а когато е необходимо и от проверки на място. Допустимостта на обявените за субсидиране земеделски парцели се проверява с всички подходящи средства и доказателства. Съставеният доклад, съгласно чл. 28 от същия регламент следва да бъде подписан и от земеделския производител. В случая този ред не е спазен от органа. Вещото лице по назначената СТЕ е установило, че отпадналите за субсидиране части от заявените парцели са обрасли с нискорастящи храсти, като общата им част е 24.86 % от общо заявените. Независимо от това, без да посочи причините, с акта административният орган е обявил като недължимо платена цялата субсидия, в размер на 2669.19 лева. Предвид на това актът се явява немотивиран, по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е пречка за съда да извърши контрола за законосъобразност, както и за бенефициента да се защити, още повече, че същият не е изобщо уведомен за извършената проверка и не е участвал в административното производство, които пропуски са в нарушение на чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Последните се явяват съществени процесуални нарушения, по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, водещи задължително до неговата отмяна. Възстановяването на сумата, ведно с лихвата не се дължат от земеделския стопанин и на основание чл. 73, от цитираният регламент, тъй като плащането е извършено по грешка от органа и същата не е могла да бъде отстранена по разумен начин от земеделския производител. Последният при декларирането на площите не е заблудил органа и не е станал причина за недължимото плащане. След като не е уведомен за започналото административно производство, не е могъл и по разумен начин да отстрани допуснатата грешка, поради което актът се явява в нарушение и на тази норма. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК